От минало с бъдеще

А, не, беше планирала да... хм, ходи някъде, ако това, което държеше беше като онези чанти, които жените в неговия свят взимаха, когато ходеха на пазар... Без ризницата си да излезеше навън... чисто самоубийство, в такъв ужасен свят. Е, без нея беше облечен в доста авантюристични дрехи за времето, в което се намираше сега... Но в крайна сметка май се реши да го направи... по-добре за нея... макар че накрая остави колана върху себе си, просто защото "му падаха гащите"... и му беше единствената лична вещ... Ама така не се харесваше. Не, че се намираха лесно белокоси младежи сзлатист тен на кожата, различни очи и сини татуировки на ръцете...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

С различни очи се намираха, също и белокоси, но останалото... бе трудничко. След малко червенокоската се обърна и го погледна със златните си очи, които също бяха рядкос за света в който живеееше. Е, в света, в който и той живееше бе също рядкост.
- Готов си, да. - обърна се и го хвана под ръка. - Сега идваш с мен! - щеше да т ърси някакви прословути речници.

Почти едва ли не пожела да се задърпа... само преди секунди беше предпочел да си стои тук, пък каквото ще да става... сега го гонеха по доста странен начин.. .или по-точно май не го... беше си достатъчно объркан, за да възприеме нещата по най-различни начини... Е, сребърното и златното му око зашариха по вече странния тесен коридор, в който излязоха... и се ужасиха най-вероятно от гледката от прозореца на стълбите.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

Скоро бяха долу, където тя погледна часовника си и се завайка.
- Закъсняваме, моля те по-бързо! - рече и го стисна за достатъчно голямата ръка. Да, определено бе по-голяма от нейната... Хукна напред и да ги няма, дърпаше го, да, но щеше да закъснее! Отидоха до библиотеката и заедно започняаха да разглеждат книгите. Показа му един речник, който определено бе на странен за нея език...

Всичко което беше видял, направо го беше направило като призрак, блед и изплашен, така че гледа книгата малко по-дълго, отколкото трябваше, за да разпознае знаците или да не ги разпознае. После бавно поклати глава и огледа рафта. Библиотеки поне беше виждал... и намери нещо по-инетерсно.
- Оре, оре! - скочи да хване една книга от по-горния рафт, по-прашна и стара, пълна с глифи, чертички, руни... шумерска писменост... каквато и да бе за хората тук, той я познаваше...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- А, да, аз също обичам фантастика. - кимна тя и заразлиства книгата, от която не разбираше много де. Почеса се по главата и му подаде една бутилка вода. - Пий! - показа му с пръст какво даправи - към устата - просто защото бе блед като платно и се надяваше да не припадне, че сега щеше да се наложи и да г носи!

Това знаеше как да използва, макар че неговите мехове бяха по-удобни... не, това беше... все тая... после й посочи няколко чертички в шумерската книга, която беше намерил.
- Моногатари. - прочете й го, просто го разбираше. Ако тя познаваше някой, който да знаеше азбуката му...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Има речници, надявам се... - каза тихо, а след това въздъхма. Не познаваше никой, който да разбераше от тез иерогливи!- Иначе не знам... - тя вече се отчайваше, този... дали не сънуваше? А, да, сигурно сънуваше, просто трябваше да се събуди...

Той я остави насаме с книгата и отново обиколи лавицата, след около десетина минути някакви странни шумове и паднали книжки, се върна с една дебела и прашна, която беше може би каквото тя можеше да използва... о, дано... някакъв стар речник, поне на неговия език бе преведено така... но не знаеше дали нейният език се нарича "английски"... или подобно...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Дааааа, разбирам английски! - каза тя и кимна няколко пъто, разтвори книгите и се зачете. Заговори му на неговия език, макар и малко трудно - К-какво пр-правиш т-тук?

Трябваше да се ограничи в думите, защото знаеше колко трудно се работи с речник дори в неговия свят и колко по-лесно ще е да използва всевъзможно най-простото... слава богу, че беше учил малко повече от другите войници...
- Изпратен съм... по грешка... не знам къде съм...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

Намери бързо думите и щом ги свърза кимна леко.
- На...колко...си...години? И... от...къде...иудваш? Извън...земн...о... ли...си?

- Двадесет и две... Идвам от Тесе'ала... - не знаеше какво точно означава извънземно точно, но можеше да се подосети... - От Земята съм!

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Земята?! Как о земята!? - смаяно го попита на свой език, ала след това продължи на неговия. - И да не би да идваш от миналото? - разсмяно попита. Да, тя обичаше фантастика и истовически романи и филми.

Замисли се... всичко тук, това тук, това място... той не го разбираше. За него... как да го възприемеше той...
- Идвам от място, където има магия... каменни градове, мечове, войни... коне, не бръмчащи тенекии.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- По- бавно! - тя заразглежда думите и закима след всяка намерена.
- Аха... Аха,... фа, хаххах, аз също ги обичам тези филми, но не бях научила езика!

- За бога, какво изобщо значи... филм... фи... все тая - започна да мърмори... защо никой на улицата не носеше толкова злато като него... защо се заглеждаха по колана му, защо... о, чакай... те не можеха да му вярват...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

Тя примигна объркано, а след това въздъхна и взе всички тези книги.
- Да тръгваме, ще ги вземем. - каза и заедно отидоха на рецепцията, където тя записа тези книги, а след това заедно отидоха на лекциите й. - Стой тук. - седна до него на едно от последните места и извади тетрадката си. Тя щеше да пише, той щеше да слуша, аслед това с нея на работа в бара.

Е, това му приличаше на... военното училище, където той и останалите имаха също подобни часове, но винаги с карта, близо до катедрата на учителя, начертани сложни формации на дъската и какво ли още не... Белезите от татуировките го засърбяха, когато се отдаде на спомени и предпочете да се облегне назад и да наблюдава как върви процеса.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

Тя записваше внимателно всичко, което диктуваше учителя. Много от хората се обръщаха и се втренчваха в странното момче, кеото стоеше до вечно усмихнатата, но ис трашна, ако се ядоса червенокоска. Тя се надяваше скоро да види Винс. Той й беше приятел, но тайно - тайно тя го бе заключила в сърчицето си от 6 годишна.

Изглежда не му пукаше особено, пък и сто процента изглеждаше като чужденец. Твърде отнесен, за да забележи каквото и да било, скоро загуби интерес от странните букви, с които тя си служеше... неговия дом беше твърде далеч... даже малката носталгия вече започваше да нашепва... тия пък какво гледаха...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Мммм, готово.-написа цжелия урок, а след тов погледна към новия си гост. - Кога смяташ да се прибираш? - все още не вярваше на думите му за изпращането и тн,.

Повдигна рамене... той ако знаеше... да се прибере, нали? Досега да го беше направил. Но хубаво, щом настояваха, че е някакъв побъркан... да се опитаха тогава да му свалят боята от косата и лещите от едното златно и едното сребърно око... Е, той не можеше да измисли всичко това...

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

Докосна косата му и наистина не изглеждаше да е боядисвана... Това започваше да я плаши, на всичкото отгоре й изглеждаше толквоа познат!
- Изглеждаш ми много познат, а не съм те виждала никога!

Той я погледна по-продължително и изглежда замислено... ако имаше начин да я разпознае, щеше да го направи... но на този етап... може и да имаше нещо бегло... което да му убягваше... и все пак да беше права... дали наистина...
- Може и да си права.