От минало с бъдеще

- Ха, не е толкова добричък, а! - Винсенто се засмя, докато другия хвана вилицата както си знаеше... е, той сигурно знаеше и нещо доста по-изискано, личеше си по маниерите му... но се смяташе, че в момента е в приятелска среда.

Кармен се засмя отчаяно, ала змаеше. че рано или късно щеше да го науичи!

Нямаше да даде навиците си толкова лесно на модернизация.. .а и искаше някой ден да се прибере какъвто си беше у дома... Той нямаше... е, да, нямаше братя и сестри, нито пък семейство, което да го посрещне вече, но... пак имаше приятели... Майка му и баща му просто не можеха вече да го виждат, веднъж влязъл зад стените на огромния град.

Тя пусна телевизора и...
- О, БОЖЕ МОЙ!!! ИНЕС РАМОС СЛЕД МЕСЕЦ ТУК, В ГРАДА, МОДНО ШОУ?!?!?!?!? АЙДЕ ДА ИДЕМ!!!

- Ох, сладкиш, ти май наистина хипер много я харесваш - щом го съобщаваха така щеше да е фрашкано... нищо нямаше да могат да видят, нали... Но пък от друга страна... - Разучи как са цените, билети има ли и така нататък... и тогава прецени.

- Добре. - каза по-спокойно и се скри под завивките засрамено, ето, той знаеше, че харесва дрехите й

- Ако ми се отвори шанс и хвана някой и друг билет... ще ти кажа... - той не ходеше по модни ревюта... много ясно защо, разбираше си модата по свой си начин... Но обичаше да глези нея, за да се намира на... приказка? Работа? Както и да се наричаше...

- Наистина?! - скочи въ рху него иго прегъ рна с илно - Благодаря, благодаря!

- Все пак си моето сладкишче... Мъничко и сладко, хората като мен не могат да те оставят да се мусиш.

Целуна го бързо по бузкатна, а след това засрамено погледна надолу.
- Благодаря..мого...

- Моля, моля... ако ми се удаде случай да ти издействам и повече от един билет, можеш да дадеш другия на тоя тук... аз съм по-навит да ида на концерта на новата хипер-известна звездичка... но той ще е по-нататък. О, да, по-нататък! Ако искаш ще заведа и теб... но ти харесваш ли по-твърда музика?

- Да, но...е...не прекалено.-каза засрамено тя. Всъщност не обичаше много твърдата музика, а по-скоро опера ипо-стари парчета. Инес, нейната фаворитка слушаше доста твърда музика и бе известна с дивотиите си по тези купони... въздъхна тихо и го погледна. - Искам да дойдеш с нас! Знам, че Рамос ще ти хареса!

- Знам, че аз няма да я харесам... нали ще показва дрехи! Обещавам ти да видя дали имам свободно време, така че... по-късно ще ти съобщя със сигурност. - а пък така сигурно щеше да хване въпросния музикант и по-рано... той най-вероятно, ако имаше късмета, можеше да е поканен на такова... доста шикозно ревю... Този музикант беше единственият му любимец, все пак, луда работа.

Тя сведе глава отново.
- Е, добре тогава...Направо нямам търпение! Ох... тя е известна с дивите с купони, на които ходт доста известни личности!

- Зная, това го зная... и съм минавал покрай сграда, в която са копунясвали "миличките ни вип-ове"... пълно е с бодигарди! Освен ако те не се маскират все пак, нали?

Кимна няколко пъти
- Няма много бодигарди, но е скъпичък билета за купона...А някой път ис запазат сградата за тях си.

- Казах ти, че ще ти взема билет за събитието... а после ще видим. Да, разбира се! Никой не би искал някой да го притеснява след тежък ден като техния... предполагам...

Кимна, съгласна с думите му, а след това се ухили за пореден път.
-Ехооо, Бредаааа - скочи на гърба му и се засмя.

- М? Какво? - тъкмо се беше нахранил и ги беше оставил да си плямпат почти без да ги разбира... тези випове и звезди... друг път, той нямаше такива у дома си, поне не им викаха така... - Нещо за мен ли?

- Не, не! - засмяно каза, просто си се рядваше и клатушкаше наляв-надясно на гърба му.

Нямаше да я изпусне, просто беше учуден какво толкова внезапно внимание му бяха обърнали...дэсега гледаха да го игнорират абсолютно винаги, поне той така смяташе... Бяха тръгнали да си казват кой къде ще ходи...

Целуна го даже по бузата и продължи да си се клатушка.

Олеле, тя го целуваше, че дори и само по бузата и така нататък... Само ако знаеше коя е и кой е той... да, вярно, този свят може да я беше променил и все пак... неговите порядки бяха от... онова време.
- Момчето ти се изчерви малко май...

Тя го погледна и се засмя весело.
- НЯЯЯ! Аз се изчервявам по същия начин като целувам Винс!!! Хаахахаха!!! - млясна го и по другата буза.

- На него малко синята боя на лицето му му пречи, ама пак си го бива - това изчервяване... той беше се изчервил? Странна работа... обикновено не ставаше номера...


Самолетът беше частен, затова той обичаше да пътува така. И въпреки, че бе частен, не му пречеше да бъде нормален за тълпата на летището. Сега седеше пред огромното табло и следеше полетите, макар че нямаше никъде да ходи. Беше в официална почивка, беше... избягал... такъв си беше той... Свободен музикант, правеше каквото иска и все пак пак си го харесваха! Ха... Странни хора... Потдръпна в момента дългата си коса с присадени кичури, колкото за клипа, веднага след който беше тръгнал... още беше рано да го познават така, а пък беше и с очила... Чакаше да го вземат, но май сам щеше да се оправя.