Върнат в синевата

- Искам да ти помогна!! - каза тя и се приближи към него. - Виж, мислиш ли, че трябва да отрежа косите си? - попита го тя. Имаше дълги и красиви, руси коси.



- И после всички отиват в рая!

- Защо да трябва? Прекрасни са... ако са прекалено дълги и ти тежат на главата можеш само да ги подкъсиш... През лятото и пролетта много се оплакват от умора заради тежината.

- Да, но не този рай... мъртъвците, вече ти казах, отиват другаде. Това са острови. Този е нашия... островът на загиналите е още по на изток

- Не ми тежат и аз си ги харесвам, но ако на теб не ти харесват...- ухили се тя шеговито-




- Знам, знам...-кимна тя и подскочи, - Да тръгвамее!

- Не е възможно да не ми харесват. - той наизважда сутрешните си чинии и пак я погледна - Отиват ти. Красива си. Не е възможно да е другояче.

- Разбира се. Хайде да видим как ще ти е най-удобно да преминем.

Тя плъзна ръка по русите си кичури и се усмихна леко смутено.
- Радвам се, че ти харесват.




Метна се на гърба му и се изкикоти.
- Да летим!

- Аз... харесвам всичко в теб... освен в моментите, когато не съм самият аз на настроение... но за това можеш да обвиняваш мен си.

- Дано не са се успали и господата и госпожите само... ще видим!

Прегърна го силно и докосна сустни врата му.
- Страшно, страшно много се радвам! Наистина...-стискаше го толкова силно, че можеше да го задуши, но все пак...



- Е, май ще подраним, но пък... ние сме точни, те се успиват!

Ангелите поне се водеха... здравеняци... нищо, че имаха кухи кости принципно.
- Аз мислех, че няма да ми повярваш!

- Ученици, а? Интересно е, че още не са ги постегнали.

- И не бмих, но ти го каза толкова... не знам защо ти повярвах.-отчаяно каза и се отдръпна рязко - Да не ме базикаш?!




- Бе да не ти е напред часовника?

- Не бих го направил никога по този начин. - вече си беше патил веднъж от това... нямаше никакъв смисъл да се самонаранява сега... ако се замислеше... - Просто обикновено не ми вярват. Знаеш кой съм аз.

- Може... но и да е така, те ще се забавят просто двойно повече... всички се туткат.

- О.о... това са глупости.- гушна го пак и се от пусна на него.- Да си гледат работата!




- Емиии...сега ще стоим и чакаме.-кимна тя и се ухили на ангела.

- Знам.. .и аз така им казвам... е, не гласно де. Да те питам ли днес какво искаш? Сладко или горчиво?

- Можем да ходим да видим дали са се събудили... Брат ми сигурно е, де... нали живее сам, някъде наоколо... за другите не знам.

- Днес горчиво.- каза тя и се подсмихна.



- Добре, хайде!

- Хм... Шампанско ли?... Сериозно, май наистина не се сещам за горчива храна.

- О, ще го изненадаме значи... току-виж ни направил закуска, може да готви.

- Шампанско? Нещо горчиво, хм... виното също е горчиво! Но шампанско с ягоди и сметана! - веднага се обади и засмя - Любимо човешко ядене



Ииии, майпристигнахме?

- И на ангелите също... все пак, ние обичаме този вид "лукс", нали? В хладилника.

- Оу, да... хубаво гнезденце ми се вижда... по принцип са устроени така, че спалнята да е в най-закътания ъгъл... ние ще слезем от площадката, ето тук.

- Я! Здравейте! - ухили се панирано тя и се скри зад бар плода, щом се появиха двете познати фигури.



Лека Мел! *гуш*

- М, кой? - той тъкмо бе понечил да отвори хладилника си, когато трябваше да се обърне. - О, голямото братле! Странно е... да искаш да виждаш мен... точно днес?
Той остави сметаната до чинийката и пак ги погледна.
- Какво да ви правя... хайде, хайде, влезте насам.

Лека лека... *гуш*

- ЗАЕДНО ЛИ ЖИВЕЕТЕ?! - веднага изстреля Шерин и се разкикоти - Аааа????

- Това има ли значение, хм? Сигурно не сте запозната с различните закони и правила тук. Но няма значение. Какво има? Да не сте гладни?

- Аз не съм много, но за Гаури не знам.-усмихна се тя и се загледа в дългите коси на ангелката. - Красиво!

- Аз съм по-големият ти брат, който повече от всичко те е карал да готвиш едно време, помниш ли?
- Ох, значи... просто седнете и двамата. Ами ти? Искаш ли си каквото ти извадих? - ако не друго, то контраста между обръщенията към брат му и към нея беше видим.

- Ааам... - тя се почеса по главата и въздъхна. - Вие ще идвате ли...там?

- Къде това там? Нефритената гора ли? Тя със сигурност ще бъде там, да... ето ви по един сок, понеже не може без нищо.

- А, той също ще дойде! - веднага каза и се усмихна с характерната си сладникава усмивчица.