От минало с бъдеще

- Не мисля... разочаровали са се... защото са забравили, че ти имаш и с какво да се предпазиш от тях. Отнела си им красивото блаженство... не, че нямаше да ги пречукам после, ако щат и да са принцове.

- Защо би го направил?О... ти си мой най-добър приятел. Наистина благодаря - каза тя, гледайки към прозореца. Лека усмивка игра на лицето й и тя кимна леко -

- Разбира се... но, боже, всеки, който би сметнал себе си за по-здравомислещ ще го направи. Но, да... някои от мъжете са и егоисти... "Щом аз не мога да го видя, и ти пък няма да го видиш"

тЯ ПРИМИГна объркато
- Егоисти? В момента ми звучиш като един от тях! - засмя се.

- Ами, не съм ли? Хората казват, че съм... - усмихна се пак, като се обърна към нея, защото сега беше повече в гръб и се доближи - Ела насам... по-добре да не те удари някой с вратата. Твърде нежна изглеждаш за подобен екшън.

Сърцето й яростно се заблъска в гърдите, а тя се приближи към него.

- Точно така. - пък и беше малко по-топло на мокета, който... не, не беше май мокет, все тая... ставаше по-мъхест, когато се влезеше по-навътре... топлеше повече. Пък и той се радваше да я докосне отново, понеже я беше хванал за ръце.

Прегърна го през врата, а след това се приближи още повече към него

Съвсем по свойски това просто го накара да си вземе една целувка... не, че изглеждаше така, сякаш не я желае изобщо... беше напълно обратното.

И тя му отвърна. Беше се притиснала леко към тялото му... беше се закачила леко на единия му пръст, който сега, щом есе дръпна рязко, развърза кърпата й...и я смъкна на земята, показвайки едно наистина красиво женско тяло, потреперващо от студ точно в този момент и срам едновременно.

Това не изглежда да го притесни, просто го предизвика да я притисне до себе си и да я целуне пак. Страстно или не, каквато и да беше нейната гледна точка, на него му харесваше...

Но нея я притесн итя потреперя в ръцете му. Беше като мокро котенце... сладка, изплашена и...изпитваше познати и същевременно непознати чувства. Нено погали лицето му.

- Толкова трепериш... трябва да се стоплиш. - знаеше, че не е чак толкова студено, колкото... притеснително? За него тази дума почти не съществуваше, освен в много редките случаи. Притисня я отново до себе си. Той поне действаше изключително и само по инстинкти.

А сега...унижение и възхищение се появиха отново. Възхищаваше му се, защото бе толкова мил, така добре се отнасяше винаги с нея и унижена, защото дори гола, тя бе единствено негова приятелка...вероятно целувките й ги даваше защото я съжаляваше Страните й пламнаха , а тя сведе глава.
- Мда, аз...-наведе се, за да си вдигне кърпата.

- Моля те, недей. - не, че я пусна, макар че имаше огромна опасност да загуби равновесие... не вярваше, че ще го постигне. - Не се изплъзвай хитро от прегръдката ми, сладкиш - върна погледа си отново на нея после. Изглеждаше му тъжна или пък някак... не беше особено сигурен... но не му харесваше. това трябваше да изчезне.

Замръзна на място, така както бе леко приклекнала. Ръцете й леко се разтрепераха, а тя го погледна шашнато.
-А?

- "А" е каквото чу. - както и да беше... той искаше поне да си вземе заслужено още няколко и други целувки... Знаеше, че поне от това не боли, нито пък имаше намерение да я плаши с друго... макар и тези целувки да се оказаха по-страшни.

Щом усети ръцете му по гърба си, тялото й потрепери, а тя отвърна страстно на всичките му целувки... Страхуваше се, наслаждаваше се и плачеше за още и едновременно с това край на объркващите я емоци. Притесняваше се, мда... Но не личеше много.

- Не й личеше, той просто знаеше, че е възможно да се притеснява... пък и му беше подсказано, че е така. Щом реши да да опита вкуса и на другата част от лицето и шията й, значи не се страхуваше особено...

Заедно с него се смъкна на земята и го остави да обсипва с целувки кожата й. Тялото й настръхваше от всеки негов допир. Изви глава назад, оголвайки мястото. Той... и това ли бе от съжаление? Дали не я изпробваше? Или пък...беше наистина!?

Може и да се окажеше, че е наистина... той поне винги изглеждаше сериозен, каквото и да излезеше накрая. Но пък в момента така или иначе изцяло й се възхищаваше... Не знаеше дали се издава по някакъв начин, когато беше нарочно или пък искаше да си поиграе с някого... но сега нямаше угризението, че го прави, защото не го правеше.

Е...тя просто стоеш епред него?

Позволено му беше да я целува... нали? Дадено... той това искаше. Много добре знаеше кога да спре и кога не, стига да беше наложително. Точно затова и беше достатъчно уверен, че прави каквото трябва.

Отвръщаше на всяка целувка с такава...опияняваща, помагаща да заб равиш дори името си... ПЛъзна малката си ръчичка по гърба м.

Чудесно, че не се страхуваха от него... поне не чак толкова видимо... така да се каже... Можеше да продължи играта колкото си искаше. Така или иначе имаше още много да види... принципно.