Върнат в синевата

А тя излезе навън, седна на една от пейките и се загледа в нищото.

Едниственият път, когато отново имаше що годе поносимо настроение бе денят, в който бяха короносали брат му за следващия крал. Бе се отъврал от една сянка... чувстваше се по-щастлив.. .или по-свободен... И за първи път взе, че не изпитва, нито пък се заяде с някого.

Което беше хубаво, тогава и Анаел сияеше, защото никой не я закачаше и не се заяждаше с нея.

Е... можеше да се каже наистина, че когато баща му замина за вечните земи, той стана малко по-поносим. Поне... за повечето, които го виждаха закратко и рядко... но може би и защото имаше свободата да праща новини на дългогодишните си приятели демони от мисията си насам. Те често изглежда му липсваха, дори да отричаше.

И тага, беше свободен ден, Анаел лежеше по зелена рокличка на земята и гледаше към безкрайното небе... беше приятно, красиво, слънчево и успокояващо.

Единствено едно нещо още го дразнеше, поне по това време. И точно затова му се караха цяла седмица напред и той им отвръщаше...
- Няма! Няма да се разхождам в истинския си вид тук! Никога!

И...стряскащо. Скочи като попарена от виковете, които я извадиха от спокойния сън и огледа със зъл поглед нарушителите.
- ТИ НЕ МОЖЕШ ЛИ ПО-ТИХО БЕ?! - и чак като видя кой е, започна да се смее сънено.

- Извинявам се... затваряй си вратата на стаята! - махна й той с ръка, пъдейки през това време съкрушените, така да се каже прислужници.

- Няма да си затварям вратата, кактовиждаш съм навън! - кресна тя на свой ред и литна, заставайки пред него.

- Тогава не стой до място, от което излизат шумовете отвътре. Сега се мръдни... не искам да ме приклещят тук.

Сграбчи го за бялата роба и засмивайки се го бутна в стаята си, сетне затвори вратата и го изгледа заплашително.
- Внимавай, ангеле! - каза тя и го целуна нееежничко по бузката. - Нали?

- Не е ли обратното? По-скоро ти да внимаваш? - незаконните деца тук изглежда имаха по-голямо самочувствие от останалите... или той просто беше анвгел пушач...

- Аз ли? И о какво, ако мога да попитам? -в очите й пламнага огньове, а тя се отдръпна леко, оставяйки все пак една част от тялото й да се докосва до неговото.

- Казват, че не е много хубаво да се приближаваш до ядосан ангел като мен. - беше раздразнен заради това, че му нареждаха да прави нещо, сякаш беше дете. А това не допускаше никога. Не беше все пак крайно раздразнен, защото поне не трепереше. - Остави ме, всеки ден се разправям с тях за такива неща.

- Спокойно.- каза тя и го прегърна, опитвайки се да поеме поне малка част от отрицателната енергия.

Сложи ръка на златната й глава. Наистина щеше да е забавно да го оставят в аналите на историята с намусена физиономия... там, в голямата книга... щеше да е по-истинско.
- Спокоен съм. Всичко е съвсем наред.

Чак тогава го пусна и разроши леко косите си, сетне го целуна по бузата нарочно и заподскача по леглото си.
- Е, днес имаме урок, така и така не обичам математиката, айде да свършваме по-бързо.

- Отваряй си учебника и си прочети инструкциите в него. Чак тогава може и да си помисля.

- Ти си безчувствен! Не ти ли повлияха нежните ми целувки? До сега всички ангели да са изпадали в тези малки, бели, прелестни крачета! - изцъка тя и се пльосна на леглото, където издърпа учебника и започна да чете.

- Нали съм ти учител, трябва да съм гаден. Единственото нещо, което децата тук се ужасяват да срещнат извън сградата на училището~

Тя повдигна рамене и в ъздъхна ,а след мал ко му изпя урока като песен(

- Хм... да видим дали на изпита ще го пееш така... да не си го случайно назубрила?

- Много ясно-веднага сипризна тя.

- Мхм... ами добре тогава - подсмихна се и потърка ръце - Хубаво е да го знам предварително.

И тогава както беш ена леглото скочи върху него, краката й се увиха около талията му, а р ъцете й прегърнаха главата му. Косите й се спускаха по тялото й и докосваха нежно неговото, а тя... хехе, усмихваше се