Върнат в синевата

- Хм, щом казваш - поклати глава и се изправи. Не можеше да лети и може би всички го отбягваха, защото беше донесъл болка и чернота със себе си, щом бе целият изгорен. Какво бе правил повече така и никой не узна, разбира се. Бялата коприна поне не пареше по тялото му като огън. Трябваше да иде да хапне нещо.

Но скоро тя пак беше ри него и изглеждаше като малко, сладко момиченце, искащо да задава въпроси.
- Какво тиима? И ти си променен! И имаш...изгорели криле!

- Де да бяха само крилете - вече се беше понахранил, не много обилно, но горе-долу. Пиеше вода. - Целият съм изгорял, от глава до пети, поне не съм черен навсякъде. Земята променя ангелите.

- Ела в стаята ми, за да ти дам нещо да ти помогне... - предложи тя, а пламъчето заигра в щастливите й аочи.

- Да ми помогне? Казаха ми, че крилата ми трябва да си сменят перата изцяло, за да мога да летя пак... ще стане след няколко месеца или дори година. За другите изгаряния ли имаш предвид?

- Да, за другите.

- Хм... не знам... вече опитаха да ме намажат с някои неща, но не помогна особено. Казаха ми само да не излизам и да покривам раните с плат, не да ходя гол.

Тя въздъхна и се изправи, или не искаше да остава насаме с нея, или наистина му го бяха казали. Отметна косите си настрана и тръгна към стаята си.

Откакто бе пътувал с господата долу, беше станал и малко по-отчужден от живота тук. Но беше нормално. Даваха им срокове, за да се адаптират към ангелския свят отново. Макар че от онези дни беше започнал да пуши повече и беше придобил странни навици. Като например да носи странно облекло отвреме навреме или пък да чете вестници. В следващите дни това правеше най-често.

И една сутрин тя излезе по бански. О, беше много красива... Страшно красива и всички не отлепяха поглед от нея, просто защото й се възхищаваха. Седна на земята и въздъхна, цопвайки краката си във водата.

Блазе им на тези, които имаха правото да го направят. Той не можеше. Стоеше на сянка, далеч от басейна вътре в сградата, макар че имаше изглед към него ееей там... доста далеч. Да... тя беше красива.

Тя цопна в басейна и около половин час плува, след това излезе и влезе вътре ,за да си вземе нещо за пиене и го видя.
- О.

- А? - поздрав... можеше да мине. Тъкмо си заглаждаше една страница от вестника. - Приятна ваканция си имаш.

- Да, а твоята изглежда скучна. - засмя се и седна до него.-Надявам се нямаш против?

- Не... - защо пък трябваше да има... освен, че уж трябваше да се... е, отдавна не й се сърдеше, нито пък тя на него, изглежда на пръв поглед...

О, тя нямаше да забрави, но пък не й пречеше да си говори с него.
- Ех, не мога та позная, сякаш си нов човек.-недоволно въздъна и се заигра с кичур коса. Рус кичур коса-

- Нали това е целта на мисията? Отиваш там да те поочука животът и да не си чак толкова глупав и прибързан в живота си тук.

Усмихна му се с лека ирония и кимна.
- Вероятно си прав. Но аз имам чувството, че няма да ми се наложи да ходя на земята. - след това изречение се изправи, взе си за пиене и се върна на предишното си място отвън.

- Би трябвало да ти се наложи. Всеки отива там, поне, за да види какво е.

- Аз вече видях.- или поне във фантазиите си, каза тя, преди да излезе, а сега...просто си лежеше.

- Щом така твърдиш... Сигурно би се изненадала, ако сравнеше видяното с реалността. Но няма значение. Ще видим.

И... да, минаха седмици, преди тя отново да го заговори и да му покаже, че все още й е интересен и забавен, макар и такъв сухар.

Беше трудно да намериш забавен образ в него... все пак беше постигнал каквото бе пожелал, при отиването си на мисията си. Именно, просто да се отдалечи от другите и те да не объркват и иначе обърканите му мисли. Опитваше се да изгони всеки и всичко. Всъщност... държеше се така докато не падна и последното черно перо, после просто не се застояваше сред тълпата.

И тя свършваше 11 клас, когато се появи отново при него. Изглеждаше дори по-пораснала, лицето й грееше както обикновено, а белите й зъби светеха в една от поредните иронични усмивки, с които даряваше всички.
- О, Рен.- блъсна се без да иска в него и впи сините си, дълбоки очи в неговите.

- Анаел. - отвърна на погледа й, за да може да я разпознае. Имаше лилави очи, по-скоро доста бледо лилави, отиващи повече към розово. Не, че някой го бе забелязъл. Той не гледаше хората в очите и то нарочно. Тъкмо бе научил веста, че ще трябваше да се задържа повече в училище следващата година, заради точно нейния завършващ випуск. - Извинявай.