Върнат в синевата

Тялото й леко потрепери, а тя го погледна право в очите.
- Нямам желание да слизам там. Земята е като втори ад. Мислиш, че не те наблюдавах тайно, без да разберат другите ли? - отдръпна се отново и се завъртя, въздишайки. Единственото, което можеше да забележи Рен, бяха леко треперещите криле и гръб.

- Ще се наложи. Може да не отидеш сама, нито пък да трябва да се разправяш с тези същества, с които бях аз... макар че беше и забавно. - усмихна се, понеже в момента нямаше никой, който да определи това като неверятна случка. Прегърна я. От проява на чувства? Или за извинение... е, можеше да има различни тълкувания. - Не знам как си направила толкова голямо нарушение, за да гледаш някаква поредна мисия.

Очите й се разшириха, а тя се усмихна леко и миг по-късно уви ръце около врвата му, отвръщайки на прегръдката му.
- Има време.

- Сподели ми само едно нещо. Не си видяла последните ми мигове на земята долу, нали? - не беше никак приятно. Затова се беше върнал целият изгорен и черен. Ако някой тук разбереше, нямаше да го одобрят. Ангел да се жертва по този начин и да бъде измъчван заради демони.

Само една единствена капчица се спусна от лявото й око, тя въздъхна към лицето му, а дъхът й на теменужки погали неговото.
- Всиичко видях.

- А не е трябвало. - погали я той, защото знаеше, че не го лъжат... щеше да е по-добре да беше обратното... - Да ти помогна ли да забравиш?

- Не.-каза и го стрелна с поглед, а сетне силно се притисна към него и се засмя.- Не искаш да мислят, че има нещо между нас, нали? С тези прегръдки, нищо чудно скоро да не оженят.-каза


(Разкажи какво се е случило хД)

- Няма страшно. Ти още не си завършила и никой не може и да посмее да те сгоди за някого. А аз още пък не съм си получил списъка! В момента си свободна да обичаш всекиго. И... не мен!
Усмихна й се. Това беше единственият път, който може би щеше да й го позволи насред... място с потенциално много посетители. Но искаше да забрави трите лица, които щяха да изплуват отново пред очите му. Три демона бяха неговите приятели долу, в света на смъртните.Заради тях други демони го бяха изпекли на шиш... образно... но сега всичко бе наред и с тях и с него. Всички долу смятаха, че всички демони бяха зли. Ездачите не, но пък обикновените хора. Той се бе опитал да промени мнението им, но сам бе нарочен за демон.

Усмихна се предизвикателно2, направи крачка към него и уж докосна бузата му със своята, ала всъщност устните й галеха нежно шията му. Доволна от успеха с настръхване на кожата му от този...допир, каза:
-Не ми казвай кого и какво. Аз решавам.

- Може би. Няма нужда да се тревожиш кой би ни сгодил и кой не. Винаги, ако пожелаеш можеш да кажеш например че си видяла някоя гадна и страшна... мушичка... и край с фантазиите им.

Отдръпна се напред и продължи безмълвно, хехе, нямаше намерение да кадзва на нищо от...думите му.

Защо ли я бе оставил да се доближи до него... само той си знаеше. Може би нямаше да го прави никога повече. Щеше да е забавно някой да мине сега... този път сигурно нямаше да ги изгони, а просто да ги накара да зяпнат.

Тя се обърна към него, а той....?

Взе, че я целуна по челото. Беше израз на много неща. Само дето той не изразяваше нито едно от обикновените. Беше по-нежна целувка. Принципно с това можеше да каже "Забрави всичко"... но вече бе се отказал да я увещава за това. Израз на разнеженост, единствена и неповторима за няколко години напред.

Болка около стомаха, все едно си...човек. Със същите човешки емоции, същите земни желания... изобщо копие на човека. Със същите страсти, които притежава, всички пошли и не точно желания... Целувката му предизвика просто един хаос в мислите, чувствата и...душата й.

Може би знаеше, че емоциите щяха да бъдат тези. Може би очакваше... може би това искаше да постигне. В момента нямаше правото да подкрепи действията с други думи или действия... може да беше изпуснал чувствата си.
- Сега да се пораздвижим, Анаел.

Едва забележиво стисна робата малко под ръката му и тръгна бавно напред, беше...като...сякаш не можеше да се движи от неочакваната ситуация.
- Да, да.

Нищо не каза. Нямаше и нужда. Знаеше какво бе направил, но нищо. Не се срамуваше от действията си, никога. Каквото бе издал, издал беше, каквото не - не. Все пак наблюдаваше я сега, за да не вземе да се препъне дори.

Не.Миг след този вулкан от емоции и чувства, тя го пусна и си стана същата Анаел, която... беше винаги с ироничен поглед и усмивка на блице.
- Е, къде ще ме водиш сега?

- Ти искаше някъде, нали? За някакви сладоледи и меченца... да не би вече да се отказа? По-добре за мен~

- О, ще ме заведеш и купиш всичко, което пожелая. Накрая ще ти дам и аз един подарък.

- Хм... ти пожела само две неща, преди да ме изкараш! Внимавай да не прекалиш. Аз съм принц на самоиздръжка все пак.

Даа, беше хубаво. Говореха, разхождаха се, тя яде сладолед, получи и бяло мече, а щом все пак стана време да се върнат в кралството, тя се подсмихна преди да влезе в стаята си и каза:
- А сега моята наградка.- направи крачка към него, устните й се потъркаха в неговите, но не го целунаха, а само продължиха по бузата и спряха до ухото, целувайки го. - Благодаря за хубавия ден.

- Пак заповядай някой друго слънчево утро. - успя да й отговори след кратка пауза, макар че не личеше от какво можеше да е породена.. .естествено.

Тя се подсмихна отново, а след това просто влезе в стаята си, облегна се на нея и постави ръка на силно биещото си сърце.