Върнат в синевата

- Точно затова някои не те обичат, остави го Бар... барабаните са ти в повече

Тя се разсмя.
- Сутрин НИКОЙ НЕ ме обича, ос вен той, понякога, когато сама го будя с пеене. - оплези се на пушача и се разкикоти - Но това се е случвало само веднъж и няма да се повтори! Аха!


- о_о

- Хм... така или иначе при теб пианото е само веднъж в месеца... Другото е по-често. И не ти вярвам, не помня.

- М, щом не помниш, значи...никога няма да пея повече . НИ-КО-ГА, помнете ми думата, за вас НИКОГА!
- А за мен? - За теб може. - смигна й блондинката й заклати крака във въздуха.

- Хм! - о, той като беше ядосан, можеше да докара на всички същата участ.. .и не съжаляваше за това. Преди всичко... той така или иначе тъпваше веднъж на два месеца в двореца, освен в най-късна нощ да заспи и излизаше най-рано.

Но пък тя винаги го виждаше, защото заспиваше последна и се събуждаше първа. Никой никога нямаше да разбере дали тя обича някого наистина ИСТИНСКИ, или с всички просто се шегува.

- Както и да е... за да не ви лишавам от нещо друго, което тя прави за вас, ще взема да си ходя...
- Ама ти тъкмо си дойде! Не си се връщал от седмици.
- Пука ти... в заведението съм по-долу, нали...

Ама че странни бяха тези ангелски взаимоотношения! "Пука ти..." чму тя и се сепна. Е, те на земята като че ли бяха. Като се загледаше в русата ангелка, бе като някоя изкусителка из милиоон мъже, които тук обаче се наричаха ангели. за радост, искаше нещо добро за околните, но самата ситуация я бе виждала много пъти по филмите. Въздъхна отчаяно и потърка лице в ръката на Гаури.

- Спокойно, те просто иначе не намират начин да й отговарят. - или по-точно брат му... да, той не се вписваше особено и разваляше дисциплината всеки път... но пък и не се задържаше, нали? Както и да беше, и днес не успяха да го задържат за вечеря.
- Все едно дойде само да види кой ни е посетил... странно...
- Остави го... никога няма да свикне тук. Неслучайно татко никога не го е харесвал. Но да оставим тези неща сега... ще се разхождаме, нали?

Блондинката тайно бе проследила пушача и сега не серазхождаше с тях. Разбира се, беше се нахранила и изчислила колко време ще й отнеме да го настигне без той да я усети. А може би щеше да я усети? Сега тя си летеше най-спокойно до мястото, на което беше той и си играеше с косите си.



- Хайде! Много е интересно! И ангелите са забавни . - разкикоти се тя, чувстваше се като във филм.

Беше странно за един ангел да не лети, макар че много старци и особено децата, които още не умееха, го правеха. Сред гъмжилото той беше странен, но веднага виждаха причината. Горил се е значи... е, никой тук не се месеше в живота на другия, така че... там, където той отиваше, можеше да се стигне й пеша. Някаква забравена градинка си беше избрал.

- Разнообразни... Всякакви... не сме сигурни дали всички ще се съберат... но може би е добре да видиш и някоя сестра по възможност...

Тя се спусна до него и го ср ъчка шеговито в ребрата.
- Отдавна не съм идвала тук.



- Дададада, искам!

- Нима... мисля, че те видях да минаваш преди два-три дни - разбира се, можеше да е завила в която и да е посока. Усмихна й се, после си избра един камък за сядане. - Гостенката на кого е?

- Ще се опитаме да намерим някоя... в градините обикновено се заседяват... значи нататък.

- Не съм, не съм.- каза споокойто ис еоблегна назад, на дървото. - Гаури я доведе, не съм много сигурна.-повдигна рамене и потърка очите си . - Ти защо избяга толкова бързо?



- Градините? Добре.

- Аз кога съм стоял по-дълго в двореца? Мразя това място... подтискащо е... поне не ме канят на официални събития.

- Двете ни сестри близначки може да са там... или Нифредил...

- Мразиш ? - засмя се - Твърде си лна дума, казана от ангел.


- Близначки? Сладко! Искам

- Може би... но е така... имай предвид, че аз никога в живота си не съм живял там... като другите.

- Значи първо те... ако имаме късмет. Насам, насам! Следват доста цветя нататък.

- нО кажи ми, какво толкова наистина мразиш в него?



- Ммм, да видим кой ще е късмветлията - изкикоти се тя

- Спомените... старите спомени... Баща ми, съветниците му... Знаеш, че аз бях защитник на на-малкият ни брат, черният ангел, Ремо... Баща ми ме мразеше за това.

- Тихо, тихо - скоро се заслониха в някакви храсти, защото вече чуваха два напълно идентични гласа наоколо.

"Ангелите не мразят"...
- Мразел... използваш тази дума толкова много... това рай ли е, или е по-долно и от ада? Как ще те мрази за такова нещо?! Та това е...- русокоската спря и преглътна яда си.


.- Ееее, хубаво! Млъквам! - разсърди се тя и се сксри зад храстите.

- Не знам... добре и да не ме е мразел... то тогава не съм му особено симпатичен.. .особено след като бяхна земята толкова дълги години против волята му. Той не обичаше децата му да мислят различно от него.

- Извинявай, извинявай... тези двечките са малко страливи... особено от по-големия си батко горила.
- Ей!

- Харесва ли ти на зцемята? - попита тя - Това за баща ти... Бих казала, че е ограничен. - заклати крака във въздуха и си дръпна от неговата цигара.


- О...- разсмя се и свед еглава - Май ни видяха

- Него вече го няма.. слугите му още не ме харесват заради... буйната ми младост? Един бог знае. А земята... имаше твърде много мрак, когато аз заминах за това място... а ангелите не живеят в мрака.

- Не може да са ни!
- Надявай се да не са... да се попреместим все пак.

- Буйна младост...-разсмя се и разроши косите си - Кой знае, рад, ай... мрак, тъмнениа... винаги съм смятала, че не може всичко да бъде отделено, виж, на земята съществуват и двет е! Чувек притежава и двете ,следователно... Следователно какво? - погледна го самодоволно и смигна.



- М, шт!

- На хората е трудно да крепят баланса. Те през целия си живот се лутат между тъмнината и светлината... от тях зависи кой път ще поемат. Ние, ангелите... сме част от светлината, защото така сме били създадени... аз знам какво е тъмнина, защото ме е опетнявала... но не и останалите... освен Ремо.

Две руси момиченца, изключително слаби и не много високи се зададоха, хванати за ръчичка, естествено... те бяха най-големите момичета в семейството, приличаха си ужасяващо много... и да, още не ги забелязваха.
- Те също са от първата съпруга на баща ми. Аз, кралят, Гаури и те двете сме кръвни братя и сестри.