От минало с бъдеще

Примигна объркано. Оле, той май наистина не се преструваше... Рязко се дръппна и се скру зад дивана, при котката си. Опастност!
- Тогава какво правиш тук?! СТИГА СТИГА! МАРСИАНЕЦ! ах! - скри се отново и разроши косите си.

- ЩЕ ПАДНЕШ! ВИСОКО Е!- веднага викна и се изправи рязко. Леле, беше на предпоследния етаж, а той сядаше на ерваза! Без съмнение бе марсианец, извънземно, просто нещо, което не говореше езика й, което не бе виждал явно домове като нейните и не обишаче вазите й!

Изтича към него и го хвана за ръцете, издърпвайки го навътре. Бързо нарисува един падащ човек през отворения прозорец, аслед това и как е свършил...умрял, със зачеркнати очички. Поклати намусено глава и му подари листа.
- Ще ... пад-неш!

След това нарисува как един човек сваля ризницата си, защото умира от жега и пак му показа картинката.
- Свали си това странно тенекиено нещо! - рече и потропа на нея. -Фю! - отскочи назад, а след това затвори прозореца и остана на достатъчно разстояние от него, че да не вземе да я нападне или нещо такова...

Въздъхна. Нямаше да спори с тоя марсианец!
- Искам да се къпя! Ти трябва да си тръгнеш! Защо не се прибереш в своята държава!?-попита намусено и се изправи. Нарисува как едно човече с малк червена торбичка си отива към родината, а след това питанка. Ааа, този... ЩЕЕШЕ ДА ЗАКЪСНЕ Е И ЗА ЛЕКЦИИ!

- Тръгваш си? - зарадвано и учудено попита. Взе листа и нарисува умиращо марсианче в непознатия свят. Наистина имаше голяма опастност, особено след като той не познаваше това място, ами ако се наранеше> Не, че я интересуваше, но просто ей така, имаше хубава скица, нали... Помаха му малко по-тъжно, отколкото трябваше да изглежда и гушна писанката си.

Отчаяно го погледна, не й беше ясно как щеше да се измъкне. Отиде при него и го поведе към вратата си... Котката измяука и го захапа за крака отново. Вкопчи се в него с ноктите си итова беше, никой не бе в състояние да я махне.
Чртернокоската погледна изумено към Йойо, той правеше за пръв път така!
- Йо!

Котката го захапа отново, а след това се покачи по крака му стигайки до бедрото , можеше да го заболи и много повече сега, когато си имаше вредители наоколо. По принцип собственичката не се приближаваше до Йойо, докато беше в такива състояния, защото често беше одрана или захапана...

- Котката ми! - тя недоволно се хвърли да спаси писанката, която я одраска два пъти по лието и даже нарани очите й. Червенокосата хубавица падна на земята и покри моментално страните си с длани.- ОХХХХХХХХ!
Котката изхъска няколко пъти и се скри под леглото в спалнята.

Беше доста одраскана, добре че не бе с избодени очи! По лицето си иамше две рани, не прекалено дълбоки, за щастие. Капки кръв се бяха спуснали по страните й и изглеждаше така, сякаш плачеше с кървави сълзи.Тя ги изтри и затвори отново, ама че странно започваше този ден! Имаше си марсианци за гости, котката се побъркваше, асега имаше нужда от почивка, защото усещаше, че нямаше да успее да се справи...да, щеше и отпуска да поиска...и да бе, сякаш някой щеше да й я даде!

Този извънземен каква грижовност, каква топлота излъчваше сега! Или поне тя така си го представяше, когато слагаше розовите очила. Задържа ръката му на лицето си, а след това все мехлема от нея и намаза раните, които тя бе направила на него. Е, сега бяха квит! С този марсианец можеха и да станат дружки, стига той да научеше езика й, или пък тя неговия...
Издърпа лист хартия и химикал и нарисува как тя му помага.
- Хайде, ще ти помогна.

- Сега трябвад а се облека, да се среша, нямам време за баня, да отида на лекция, след това од библиотеката...ДА! Ти ще ме придружиш до библиотеката и ще потърсим учебници и такива работи, за да ми научиш езика, или аз твоя, ще видим. - разговори с ебързо, докато завързваше косата с на кок.

Проветряваше, разбира се! В апартамента й миришеше на цветя, а прозорцитге бяха отворени, но той като не знаеше, че това бе прозорец... Бързо хукна към другата стая, където си сложи дрехите за излизане, грабна чантата и някаква тетрадка със записки и се върна при странника. Ама това негово облекло!
- Сваляй дрехите! - викна отчаяно хукна пак към стаята си, откъдето извади един голям черен суичер и широки дънки. - Облечи ги, няма да гледам. - обърна се рязко и погледна сърдито към котката. - Лудост!