Върнат в синевата

Наистина инстинкта му за съхранение го накара да избяга... не че имаше накъде и точно и прецизно се удари горе в тавана... истинско бързо събуждане.

- Той е един от по-малките принцове, само първите трима са задължени да живеят в двореца, освен при различни други обстоятелства. Още повече отй не бе законно признат от баща ни като принц, дори и всички в този свят да го признават. Той е още по-свободен да ходи където си иска.

- Хахахаха, не мога да повярвам! - погали нежно лицето му и продължи да се смее.- Сериозно, ти го направи...хахахах!



- Оше.. значи скоро може да нее? Ами ако се ожени!

- Кой не би го направил?! - най-накрая се осъзна, когато разбра къде се намира най-накрая.

- Не, той си остава свободен. Обвързан е с някои неща в двореца, с нас, братята и сестрите му, някои правила... но не е длъжен да спазва нищо, което не му харесва. Когато и ако изобщо се ожени пък... нищо не се променя. Той е принц, но и обикновен млад младоженец.

Тя само сложи ръка на корема му и се усмихна ангелски.
- Аз не бих.



- Какво означава за вас обикновен младоженец?

- Нима? Всеки би се стреснал в съня си!

- Хм... Весел, влюбен ангел, който се приготвя за медения си месец и за момента мисли само за младата си булка.... мисля.

Тя се засмя отново, а след това скочи от леглото, отвивайки го.
- Хааайде, душицо, днес ще е тежък деня.




- Яяя, колко сладко!!!

- Не особено... само пощата ще ни е повече от обикновено...

- Да, такива ангели ни носят радост и на нас постоянно.

Тя го издърпа към себе си и се засмя, щом върховете на устните им се докоснаха, а тя го бутна в следващия миг на фотьоила.
- Отивам да взема пощата тогава! - хукна по нощница.



- Със сигурност, но... друго е за тях, които си го изживяват, ееех~

- За тебе ще си е - той разтърка глава след това, може и да имаше цицина после... е, зарастваше бързо поне. Ангелите не изпитваха болка чак толкова силно, слава богу.

- Да... за тях е още по-голяма радост. Дори е странно, малко от малко... обикновено толкова... хм... да кажем някои като русият ми брат не се връзват особено с останалите по характер.

- Знаеш ли, че си ми в списъка с бъдещи съпрузи1-при хна да се смее тя и се пльосна на легтлото срещу фотьоила-



- Важното е как се чувстват младоженците.-вдеднага се изказа тя-

- Естествено, че съм. Нали теб те има в моя, значи мен ще ме има в твоя. Не списъка с бъдещи съпрузи, а възможни такива. Нали знаеш как се работи с него?

- Сто процента,щом са решили да се съберат, то са щастливи. Не съм чувал за нещастен младоженец.

- Е, добре, ти ще се омъжиш за мен.- подчерта имуто му и го пусна в пощата обратно. Ухили се лукаво и му смигна.- Ами да, готово, сега предстои да типратят съобщение.




- Това е...хубаво(

- Хм, това нищо не значи! Просто ме пускаш на изпитателен срок... трябва и двамата да сме съгласни.

-Училището е ей натам... от там ще тръгнем за разходката, само да добавя.

Тя се приближи към него и просто уви тънките си ръе около врата му. Косите й се спускаха по гърба, а тялото й с епритискаше в неговото, тя бе красива ангелка, по-различна от онези, които само се перчеха с красотата си, или пък с невинността си, тя имаше и двете, но нямаше необ ходимост да издава ценностите си. Усмихна се на блондина и въздъхна-
-Значи все пак няма да го направиш?




- ЧЧудесно, хайде Гаури!

Да направи какво... той вършеше неща, на които просто бе заучен... може би... Поне беше се научил да я прегръща искренно, ако не по друг начин да изразява някаква емоция.
- Наистина... ти си единствената, за която изобщо бих се оженил, ако трябва да избирам. И винаги ще бъде така. Аз те обичам и винаги е било така... от много отдавна.

- Разбира се! Аз водя... не е много далеч... после само трябва да те пренеса през падината, няма друг път към гората освен по въздух.

Просто.... се ококори, а устните й се разтвориха леко от учуда. Той го призна, и така го призна, че предизвика двойна доза сърцетупи. Стисна леко раменете му, че да не вземе да падне от подкосяване на краката и се усмихна леко. Страните й бяха поруменели - сигурно нещо нечувано за ангел.
- Това е най-хубавото нещо, което съм чула от теб!- засмя се - След онова, че ми позволи да остана тук. - целуна го по челото и силно го прегърна.- От колко отдавна??



- О, чуесно, и без това обичам да ме носиииш >3<

- По стандартите на хората или по нашите?... - кратка доза математически уравнения... може би, той все пак се занимаваше основно с това. - От много.

- Значи хубаво за теб. Падината, това е нашата магистрала... ей там, огромната бездна, от двете страни на които има къщички... трудно е да си представиш как е да се живее над километри нищо, нали?

- мММм, няма да минеш без да ме ''стрелнеш'', нали?-засмя се и погали косата му. - Амми... кажи ми отколко де! Не може да е от чак толкова много, щом там... там онази...- зарави й името, но и не искаше да го знае де.



- Да... но сигурно на тях си им харесва.

- Забрави ли вече? Когато тя се появи в двореца, аз бях още доста малък... в смисъл... ученик, но пък малък, млад. Твърде млад. После тя, разбира се, ме отхвърли. Кога се появи ти? След две или три години, зависи как ги смяташ, започнах да ти обръщам повече внимание.

- Да... Широко разпространеното твърдение е, че "Ангелите са като птици"... това са нашите гнезда!

Тя се засмя развеселено.
- Ти беше на около 14-15 години, нали? Ех... аз тогава все още бях кокетка, но и не разбирах, че съм такава. По-късно се осъзнах, а още по-късно спрях да го правя, тнякак си... само игрите станаха забавни.


- Да, сега и аз искам да съм ангел, хе хе

- Честен ли трябва да бъда? Да, мразех кокетството ти... но може би защото ми напомняше за госпожата, която спомена преди малко... макар че имало ли е някой, който да не ми е напомнял за нея по онова време...

- Казах ти, можеш... макар че трябва ти самата да си съгласна да се преродиш като такъв.

Тя продължи да сесмее.
- Затова си ме и заобичал! Колкото не си ме понасял, толкова си ме заобичвааал! - кимна тя.




- Ми искам, обаче.. и нуякак си искам да съм и човек, не с криле, разбираш ли?

- Може би... тогава не разбирах особено чувствата си. Нали съм бил в... как го наричаха това? Пубертета?

- Да... но не съм чувал за такива хора преди. Единственият човек, който е дошъл тук и има сега крила е безсмъртен. Хората умират някой ден.

- Да. - съгласи се тя и го млясна по устните бързо, с лед това го пусна и заподскача из стаята.(



- М, така ли! Значи... знаеш ли, аз познавам 120 годишен човек! Той е китаец! Амаа... за съжаление...

Засмя й се, после погледна останалите писма, но му бяха маловажни тъй или иначе, нищо за него, документи за нея.
- Ще направя закуска.

- Е... понякога хората се раждат с дълголетие, наистина... Хм... ездачите са особено дълголетни... зависи и от расите... и от самия човек.