Върнат в синевата

Тя се ококори исведе глава, дори това лине го отказваше!?
- Гадняр! Няма да казваш нищо! - пльосна се до него и го гушна.- Просто искам да ми разкажеш, защото сюм любопитна!

- Това е изключително глупаво. - измърмори, с нетипичното чувство, че го гушкат за първи път, на което твърдение никой не би повярвал, след като беше ангел. - Направо е... за истински смях.

- Стига, искаш да ме накараш наистина да ти се разсърдя!-намуси се и го стисна по-силно.

- Не можем ли да направим някаква сделка? Да ти кажа, когато вече не го приемам толкова навътре... това, което се е случило някога?

- Добре, става.- съгласи се тя и повдигна лице към него. Да, всъщност устните им бяха на милиметри, но тя не се смущаваше, защото не знаеше за неговото "объркване". Усмихна се отново и кимна.

- Радвам се. - поуспокои се, след като нямаше да дава... поне не точно сега... точно тези обяснения и й се усмихна... трябваше да си измисли дейност, с която да се отдръпне. Тя още не знаеше, че учителят й е от ангелите пушачи... може би не това.

Тя подпря лице на гърдите му и затвори очи.
- Дано нямаш нищо против да полежа тук.

- Не... нямам. - никой ангел и не би имал против. Той най-вече, не само защото такава бе расата му... но нямаше да й сподели какво чувства... това беше глупаво, предвид, че не се познаваха особено.

Потърка сънено лице в блузата му, а след това взе, че заспа върху него.

Ех... поне стаята й беше наблизо... онази жена сигурно се беше махнала вече... но след малко. Тук му беше приятно и се чувстваше добре.... много по-добре. Но, не, да не вземеше да заспи и той... щяха да паднат.

Щом се събуди встаята си, тя шашнато го потърси с поглед, ала не го откри.
- Ха!- излезе в коридора и тръгна към мястото, на което би трябвало да сенамира - при учениците в съботното училище.

- Тъй че теоремата е доказана! - повтори за десети път... трябваше си му цигарата за деня! Защо пък трябваше да се крие?! И те изобщо не схващаха, как да им обяснеше...

- Пушач! - разсмяно викна и го загледа смаяно.

- Хм! Не си ли виждала досега? - макар че другите се бяха опулили повечко от обикновеното. Сигурно защото се водеше... принц.

- Не знах, че ти го правиш.- каза и седна на един от чиновете.- Ков се блещите бе! Ама ченеуважение! - възмутено кресна на учениците.

- Няма значение. - дори и да им се креснеше пак, те си бяха любопитни... - Правя го, разбира се, че го правя. Всеки е свободен да реши дали иска нещо или не. Надявам се никой тук не ме възприема като височайша особа?

Тя беше нова, затова не бе запозната много-много...
- Е как да не бе, даскале, нали си ДАСКЪЛ!

- "Даскълите" не са височайши личности. Такива са хората, които идват от знатно семейство. Но както и да е. Кой-разбра-теорема-та? - на срички ясно и отчетливо попита пак?

- А, аз я знам тази!- веднага каза тя, щом видя дъската и му я изрецитира. Макар че не можеше да я прилага xD. - И какво искаше да кажеш с тва? Ти д ане си някъв Принц, нещо...?

- Чудесно, поне някой ме е слушал... някога си и не сега! Хайде пишете де! Ще обясня пак... - не обърна внимание на това, защото не обичаше да засяга темата.

Тя се намуси по детски и излезе от часа, и без това беше влезнала само, за да го види и днес не беше нейния ден за училище.

Той водеше лекции, така че не можеше да я спре и да искаше... накрая вече се беше скапал и пак недоволен от учениците си. Съдба... и учителският пост си създаваше проблеми... сега само трябваше да се промъкне, без онази жена да го види.

Но там го спря именно Анаел.
- Охооо, одеве не ми каза нещо, окето исках да чуя. Или и то е тайна?

- За онова за принца ли? - той тъкмо си запали друга цигара, когато се наложи да се сблъска с нея - Добре де, не е нещо особено интересно. Водя се принц, но съм дете на наложница на баща ми. Незаконен съм. Той никога няма да ме признае.

- Тъжно, ми хайде да го накараме да те признае де! - засмя се и го погали по бузата.- Сега разбрах защо никога не се държи тоолкова добре с теб, както другите. - изрмърмори си по-скоро на себе си исе усмихна.- акво ще кажеш за една разходка?