Върнат в синевата

Тя застана до него, а русите й коси сега се спускаха свободно по раменете, гърдите и гърба й. Повдигна ръце и го гушна, леко, но все пак достатъчно силно, за да усети хладната й кожа по топлия си гръб.



По гали перата му.
- Тогава няма да те карам повече да вървши.

- Наистина се радвам, че си тук. - макар че беше странно да го казва човек, който обикновено, разбира се, си живееше сам и това изобщо не изглеждаше да му пречи... Но пък и иначе нямаше изобщо да й позволи да дойде. Е, започваше да става късно... изпадаше и в мирната си ангелска форма без магарешки сръдни.

- Не се притеснявай. Когато се изморя или ще започна да се рея край теб или ще поседнем пак.

Вътрешно тя...просто заликува. Хехе, радваше се, че го бе чула, а на лицето й просто се изписа " ЙЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕС!". Притисна го по-силн окъм се бе си и се ухили по-широко.
- А аз се радвам да о чуя от твоята уста!



- А, не, ще летим, стига да не ти тежа много, тогава... ще се мъча да го измисля !-засмя се.

- О... не съм ли го казвал? - той много добре знаеше, че говори различни неща в просъница... можеше да го е споменал вече... това беше нещо, което обикновено нямаше да каже все пак. - Хубаво, че го направих.

- Ти, да ми тежиш? Невъзможно е... Все пак ангелите имат кухи кости, да, но не могат да усетят тежина. Създадени сме, за да пренасяме хора, образно казано. Нито усещаме теглото, нито болката... освен ако не я споделяме с онзи, който защитаваме.

И тъю като все пак той не я бе прегърнал, тя хвана ръцете му и ги постави на кръста си.
- Ако не знаеш, така се прегръща, да ти кажа.




- О, но това е още по-тежко!

- Щом ти казваш така. - той и думата "прегръдка" обикновено просто не бяха съвместими, така че наистина може и да не... знаеше? Децата на краля, които нямаха кръвни братя и сестри, си бяха такива. Но пък той бързо се учеше.

- Няма как. Твоята болка, твоят страх и твоята тежест ще бъдат мой, независимо дали искаш или не.

- Дано ти харесва, защото имам намерение често да те гушкам!



-Но...това е гадно!

- Не може да съществува крилато същество, на което да не му харесва... нали знаеш? - това поне го беше преподавал на по-малките... когато го беше учил не обръщаше внимание така или иначе.

- Ние нищо не можем да направим по въпроса. Всъщност, аз мога единствено да се опитам да те избавя от това.

- Знам знам, помня.- каза, засмивайки се. Облегна чело на рамото на мъжа и въздъхна беззвучно. Т а си обичаше господина, но скоро...се наложи да го пусне. - Така... а сега, май е време за лягане?


- Да ме избавиш?

- Предполагам. Още повече, че денят се оказа по-дълъг, отколкото обикновено заради лунапарка.

- Общо взето нашата мисия е да правим хората щастливи, не да страдат.

Тя кимна отново, а след това с нежелание потегли към стаята си. Там обаче, щом се увери, че той не гледа към нея, се мушна в неговата стая, под неговите огромни завивки, където нямаше да разбере, че е, докато не легнеше в легтлото си.




- Е, това е ясно, но...какво, как така?

Първата му работа преди това беше да затвори прозореца, като преди това се огледа добре навън... и разбира се да се съблече... никога през живота си не бе понасял нещо върху себе си нощем... зависеше от възпитанието в двореца, но там беше и прекалено топло. Крилата си му бяха достатъчна дреха... и естествено, че право към най-апетитното място в леглото се запъти.

- О, зависи от много неща... нашите способности определят начина, по който можем да се справим с мисията си. Като цяло, просто се борим с проблемите и грижите с по-специфични възможности.

Е, не знаеше, че той ...чисто гол... сипна се, щом той я отви и тя го видя в...това състояние. Страните й пламнаха, а тя закри очи веднага с длани.



- По-специфични?

- Какви ги вършиш пак тук? - просто не беше очаквал изненадата. Обикновено предусещаше някои неща. Тъй или иначе не се притесняваше, защото се пазеше от студа поне докато си намереше леглото в тъмното като използваше един вид одеяло или пък халат? Което после върна обратно на плещите си, както бе тръгнал да го съблича. - Не ме плаши така.

- Вие го наричате магия... ние не разбираме същността му особено добре. Правим това, което душата ни казва.

Тя просто... се беше шашнала! Странен човеч, с-с-сериозно! Г-гол... о, боже!
- А-а-ааха...



- Ооу...аз не вярвам в такива работи.

Завърза колана на халата си и седна по турски до нея. Не можеше да й се сърди... пък и на себе си също... щеше да е по-епично ако не се беше мотал.
- За бога, още първата вечер ти казах, че не е хубаво да ме притесняваш. Дано не си твърде шокирана все пак.

- Ако ти се наложи ще видиш, че такъв вид способности у нас съществуват.

Тя припълзя към него и отпусна глава на бедрата му. Е...вместо даму отговори, тя моментално заспа. Той-седящ п отурски, а тя - спяща на краката му.



- Много...интересно, хе хе, хайде да се прибираме?

- Ех, щом можеш да заспиш, предполагам, че не ти се е случило нещо особено шокиращо. - дръпна едно от горните си одеяла, за да я завие. Той можеше да се задоволи да спи и като прилеп. Даже често го и практикуваше.

- В двореца? Да, досега може би са ти намерили вече стая.

- Хм, беше си шокиращо, защото го виждам за пръв път, но тъй като не енай-шокиращото...не ми пречи на съня.- каза и се повдигна, целувайки го по устните.



- О, етто...-почеса се по главичката.- Малко ми е така..неудобно.

- Ти си ангел. Не би и трябвало да ти попречи - отвърна й и на целувката и на твърдението вече затворил очи. Ангелите се срамуваха един от друг изключително рядко. Усмихна й се и пак отвори очи да я погледне. Пък и, какво... поне не беше тръгнал да се съблече целият... инстинкт? Кой знае... - Сега заспивай, скъпа. Очаквай с нетърпение твоят си личен списък имена.

- Тук не познаваме добре тази дума... всеки може да преспи където си поиска, стига да има място за него и, разбира се... да е помолил. Но ти и няма нужда да молиш, това е дворец, има хиляди стаи... обикновено е празен.

- О, очаквам го с нетърпение.- промя тя и се в ърна на "мястото" си в леглото му, а сетне се обърна и заспа наистина.




- Ооу...-кимна тя и замълча, беше...й странно! Трябваше да свикне скоро.

О, това беше най-забавната част от цялата документация, която се изпращаше тези дни. След малко се настани до нея като птиче в гнездо, макар и да не се зави, беше доста топло.

- Хайде, ела. Утре ако ни позволят, можем да отидем с другите ученици на разходка... мисля, че ще бъде организирана.

На следващата сутрин тя се събуди отново сгушена в него, изглежда нощем шаваше, не много, но достатъчно, че на сутринта човек да се изплашеше. Погледна към спящия ангел и се усмихна сънено. Ако запееше сега, охооу... хехехех, ако запееше, щеше да му се прийска да й запуши устата.




- Дааа, днес отиваме! - запя тя и направо си представяше, че пърха като ангел наоколо.- Еха! Ще се запозная и с други ангели? Онзи пушач и откачената певица ще бъдат ли там?

Усмихваше й се, което беше добре. Обикновено сънуваше неприятни и тъжни неща... почти винаги. Сигурно ако го стреснеха щеше да протече нормалната ангелска реакция... да се удари в тавана.

- За брат си не знам. Той не обича да ходи където и да е. Освен ако не е задължен да го стори... може и да е там, учител е, пък чух, че наскоро си намерил къще.

- Събудиии-и-и-и-ииии, се, скъпи мой пушачо!- запя тя и се разсмя звучно от последствията.



- Къъъща? Значи не е задължително да живее в двореца?