Върнат в синевата

- Обичам те, Анаел. Обичам те. - и не се притесняваше, че го казва пред толкова много ангели... предполагаше, че са някъде наоколо със своите половинки... в тази гора всичко се чуваше, но какво значение имаше. Тук всички идваха именно за това. Първия му път тук като завършващ ученик бе преминал в самота.

Всички се обърнаха към тях, едни не особено щастливи, а други преливащи от радост! Шерин гледаше ококорено към тях, но на лицето й грееше също весела усмивка
- Чу ли, чли!- засмяно сръчка Гаури.


Страните на блондинката придобиха розов цвят, а тя се повдигна на пръсти и го целуна така, както си можеше... дълбоко, чувствето, ааах, дори можеше да бъде пието като малко страстно, но... тя беше такава.
- Аз също те обичам.

Гаури поклати глава, но се усмихваше. Явно просто се чудеше на брат си и неговите супербързо менящи се настроения. Но пък в крайна сметка... чудесно...
Все пак да... той явно беше приел. Дали наистина толкова много му личеше, дори с държанието си да се изкаже... но пък това беше вторият му изобщо опит в живота и явно твърде много го вълнуваше отвътре. Щеше да стане досущ като слънце, какъвто беше рус и златокрил.

Шерин се радваше много и едва не подскачаше, докато гледаше целувката, на която ангелите се наслаждаваха.

- Учителят дава пример на учениците си... - измърмори брат му, после махна на вече накефилите се да вървят да повторят ако могат задачата... не на всеки, дори и при ангелите, му се отдаваше да се справи с признанията.

Анае сеоткъсна нрочно от целувката, засмя се и го дръпна напред за ръката.
- Хайде да гледаме и другите признания!

- Ако се намерят. - обикновено ангелите се залагаха на място, откъдето да чуват всичко, каквото им е кеф да чуят... трябваше да завардят едно такова място преди другите.

И продължиха напред, макар че Анаел не вярваше да има много, които ще си изказват чувствата...

Е, обикновено се налагаше повече да се слушат разни разкази и обяснения... много от ангелите предпочитаха да се опознават тук, на... спокойствие? Вероятно.

- Знаеш ли кое е най-най хубавото нещо на този парк? Чее... МОЖЕМ ДА СЕ ГОНИМ! - хукна надолу и пусна ръката му,з ад а я подгони.

- Чакай, ще се загубиш! - водеха тук учениците и като по-малки, но не навлизаха никога в гората преди този ден. Все пак от друга страна, той бе с нея и нямаше страшно, след като веднага тръгна. Изглеждаше по-радостен... но пък и как не, ангелите обикновено бяха радостсни след такива събития.

- Принц точно като за приказка... - Гаури вече пишеше нещо на едно малко листче, явно щеше да съобщи на останалите си братя и сестри.

Тя се разсмя и го прегърна силно.
- Колко си грижлив!



- Еее, клюкарка! Може да иска той да им съобщи специално!

- Разбира се, че съм. Не мога да си изгубя момичето само миг, след като съм събрал сили да му призная. Няма да те изпускам от поглед.


- О, никога няма да го направи! Веднъж премести ли се от двореца, край... той никога не е споделял с нас... нито пък обича да го прави... особено за такива деликатни неща. Притеснителен е, което прикрива с остри думи, принципно.

Тя се разсмя отново и го целуа по челото, а след това потърка едата си страа в неговата.
- чУДЕСНО, РАДВАМ се да го чуя! И аз те обожавам!




- Ехее... това е страшо...

- За първи път го чувам от някого... - силните емоции бяха доста новички за него. Беше ги изпитвал като дете, беше нормално, макар че тогава и не ги разбираше, още повече след глупавата му постъпка.

- Не, свиква се. Той не говори така със злоба. Ти видя горе-долу какво представлява това.

- Еее, радвам се да го чуя! Аз съм единствената, кяото има право да ти го казва. - пошегува се тя.



- Да, чух го.



Лекаа! *гуууушшш*

- Всъщност, така е, наистина. След като в момента сме заедно, сега и завинаги - една обикновена реплика, която се използваше често, но пък означаваше много. Ангелите не се разделяха, само изневярата бе съществувала за първи и последен път и никога повече.


- Предполагам, че сега му е олекнало. Когато беше малък, една жена го отхвърли и от тогава се е настроил ергенски... поне беше... беше по едно време се врекъл, че никога няма да признае любовта си повече.

*Лека~ гушан~*

Тя усмихнато кимна и го задърпа надолу.



- Значи трябва много да я харесва, или да се е убедил, че чувствата са взаимни, за да я признае.



Йеее, добро утро хД А успешен ден!

- Ами да - Гаури подаде писмото на едно ангелче, което го чакаше отляво. - Мисля, че той я дебне от най-малко... колко станаха вече... три или четири години, че и дори повече. Ако тя си беше избрала някой друг отдавна, той щеше да остане ерген. Обикновено ангелите изживяват само по една любов в живота си, а някои и по две... неговия първи опит не е бил особено хубав.

Добро утро~ И късмет~

Тя учудено го погледна.
- Колко години?! И как тя нее забелязала!

- Може и да е... Но той нямаше навика да подсказва за чувствата си. Когато му се намекваше, веднага излизаше наяве някакъв вид паника... и се стараеше да казва, че няма такова нещо. Не съм се прибирал много у дома, но знам, че отбягваше двореца, защото не искаше да го хващат.

- Верно!? - прихна да се смее - Ясно защо все бягаше като беше тя около него!

- Нали... когато сме семейство си личи ясно... но пък след като той настояваше, не можехме да го караме насила. Тук не може насила. Беше забавно иначе... Опитваше се да се държи остро с нея.

- Друго? Разкажи ми случки! Много ми е любопитно!

- Тъй като той й бе учител още веднага, след като сам завърши, мразеше, когато имаше часове в нея. В смисъл, че тогава бе най-трудно да й отговаря така, както правеше в двореца. Тогава беше най-опасно като че ли за тайната му. Тези часове бяха истинско приключение дори за мен като гост.