Върнат в синевата

Тя се усмихна приветливо на мъжа и вместо да се отдръпне, го прегърна. Нарочно. Усещаше как тялото му се напряга, а нейното също, но доста полеко.

Понамръщи се, но по-скоро от объркване защо за бога реакцията беше по-различна от каквото очакваше.. и защо точно такава
- Моля те, не давай на клюкарките храна за теб.

- Да ти кажа ли нещо? - повдигна се на пръсти и долеби устни до бузата му. Сетне до ухото му и тихо каза - Не ме интересува нищо и никого.

- Така ли? - беше останал с друго впечатление, но то беше старо... не беше идвал в средите на останалите от дълго време задълго. - Не е вярно. Трябва да има поне едно нещо, което те интересува. Иначе щеше да станеш паднал ангел.

- Интересуваш ме ти. - каза стих глас, пропит с любов и възхищение, но... и ирония.

- Нали не си ме следила през всички тези месеци? Ще взема да се страхувам от сянката си.

- Кой знае, може и да съм го направила.-изсмя се и се отдръпна, оглеждайки и останалите. Беше започнала да се побръква, бавно, ала сигурно...

- Не. Не вярвам, че си. Някой ден ще ти кажа защо мисля така. Ще дойдеш ли тъкмо да ми помогнеш в учителската?

- Добре, ще дойда.-спокойно му отвърна и тръгна заедно с него. - Какво ще правиш там? Хаха, учителю.

- Не думай... да знаеш, че твоят випуск е виновен! Ако не бяхте сложили сапун пред катедрата, така че учителя по математика да се хлъзне...

Тя се разсмя.
- Е, предпочитаме теб. Макар че ако ми пишеш слаби оценки по математика и теб ще потроша.-пошегува се и заедно влязоха вътре-

- Ще влизам с "хвърк-хвърк" - нямаше никой в момента, затова трябваше сам да се ориентира къде можеше да му е бюрото или... поне това, което му бяха отредили...

- Добре, тогава аз за какво съм ти? - опита го отново и впи честните си очи в неговите.

- Един момент... - намери каквото му трябваше. - Така... достатъчно ли си честна, че да се отървеш от тестовете на господина с отговорите, без да ги раздадеш на целия клас?

- Може би не на целия клас, но аз бих погледнала със сигурност. -засмяно каза.

- Хм... Значи само на теб ще променя въпросите тогава - той обичаше винаги да има с кого да се закача... или по-точно да спогажда съвсем малки странни номера. Дали от училищен тип или не...

- Ужасен си! - засмяно изрече и взе тестовете.-Споко, споко, няма да излъжа.

- А, няма страшно, няма страшно... аз ще разбъркам отговорите така и онака... после можеш да вземеш ако искаш снимка с автограф на... ъ... не знам на кого е.

- Ох, дай.-взе ги и ги оправи, след това вдигна брадичка.-Друго2

- Бих те поканил на една вечеря, щом питаш, но предполагам, че не ти се ходи по ресторанти, като можеш да си сготвиш и у дома.

- Предпочитам да си купим нещо за ядене и да се разходим из красивите места! Има толкова много. - каза тя и му подаде нежната си ръка.

- Има ги. Макар че за да ги разгледа някой, трябва да си направи предварителен план. Нека се ограничим само до възможно най-близките, а другите някой друг път.

- Добре.-тя върна ръката си обратно до тялото и погледна за миг надолу, след това тръгна напред.-Хайде.

- Но не ме баламосвай цялата вечер - тя имаше способноста да го кара да си забравя времето... минаваше бързо... поне преди беше било така.

Тя се засмя.
- Никога не го правя нарочно, ти сам се отнасяш по и с мен.- оплези се тя, щом излязоха извън училището.