Върнат в синевата

Знаеше, че ще има да гледат само нея. Особено бабите от първите редове, кой знае как се бяха доредили тук. Всяка церемония обикновено беше сама за себе си, но това си беше традиция. Пък и той също нямаше как да не я гледа, нали... Тя все пак беше най-красивото създание. Някой се сети да го потупа по рамото докато тя се приближаваше. Да не вземеше да си остане на мястото...резил... бабите щяха да го целят с книги...

Ееее, вместо да се загхласне по нея, той стои като труп! Тя за малко да не се разсмее, но все пак щом стигна до него... тя се усмихна едва-едва.

Беше бил в начална фаза на захласване преди... по дяволите, кой напираше толкова да си ходи зад него, за да не го остави намира? И да му проваля моментите. Свещен... не беше свещеник... когато най-сетне всичко мина както трябва и се обърнаха към олтара видя, че не е мъж. Жена беше... тази, която щеше да ги ожени... беше позволено тук... все пак не се четяха досадни сутри и библии в продължение на четири часа. Както повеляваха законите, засега жената бе с покрито лице, всъщност покрита отгоре до долу в бяло... но това нямаше значение. Той знаеше коя е. Начало на "светото мъмрене", както го наричаха зевзеците...

И тя виднага премести поглед към бъдещия си мъж, щом видя кой ще ги жени...

Беше някой, който той познаваше... но другите не бяха виждали от онзи скандал насам. Това беше отговорът на въпроса защо Рен често изчезваше някъде из храма. Сега изглеждаше щастлив. Накрая, когато жената ги смъмреше, така де... само тогава можеше да угоди и на бабките и на останалите, като поаже коя е... Тя вече беше започнала речта си. Глас на медени звънчета. Малцина го помнеха.

Анаел й се възхищаваше и едновременно с това... се чувстваше като нейна постоянна съперница.

Не, че имаш особен смисъл да се чувства така... нейният бъдещ съпруг в никакъв случай не беше мамино синче... О, ама те по средната процедура ли го правеха или той беше твърде отнесен по спомените отпреди минута, когато беше гледал Анаел да се приближава... съсредоточи се, дявол да го вземе...

И щом се стигна до там, да кажат "Да", тя го стори и поглдена към очите на Рен, докато слагаше бавно пръстена му.

Премисляше нещо... какво ли... бабките биха казали, че нещо се колебае, но това изобщо не присъстваше в съзнанието му. Те просто не го разбираха. Неговият ред беше дошъл все пак...
- Обичах те някога безмълвно, безнадеждно, ту с ревност, ту със страх необясним. Обичам те сега тъй искрено и тъй нежно... готов съм да ти дам и целия свят, и всички звезди. И себе си и сърцето си. Правя сега първата крачка към това с една единствена дума, която е "Да". - и поне не трепереше, докато се занимаваше с пръстена.

Тя се усмихна широко и веднага впи устни в неговите. Ръцете й се увиха около врата му в силна прегръдка.

Беше се притеснявал и от олелията, която най-вероятно щеше да се вдигне точно в този оммент. Но за своя радост изобщо не ги чу... никой около себе си. Как ли пък не... в този миг да обръща внимание на "Ура" или "Браво"...

Ооо имаше ръкопляскане и т.н....беше много приятно..

Е, сега щяха да валят подравленията... време беше да излязат навън, за да не се блъскат хората тук... пък и забавата едва сега започваше, разбира се.

Метна и букета и някой от публиката ги хвана.
- Странно ли еусещанещо? Скъпи ми...съпруже?

Усмихна й се, докато се опитваше да разбере кой е щастливеца с букета, но не успя все пак и се отказа, връщайки поглед на нея.
- Най-странното, което съм имал досега, скъпа. Но същевременно и едно от най-хубавите.

И тя бе силно щастлива, стискаше така ръката му, че можеше да ясплеска!
- Ох... вълнувам се!

- И как няма, за бога! Тепърва започват приключенията в забавата... и от други ден ще се наложи да попътуваме... на почивка.

- Да, ще видим големи красотии.- каза тя и.. се остави да бъде повлечена от тълпата.
Купонът" беше невероятен, танци, торти, но не до късно. След това ангелите бха отпратени в стаята си, за първата брачна нощ, а на следващата сутрин щяха да дават отчет... и щяха да очакват бебе.

- Ей, бабо! - естествено, трябваше да се шегува дори с този момент. Ама те все пак наистина сякаш го бяха затворили в затвора току-що, така "яростно" го бяха повлякли към стаята. - Не ме жертвай така, имай милост~

- Къш!- викна Анаел засрамена и се скри в банята, където й бяха приготвили даже спално бельо! О, боже...

Засмя се и се отдръпна от вратата, че да не отворят изведнъж и да го изръчкат да се махне от там. Че той нали можеше да излезе от прозореца?! Както и да е... заключиха си ги, гостите. Той просто беше любопитен да види какво толкова имаше да се види конкретно из стаята...Интересно...

Тя излезе след малко с пуснати руси коси, странни бели бикини (прашки се викат у нас хД) и сутиен, от който се спускаха някакви дантелки надолу. Лицето й беше рак червено, а тя криешеръце зад гърба си от срам-

Беше полюбопитствал какво са им оставили за пиене... за пиене ли беше или беше шампоан това?! Затова изпърво го намери в гръб да се мръщи явно на някакъв вид амброзия, но явно я беше чул, защото се обърна. Реакцията му беше възможно най-момчешката, която един човек би могъл да си представи. Но това вероятно си му беше в характера дори да не го показваше често. Така че остави чашата с нещото, за да не вземе да я изпусне и забрави за експериментите.
- Притеснената ми Жулиета изглежда невероятно.

- Направо...нямам думи, кви са тия облексла бе?! Дантелки, бели на розички, божее!

Засмя се, после я приближи. Чудно дали ако не беше спокоен нямаше да изяде някоя плесница... понякога така ставаше... казваха... Но все тая. Сложи ръце на раменете й и я целуна, за да й привлече внимание, образно казано.
- Модерни са... ако искаш можеш да се отървеш от розичките... и без това май са добавяни в последствие, виж как са зашити.