Върнат в синевата

Имаше всяакви подаръци- от плющени мечки, до сервизи и бонбони.
- Уууха, направо са се престарали. - каза тя и седна на земята, връзвайки здраво чаршафа около себе си.

- О, според мен са се справили отлично. Все пак имахме много гости! Я виж тук - имаше и някои дребни украшения, които бяха останали от неговата страна. - Според мен това тук е за теб... и май знам от къде е.

- От къде е?

Той първо й го връчи или по-скоро й го сложи. Беше отново едно от поредните диамантени украшения, които и той имаше по себе си.
- Връзката със семейството е важна... един определен камък се свързва с определено ангелско семейство. А това сега е нашият. Аз съм незаконен син на царя, затова отличителните белези, които има по мен, са свързани със семейството на майка ми. Този диамант е и мой и твой... принадлежи само на нашата кръв.

Тя се усмихна широко и силно го ппрегърна.

Усмихна й се. Дали нямаше да му стане навик... може би, стига да не го тормозеха децата в училище и други.
- Хапвай един бонбон, хайде!

Усмихнато си изяде бонбона и се сгуши в него, както си се бе увила с чаршафа.

- Ще ги набия всички до един... на бас, че са разпитвали кой какво харесва... - не само си бяха гадали, защото повечето от нещата, той беше сигурен в това, бяха сладкиши, които той харесваше от земята например... или рядко се намираха наоколо.

- Ми това е за да ни доставят удоволствие на нашия ден.

- Знам, знам... което ми напомня, че не съм ти казвал къде ще ни е... хм... медения месец, нали?

- O! Не си, бързо, кажи ми къде!?

- Не, не може. Ще разбереш само след няколко дни. Пък и да не говорим, че би могла лесно да се досетиш.

- Земята ли?-попита тя, а в гласът й се долавяше...огромно любопитство.

- Твърде топло... дали да не взема да сменя дестинацията... имаме толкова възможни местенца за отдих и бягство от лелите.

Тя се засмя и му млясна една целувка.
- Където кажеш, нали сме заедно?

- Ще видим... имам толкова време да реша и обзалагам се, ще ти хареса, където и да е.