Върнат в синевата

- Мммм и какво? Какво е чувството да усетиш ...как тъмнината те докосна - плъзна драматично ръка по гърба му,вживявайки се в роля - опитва се да се всели в теб...да откъсне белите ти крилца и да ги смени с черни? Или направо без черни...?-стигна до кръста му и заби плъсти в кожата - Оп...боляло? Или пък не?



- Я, красиви са!

- Разбира се, че боли... но моите крила... вярно е, че тъмнината ги нарани... не е, защото пуша, това, че са опърлени дотолкова. Тъмнината се просмуква в тем, отнема ти и радостта и живота... помрачава душата ти изцяло... трудно е някой да се откъсне от себе си.

- Нали... сега ще ги спипаме неподготвенки...

Прегърна го приятелски и въздъхна тихо.
- Виждаш ли...дори за нас, ангелите, има ад и рай едновременно.



- Хехехе, само гледай!

- Разбира се, че е така... затова точно и на нас, съществата на крайностите - винаги тъмни или винаги светли... е толкова трудно да живеем.

- Ха! - трима братя срещу две сестри... това определено ги сплаши, но поне не им изкара акълите прекалено много. Изпищяха, после понечиха да им избягат, макар че нямаше откъде...

Кимна и въздъхна, на нея също й се бе случвало, но само очите й потъмняваа и успяваше лесно да прикрие м оментното й объркване като ангел.Все пак, щом знаеше и п риемаше, че съществуват и двете, нямаше как да й се вярва, че е по-чиста от сълзица...


Катрин прихна, едва се задържа права от филиономиите им.

- И все пак... основната ни задача е да предпазим останалите от това да усетят нещо лошо на гърба си... Другите, преживелите го... голяма работа, ще се оправят.

- Помощ! Спипаха ни!
- Момчета, ще хапя!

Продължи нежно да милва главата му.
- Така е, честно казано ангелския живот ми омръзва понякога... И когато слизам на земята, се отвращавам исе връщам пак тук, мисля, че не мога да си намеря масто на земята, нито пък тук...



- Хехахахахаха, спокойно, момичета!

- При всички нас е така. Това е проблемът. Прекалено светли сме създадени за двойнствения и странен живот на земята... но и светлината не може да е напълно всичко, което имаме. Но пък... поне сега имаме повече свобода. Едно време беше забранено да ходиш отвъд.

- Той ме щипе!
- Имате гостенка, така ли ще й покажете сестрите си!
- Да, с червени бузки, момичета, точно така!

- М-мхм... - кимна и затвори очи, оставайки седнала в скута му иоблегнала глава на рамото му.



Шерин за всеки случай си хвана бузките.

Усмихна й се, понякога може и да заприличваше на първоначалния си мил, невинен ангелски образ... но не задълго... все пак самият му поглед вече беше променен след тъмнината.

- Тъй, тъй... това са Ав-лион и Риан-лион... не знаем коя коя е в момента.. .и да, щипят бузи...

А тя се чувства ше спокойна в компанията му. Остана си точно така и ...хахаха, заспа в ръцете му.



- Представете се де, коя е Ав и коя риан?

- Дяволче. - той нямаше да я гледа пък, като малко дете... но пък понеже тук никой не можеше да го види, че пуши, поне това можеше да направи сега... вреден навик за ангел? Нищо подобно...

- М... Има ли значение? След малко ще се завъртим и пак няма да ни познаеш~ Но аз съм Ав - тази от ляво... за момента, преди и двете да се настанят до нея естествено да я поразгледат.

- Мм...чувам те. - засмяно каза и се повдигна леко, поглеждайки го-


- Наистина си приличате много, но аз винаги мога да намеря начин, с коато да ви позная.

- Вече и в съня си ли ме чуваш? Трябва да проверявам очите ти дали не реагират, преди да говоря.

- Но дори те двамата не могат да го првят... а са ни природни братя... - двете май опознаваха хората предимно като дърпаха някой кичур коса... или галеха лицето й.

- О, но моля те, ти толкова ме обичаш.... дори да с ина другия край на света, пак ще те чувам.-изплази се и си дръпна отново от цигарата му.


- М...е...вие искате ли да ви различават, или предпочитате не.

- Така излиза, че ти ме обичаш, щом ти ще ме чуваш... или пък май се обърках... ей, тези са ми последните, да знаеш. После ще имаме никотинов глад.

- За нас е забавно, когато се опитват безуспешно...
- А и много пъти това ни е помагало.
- Е, нямаме нищо против.

- О...-замълча за момент, опитвайки се да си спомни какво бе казала.- Зачи взаимно се обичаме. Така Бог каза, поде със съпругата сивсичко, което имаш! - оплези се и си дръпна за последно, разсмивайки се.


- Да, аз също си мечтаех като по-малка да си имам близначка ида се сменяме.

- Хм, значи ако аз пия трябва да науча и съпругата си да пие, за да си поделяме шишето ракия... не ми изглежда много... ангелско.

- Тук при нас се случва постоянно... половината ангели имат свои близнаци... макар че в царското семейство не е така.
- Много си сладка!

- Само ако и аз искам! - опллези се и нарочно каза иронично "аз" все едно предстоеше да се жени за него.


Шерин се разкикоти и поизчерви
- Мерси и вие сте... много... - сведе засрамено главичка.

- Не може пък ти да искаш. Тоя, дето ти е хвърлил око, ще се разсърди, ако се пропиеш. - е, не че ангелите можеха да "хвърлят око", както се разбираше от хората...

- Ние? Дори не можем да се сравняваме със сестра си...
- Но пък ти ще я биеш.

- И кой е този нагъл мъж? - веднага превключи на друга роля.



- О, вече нямам търпение да се запозная и с нея! - засмяно каза и хвана близнаките под ръка.

- Кралят! О, той е същински бащичко... както баща ни имаше девет съпруги, той сега иска да му надмине рекорда...

- Къде ли е... тя предпочита градините с по-големите цветя...
- Или пък е предпочела компанията на природния си брат... тук при нас изключително силни са връзките между децата от една майка... не, че не обичаме и останалите... жалко е, че някои си нямат братя и сестри, а са по едно.

- Крааалят?! Хахахах! - прихна тя - Никога няма да сключа брак с ...него!



- Е...при вас вероятно е така.-кимн тя, при тях беше хубаво да си едно дете за повечето, макар че и тя искаше брат или сестра, с който да можеше да си играе

- Не те е срам! - сложи той ръка на лицето си, все едно тя току-що беше направила най-огромната беля на света - Не можеш да му откажеш на чара пък! Ще видиш!

- Определено...
- Вие стига сте я изучавали като кукличка!

Тя го целуна по бузата и се разсмя също.



Е, то тя Шерин беше червена, но и щастлива.