Върнат в синевата

- Верно?! А други, в двореца?




(сега да измисляме спомена заедно! хD)
СПОМЕН:
ежните слънчеви лъчи на красивата, свежа утрин галеха лицето на Анаел, а тя се излежяваше мързеливо в стаята си, защото бе съботен ден. Клатеше краката си във въздуха, хапваше ягоди и си представяше различни ситуации в главата, имаше въображение. В следващия миг вратата се отвори....

- О... там случките нямаха спир... - трябваше да се досети за най-интересната, но имаше ли такава...

- Затова, Саечи, елфите и демоните не сключвали съюзи, но... - стаите в двореца бяха огромни, просторни и за жалост, само в някои отделни стаи имаше един екземпляр от дадена книга и никъде другаде. Русокосият беше облякъл отново лятното бяло и изнервено се показа, следван от малко ангелче с огромни очила. - О... ти нямаше ли някакви ангажименти, малката ученичка?

- Ееее, как, хайде, хайде, искам още!



Спомен:
- Ооо... Вие не чукате ли преди да влезете в нечия стая? - пошегува се тя и се изправи. Беше с прозрачна дълга ношница, съвсем обикновена, както спяха и другите ангелки. Тя потърка разрошената си коса и въздъхна. - Днес си почивам пък!

- Хм - естественият отговор на учителя й, който първо даде една от дебелите книжки на единия рафт, който стигаше чак до тавана - Не чукам на вратите на собствения си дом... фиктивно. Той ще ти се извини после.

- Ужасен си, сериозно. Вкъщи няма да ти говоря на Вие! - литна до него и го целуна нарочно по бузата. - Добро утро. - целуна и детето до него по бузката.

- Я стига! - намуси се и продължи след това да търси още някакви книги по рафтовете - И тук и там все си ми ученичка или в крайна сметка ми дължиш леко уважение.

- А ти? Уважаваш ли ме? Като ми нахлуваш в стаята! ЛИЧНАТА СТАЯ, дори да си си в двореца, то това е МОЯТА СТАЯ, моето лично пространство!

- Добре, добре, добре... после ще ти се извиня някак си. Момчето му предстои изпит, за разлика от теб, той учи съботите дори. Не е ли срамота да не му намеря материали?

- Защо после ще ми се извиняваш, а не сега, веднага? И добре, добре, да учи, ти кво ходиш след него! Трябваше да си намерил информацията и като дойде само да му ядадеш! - възмутено викна и скръсти ръце пред гърдите си,но вскъщност се шегуваше.

- Хм! При мен днес дойдоха още петима като него. Не ги уча аз, за да знам кой какво търси и къде иска да си опитва късмета. Още не съм станал врачка.

Тя въздъхна и плъсна косите си по гърба и гърдите си.
- Хубаво! Остави го да сеоправя сам име заведи на разходка. - каза тя нагло, но всъщност...отново се шегуваше и изпробваше блондина срещу себе си.

- Глупости! Това няма да стане! - обърна се към нея с една от последните изглежда книги, които му трябваха. - Рзходи се сама де... или там с брат ми или каквото искаш.

- Тогава хайде, идвам да ти помагам!

- Не е нужно да ми помагаш! Свободна си, просто не ми обръщай внимание.

- О, хайде де, красавецо! - засмя се тя и литна до него, докосвайки бузката му с устни. След това се разсмя и протегна ръце. - Айде, айде, зубър такъв! Кво не знаеш, че ми занимаваш учителя!?

- Стига, стига! Така и така свършихме вече с книгите тук, така че да си ходим. - побутна той на своя страна ангелчето. Мразеше да се застоява в една стая с нея, понеже ставаше леко нервен... заради самия себе си.

- Уажасно! Избягваш ли ме бе!? - намусено викна тя и скръсти ръце.

- Не искам да нарушаваш добрия тон в двореца като си викаме... - още не беше стигнал до съществения въпрос за отбягването, когато се появи нова... учителка... на която той се наежи като пепел пред кокошка още когато тя го видя и се усмихна. И момчето дори предпочете да си ходи само.

- О, здравейте! - зарадвано поздрави Анаел жената и гушна блондина в гръб, оглеждайки я скрайчеца на окото-

- Здравейте и на двама ви - махна тя с дългата си бяла ръчичка, на която се мъдреше и един пръстен, може би нарочно помеждудругото и годежен. - За книги? Учен ден е днешната събота. - Тя знаеше, че той реагира остро към нея заради наранената си личност. Но понякога го дразнеше, за да разведри обстановката... за другите... опита се дори да го докосне, но получи истински отказ във вид на съсък като от обезумяла котка.

- Ууу, и усещам още колко по-учебен ще стане сега, когато смятам да открадна учителя да ми помага по математика. - каза тя, за да го оттърве от неприятната ситуация и нарочно пред госпожицата плъзна ръчичка по страната му. За разлиска от нея, на Анаел той даваше поне да го докосва.

- Вече си и учител? - тя в действителност не се беше появявала в училището, както се полагаше, след сватбата си за голям период от време. - Какво преподаваш? Ангелска защита? Не си спомням да е бил някога добър по математика, момичето ми - не беше особено приятно новият ти роднина да не иска и да те погледне...

- E,в такъв случай ще се учим взаимно! - каза весело и въздъхна. - Какво, о, ти си женена? Честито! - хвана ръката й и леко я стисна.

- О, да, върнах се тъкмо преди ден от медения месец. Брат му Калкелеб като по чудо се съгласи да отиде на една крачка по-далеч от ковачницата и двореца. - тя за съпруга си можеше да говори безпир. За предпочитане бе избрала засега да не засяга темата за по-малкият брат, който присъстваше.

Анаел нежно галеше гърба на блондина, което пък не бе видимо за госпожицата пред тях.
- О, това е...чудесно, прекарали сте си добре, надявам се!?