Върнат в синевата

Е, как нямаше да й хареса, като сигурно беше от по-силничките... И имаше дъх на портокали... Но, е, щом беше се пробвала, след малко започна да й отвръща и я прегърна.

Милувките й продължаваха, нежни, или страстни, сладки, или горещи и опасни... ех, тя си беше такава, но май и той нямаше познания за онова, окето трябваше да направят?

Сигурно не си беше минал... ъ, курса... Обикновено и да искаш да разбереш повече, това ти беше тема табу... Само една книга ти подхвърляха ако се сетеха изобщо и каквото си спомняш от училище туй... Оставаше да се довери на всеизвестното "Вие ще разберете какво да правите, когато дойде времето"... Което ангелите използваха за всичко.

И никакво действие, а само размисли! Вече започваше да се побърва и ядосва! Вместо да чака той да я въведе в непознатите места, тя сама щеше да се просветли. Бедрата й обгърнаха кръста му, а ръцете й здраво се стегнаха около раменете му. Подпря главата си на извивката между шията и рамото и внимателно започва да отбелязва територии със зъмби.

- О, моля те... по-внимателно с маркировките. - изглежда беше му харесала вече непоклатимата решимост ала "край, писна ми". Пък и винаги беше харесвал начина, по който тя го докосваше... Това си личеше и по гласа му и по отговора на докоснатите от нея места. Сега не се беше постарал да го скрие... пък и нямаше нужда. Този тон, сравнително опасен, както някои го определяха, звучеше по на място в ситуацията. Спусна ръце по гърба й, докато го казваше. Още беше малко мокра, дори и облечена... от онова масло? Най-вероятно... Типично за нахалник скоро ръцете му минаха и под пречката. Тя естествено бе влудяващо нежно създание... както винаги. - Добре, съгласен съм с теб. Бъди моя и аз ще бъда твой.

Погледът й бе единнственото съгласие, което той получи, след това ръцете й махнаха горнището му и си проправиха път към неприятните панталони, скоито скоро се прости, ех... Тялото й беше горещо, потрепваше възбудено, а очите й потъмнели, сякаш незнаещи ка кво точно търсят, нито как дагополучат, но опитващи по всякакъв начин... Щом ръцете му докоснаха това нежно местенце, тялото й се объна като струна, а тя силно се притисна към него. Той можеше да усети силно блъскощото сесърце в гърдите й, влажната й кожа, възбудата й от леката влага между тънките й бедра и... взимащи дъха целувки.

Не се нуждаеше от наръчници, за да търси заедно с нея... каквото и на двамата им харесваше. Чувстваше, че така й харесваше както на нея, така и на него самия. Подлудяваше го, но нямаше нищо против. Той самият щеше да открадне всичкия въздух наоколо. Надви я и я накара да легне обратно на леглото, откъдето беше "избягала".

И епик оффтопик - кекс от малини искаш ли

Тя не можеше даповярва, че такива земни удоволствия могат да притежават и ангелите, ама какви земни, те са НЕЗЕМНИ тези удоволствия! Направо... душата й стенеше, очакваше нещо, желаеше го толкова силно, само един допир, беше като изгарящ тялото й огън. Пристегна бедра около талията му и се засмя на физиономията му.


(Ей! Сега ме накара да с иго представя и усещам как лигите ми потичат xDDD ЛОША МЕЛ!

Определено забавни изражения бе имал още от сутринта, та до сега... Промени физиономията в усмивка след минута две и пак открадна поредната целувка.
- Внимавай, че да не сложим финала по-рано. - може и да имаше такава опасност дори и само да се шегуваше... в някаква степен. - Или искаш да пристъпим към него?

(Хм, не бях аз~ Просто се борих с едни коприви и накрая си направих кекс, та да съм усложлива...)

Примигна объркано.
- Хайде прави каквото ще правиш, че чувството е странно!- каза недоволно тя, парещата болка, ех, щеше дас иживее с очакването да направи нещо! Бицето й се изкриви в недоволна гримаса, а тя го разтресе леко, леле, беше смешна картинка...



(Малий, представям си сега цялата се чешеш xD имам страх от копривата!)

- Спокойно. - беше и забавно, но може би вълненията около случките от седмица насам го изпълваха с повече веселие и радост от обикновено. И... не я беше срам, беше я хванал на местопрестъпление... не си беше чела учебниците. - Ще махнем странното чувство... ето сега.

(Заслужаваше си xD)

И щом усети чуждото тяло да се приближава и да навлза дори в нея, тя направо подскочи, щом разкъса невидимата преградка на детските й смешки и глупави състояния, тя извика силно и заби нокти в гърба му. Бедрата й се стегнаха сило около таза му, а главата й се изви настрани и силно захапа устни, за да възпре подлудяващите стонове.




/Е, са кекса.../

Успя да си наложи да не бъде затрупан под тон златни пера, защото без крила гърбът му беше по-чувствителен... но болката си замина бързо, особено в това състояние, в което беше.
- Спокойно, скъпа. Дай воля на всичките си чувства.

Удоволствието нарастваше, болката отшумяваше... забързаните движения, неконтролируеми тласъци, парещи кожата докосвания... дова малко, но сигурно започваше да я завладява, а тя...сякаш бе изпаднала в екстаз

Той беше пренебрегвал много от слуховете за... за това, но явно трябваше да им повярва, защото не беше чувствал подобно нещо преди. Удоволствие а... Как изобщо хората, които бяха по-освободени издържаха на всички изкушения...

И ... невероятното усещане да свършиш за първи път и то заедно с пресетния си ангел беше откачено! Невероятно! Подлудяващо! Вземащо дъха! Неоприсуемо... Силният й стон разцепи тишината... единственото, което се чуваше, бяха тласъците на блондина и тежкото им дишане.

Повече никога... не искаше да чува... че ангелите имали "невероятен запас от енергия"... Със сигурност не се отнасяше за... всичко това. Но поне се беше справил с предизвикателството на така нареченото удоволствие... от началото до края на изпитанието и то какво изпитание само... Все пак беше някак сладко дразнещо учителят да се учи тепърва на нещо.

- Беше...хубаво? Не искам вечерта ни да свършва, не заспивай, моля те!

- Мислиш ли, че ще го направя? - може да беше утихнал наистина, както я беше прегърнал и заровил лице някъде до врата й. После надигна глава, за да я погледне. - Това няма, няма как да стане, скъпа моя булко.

Тя се засмя и с един рус косъм погали лицето му.
- Сега е ред да разгледаме всички неща, които са ни оставили!

- Така е... макар че залагам, че няма да са много... Масата ей там... тя е само за нас, скъпа.

- Я да видим какво има на нея? Има и подаръци, има.

- Нима? Това не съм го очаквал - най-накрая се поизправи в прилично седнало положение по турски. Малко не му беше привично без да има подкрепа зад гърба си, но щеше да му мине. - Нали не са бонбони?

- Виждам и бонбони. - каза тя и също се повдигна. По тялото си имаше капчици пот, а и й беше старнно да стои чисто гола пред него, въпреки, че й бе съпруг. Усмихна се леееко срамецливо и се уви бързо с един от чершафите.
- Да проверим

- Давай. - и дано и бонбоните си бяха съвсем нормални пък... И той я последва с другото чаршафче, за да си разглеждат по-спокойно.