От минало с бъдеще

- Закое? Да, никога не съм те виждала, освен в съня си, мисля... - каза му замислено, дааааа, той беше онзи, който се биеше! Ами да, ама и тя си имаше фантастични сънища -ИлИ поне и той беше с такъв цвят коса... хм...

- ВИНС! - тя скочи, а очите й заблестяха радостно, тези жълти красиви пламъци...щяха да се видят дори от госта й. Косите й се наелектризираха леко, а тя стисна леко едната си книга. - Здравей!

- Не, не, не!- веднага се заобяснява тя, а страните й пламтяха в розовочервеникаво. - Той... не съ, сигурна, но може би... абе като извънземно ми е... - каза тя притеснено. Звучеше налудничево.

- Аз, не...- в този момент си помисли, че Винсенто я смята за някаква откачена маниячка... мислеща само за книги, готова да помага на всички... да... въздъхна тъжно и започна:- Ами появи се вкъщи, счупи ми вазата ... и да.

Тя се засмя и даже не обърна внимание на това, че го разбираше вече без речника.
- Не, той ми е приятел и говори моя език.
- Не е крадиц според мен, Винс. - каза тя и премести няколко червени кичура от лицето си.

- Имам нужда от учител, да, не мога да говоря добре езика му и някои думи не ги разбирам... - кимна леко на Винсенто. - Ще ни придружиш ли? - веднага попита и страните й придобиха бледорозов цвят.

Бузите й отново пламнаха, а тя се ухили срамежливо на чудатия си приятел. Така поне щяха да се разберат всички много по-лесно. -Хайе да тръгваме.

Червенокоската се усмихна на учителя и представи новия си приятел.
- Това е...той. - направи крачка на страни, за да го покаже. Е, имаше чувството, че го познава от някъде, но просто се оказа, че беше го виждала подобен съня си.

Червенокоската се усмихна на бъдещото си другарче и му подаде един лист и химикалка, казвайки му да пише нещо на неговия си език. След това се поотрдъпна, за да може да го направи. Очите й шареха ту нас ребърнокосия, ту на кестенявокосия.

- Шууумер!? - подскочи стреснато тя и се ококори. Тя бе една от отличните първокурснички ивероятно учителя знаеше, о, знаеше добре, защото имаше само отлични оценки. - Т-т-т-тти!? - пак скочи, а косата й така се наелектризира, незнайно от какво, а челото й леко почервеня, сякаш бяха някакви странни, ала прекрасно извити знаци, че сигурно приличаше на храстче отстрани.

- Не, не се шегува момчето,защото...абе имам причина да мисля така. - каза и се засмя, а след това се поуспокои и странните белези от челото й изчезнаха на момента. Вероятно никой не ги бе видял, щом не бяха направили коментар, пък и тя не знаеше за това, че щом се развълнува ссе появяват леки розови, красиви линии.- И какво повече можете да ни кажете? Сега...какво ще правим?

- Остави ги вкъщи. - смутено каза и сведе глава. Дано Винс не си помислеше нещо лошо за нея! Тя все още бе девица, пазеше се за онзи, който щеше да бъде подходящ за нея, а не знаеше защо... Не бе особено модерно, особено сега, ала тя просто чувстваше, че трябваше да го направи така. Пък и... мда, май щеше да го остави да си почива в другата стая, предпочиташе това, пред другото - да плаща за хотелска стая! А, не, не,.

- Не, не. - тя не искаше да му създава грижи, пък и вероятно така щеше да понаучи повече за културата му, когато беше с нея, така че само се усмихна мило на Винсенто, а погледна угрижено към учителя. - Добре ли сте? Чаша вода?