Върнат в синевата

- Прекрасно. Можехме да вздемем някой друг с нас, но за жалост нси отказаха. Мога ли сега да погледна някои книги?

. Аха, аха.- каза тя и се отдръпна от ангела, въздъхвайки тихо.

Мъжът също се отдръпна и заобиколи така че дори да не я докосне и с перце, ако се наложеше да се разминат. Настроението му явно беше си отишло с влизането й, пък макар и принципно да беше още по-зле. Взе да отвори прозореца.

Тя пък литна и го регърна в гръб.
- Съжалявам.

- Ти пък защо? - сопна се, но беше ясно че ще го направи, още повече, че другата ги чуваше още, преди той да съумее да излезе от стаята с няколко крачки на двора. - Това се случва постоянно.

- Съжалявам за теб, че изпадаш втакива състояния, когато я видиш.-засмяно запя и го пусна, потърквайки устни в бузата му.

- Нищо ми няма - махна с ръка, макар че крилата му още бяха на всички страни, че дори и прическата му сякаш се беше надигнала и настръхнала. Той не бе казвал на никого защо става така и не би, освен ако те сами не разберяха.

- О, напротив. Защо така се стряскаш ли, изпадаш в някакво си такова странно състояние, когато е около тел?

- Аз... няма значение... просто понякога се получава... - дори не обичаше да я споменава много.

- Слушам, треперещ ангеле!

- Няма какво да слушаш. Моя проблем си е лично мой. Ти, весело и спокойно ангелче ученик, няма нужда да знаеш за какво ти спорят учителите.

- Пха, само няколко години по-голям си от мен, а тук умирам от скука! Ако трябва само да стоя, то по-добре да слушам вашите проблеми.

- Просто не ти е работа да слушаш лично моите... те не са за разказване пред всекиго. Питай шефа - така наричаше най-големият брат - Или Гаер Гин и ще ти се оплакват до насита.

- О, моля те, не ходя там, страх ме е.- каза съвсем без интерес - Питам теб и сега, а ти ще ми отговориш!

- Няма да ти отговарям за неща, които не искам - качи се той на едно дърво, за да си открадне една ябълка, пък и за да се опита да й избяга по някое време.

- Ужасен си! - сърдито седна на земята и въздъхна.- Никога не ми споделяш нищо, колкото и аз да се старая да се приближа към теб, ти бягаш! Ако не ме понасяш, то кажи ми и няма да се приближа повече никога!!

- Не, че не те понасям. Никой никога не ме пита за проблемите ми... нали казват, че трябва да си ги реша сам! Баща ми каза така. - баща му имаше още четиринадесет деца, така че това бе закон за него. Мразеше да се занимава с повечето от тях, освен първите му четири законни. Първородният добре, но Гаури вече искаха да го съдят, а близначките му бяха любимки...

- Нали аз те питам, говори ми! Стига го слуша тоя старец, който така или иначе все се държи лошо с теб.

- Но ми е баща, независимо как се държи. А и е нормално, никога не ме е очаквал на този свят. Тази тема е дълбоко лична.

- О, да , знам, няма да задълбавам повече от нужното.- каза, изправи се и си тръгна от мбиблиотеката. Това беше, нямаше да се занимава с него, щом не искаше да води разговори с нея.

Въздъхна си облекчено и си взе една ябълка съвсем нахално от дървото на бате. Беше се отървал поне от този разговор... какво да й обяснеше... как?! Не можеше да си го представи дори...

Е, тя си лежеше в стаята и четеше някаква книга-

След малко се нахрани и пак му стана скучно, както обикновено ставаше, когато пък нямаше кой да го закача. Но тя нямаше да забрави толкова лесно за всичко това... поне в следващите дни дори... щеше да подготви тестовете пък.

Тя се ядосваше! Затова се върна при него разгневена, за да му каже няколко приказки.
- ОБИДЕНА СЪМ ТИ ЗА ЦЯЯЯЯЯЯЯЯЯЛ ЖИВОТ! АМА ЦЯЛ!!!

- Добре. - тихичко се съгласи, защото знаеше, че не можеше да я убеди в никой от доводите си. Той винаги губеше накрая. А и тя винаги така объркваше мислите или чувствата му... - Ще кажа на директора утре - никой обиден ангел не беше длъжен да учи при причината за обидата все пак.