Върнат в синевата

Е, тя очакваше по-различна реакция, но все пак си го знаеше, че нямаше да покаже много дали му харесва, или пък не. Затова кимна развеселено и въздъхна.
- Сега е твой ред.

- Мой ли е? Сигурна ли си? - тя знаеше какво да очаква, все пак. Ангелите принцове не разполагаха с много истински видове, така да се каже. - Трябва да споделиш обаче дали искаш дрънкащите гривни или не. - попита, докато замислено се любуваше на дрънкулките, така казано, по роклята

- Важното е дали ти ги искаш, за мен няма особено голямо значение, все си ми прелестен.

- Така ли, любов моя? Когато започне да те боли главата от дрънченето ми ми кажи да ги махна тогава. - минаваше една леля, иначе можеше да й се порадва... но ако лелята видеше щеше да дойде да им мъмри и... да ги щипе. Докато се махнеше се съсредоточи да си оправи дрехите.

- Хаха, спокойно, тези звуци не ми пречат, ах, утре... много ми е напрегнато!-засмя се тя.

- Щом казваш - наистина, скоро задрънча. Множеството сребърни гривни по дясната му ръка си казаха думата. Тях поне можеше да скрие, за разлика от маркировката на крака... все тая. - Но, струва ми се, ти още дори не си видяла пръстена си май?

- Да, не съм.-кимна недоволно-

- А искаш да го видиш, нали? - беше й обърнал гръб, за да може да се окопчае и оправи както подобаваше. Дразнеше го единствено това, че като принц беше задължен да си носи диадемата... но сигурно утре щеше да я захвърли така или иначе.

- Да бе, искам ама дали ще се изпълни това ми желание.

Най-накрая изглежда беше готов. Да, не му отнемаше много време. Все пак принципно той трябваше да се разхожда така почти всеки ден още когато беше бил в двореца. Макар и никой да не спазваше това. Макар че сега... изглеждаше по-различно. Може би дори бе по-щастлив? И как нямаше да е...
- Никога не съм чувал за булка, чийто желания да не са били изпълнявани. - хвана ръцете й. Тук обичаите на ангелите не съответстваха особено с онези на земята. Не обичаха да разхождат наляво надясно показателни кутийки във всеки случай. - Макар че винаги съм смятал това за твърде малък символ за любовта на някого, това беше пръстенът, който сърцето ми избра. - тук както имаха и злато в изобилие и никой не го смяташе за ценно... естествено бе, пръстенът всъщност да е диамантен.

Очите й се разшириха, а страните й- поруменяха, баш като на тийне джърка- и земна и ангелска! Прегърна го силно и се засмя.
- Не мога да повярвам!!

- Можеш... След като и утре ще имаш още един - прегърна си я доволен от изненадата. Имаше предвид брачната халка... която за всички тук беше истински скучна, понеже не се отличаваше с нищо интересно... нормално... Е, можеха да сметнат и този пръстен за същото.

Засмя се и силно го прегърна.
- Защо толкова много!

- Защото ги заслужаваш... и защото те обичам. Защото красотата се нуждае и от глезотийки... макар че твоята пръстенът няма да я засенчи... - и както казваха по-възрастните ангели, младоженците винаги се променяха преди съдбоносния ден... или малко преди него. А утре щеше да е голям хаос, още повече, че помощничките на булката щяха да искат да узнаят всичко от-до...

Лицето й поруменя.
- Леле, това ти ли си? За пръв път ми говориш така!- засмяно каза и го целуна по устните.

- Все още съм си аз. - противно на всички вицове и смешки около женитбата... на тукашните господа това не им влияеше в отрицателна посока... може би. - Утре няма да ти повярват, ако им разкажеш за мен ли?

- Е, че кой е казал, че пък аз ще им разкажа? - помилва го и се отдръпна от него. - По-полека с целувките, Ромео! Утре на сватбата, а и след сватбата ... най-"лошото" предстои!- засмяно каза и усети как бузите й пламват, затова рязко се обърна и отиде да сепреоблече.

- Ти започна първа... Жулиета - веднага прехвърли "вината", този път си личеше, че е повече шега. Много от ангелите възприемаха повечето му думи за ирония. Щеше да обърне на друга тема, за да могат да се разтоварят от напрежението за минута две... малко - Те не питат дали може да им разкажеш, а направо започват с въпросите. Когато бях малък помагах около една булка и тя беше принудена едва ли не да разкаже всичко за себе си.

- Е, да питат, пък дали ще им разкажаа...- свали роклята и се преоблече.- И така! Сега съм готова, тръгваме ли, ти готов ли си?

- Разбира се, че съм. Къде трябваше да ходим сега? - програмата вече ставаше твърде объркана и за учителите май. Пък и той още се чудеше как той ще издържи утре... Мда, гости всякакви, особено в най-напрегнатите дни.

Е, минаха да огледат сградата, взеха си принадлежностите и.. наследващия ен още от сутринта нападнаха и булката, и младоженецът!

Разбира се... бяха в различни стаи, просто защото било по-интересно. Пък и неомъжените девойки наистина имаха куп въпроси... само за булката или за тях двамата. Всичко се коментираше... За нея трябваше да дойде един вид екскорт... та затова имаха предостатъчно време да задават въпроси.

И...настъпи дългоочаквания момент, когато тя беше гримьосана и облечена, както и той и сега я чакаше пред...олтара.

Той мразеше да стои на показ пред всички познати... и непознати, защото винаги имаше някой непоканен, дошъл да види "принцът" или нещо си такова. А пък на всичкото отгоре знаеше, че винаги сменят господинът или госпожата, който имаше задължението да венчае... и то го правеха нарочно. Поне всичко това не му личеше външно... все пак беше учител. Ако показваше на децата емоции... Предимството му беше, че никой, освен двама или трима в залата не го бяха гледали в очите почти никога. Можеше да се издава така колкото си иска. Поне се усмихваше и реагираше като хората.

И...булката влезе в църквата!