Върнат в синевата

Тя вдигна поглед към "татенцето" му и въздъхна отегчено. Ако можеше, щеше да сиизкаже мнението за този..идиот! Ама просто замълча и прегърна нарочно сина му.
- Ние ще се женим! - излъга тя пред всички и го целуна по устата. - Но не сега, а след няколко години! - каза, след като се откъсна от целувката с ухилена физиономия.

Ако можеше, щеше да направи характерната си физиономия в стил "Как ли пък не?!", поне така изглеждаше пред околните... но пък щеше да провали всичко, а пък си струваше този изписан ужас в иначе кротките уж очи на баща му. Той обикновено не го гледаше в очите. Техните спорове бяха известни само на тях си двамата.
- Махай се от очите ми, Рен. Върви си. - о, ама той му помнеше името... Дали не мислеше как да го разколебае следващия път от женитбата...
- Първо ти. - дори да го ядосаше, ха, какво значение имаше. После с нея щеше да се... кара. Е, добре, че най-големият му брат дойде да си го прибере господаря след секунда закъснение.

Тя пусна Рен и с пламнали бузи погледна към очите му. Е, искаше да се извини, ама как, като не беше направила нииищо...лошо?

Съвсем по детски направи някаква физиономия на баща си, докато си заминаваше нататък, пък на брат си смигна... после щяха да си говорят по семейно с него.
- Такива репресивни мерки не бяха нужни, Анаел. - дори той да я харесваше отдавна, идеята пак го беше стреснала... естествено.

- Е, кво деее, ти пък нищо не разбираш!-засмя се и го сръчка. - Аз мисля, че са, но...е, ние няма да се женим де, преди сватбата аз ще стана булката беглец и готово, няма да те подлагам на това!!

- Хм, преди сватбата. До тогава ще си си избрала вече трима-четрима други, защо ти трябва да ме убеждаваш в каквото и да било...

Разгневена, тя му удари шамар и литна напред, без да дава никакво обяснение.
Как може?! Тя да не ходеше на лов за мъже?! Кога я беше видял и веднъж да се сваля сд момчета? Едно беше да флиртува, когато нямаше какво да прави и забелязваше, че има и свестни ангели, ноо... ТОВА че щялба да си намери поне няколко я накара да изпита погнуса от мъжете. Ангелите.

- Хм, по-добре. - с присъщата си пестеливост на думи от онова време се обърна да погледа настойчиво върховете на дърветата. Не можеше а и не искаше да преследва когото и да било. Отдавна беше разбрал, че не го бива. - Гаури, какво си се спотаил там, виждам те. Приемам мисията.
Обикновено повечето завършили наскоро или поне една година след това ги изпращаха, по двойки или по единично на земята с различна цел, най-често да се обучат. По-добре да я приемеше сега, иначе щеше да създаде проблеми и на нея и на себе си и на свитата, станала свидетел на ядосания му баща. Три месеца значи...
- Интересно, как ли после ще си подобрите отношенията. Меч, пистолет, кама? - трябваше му оръжие да се пази от тъмнината, все пак.
- По същия начин, по който се разбираме и със съпругата на Кал. Пистолет.

Добре, че не го бе чула. Защото... да, щеше да изяде още един шамар xD. Тя никога нямаше да се държи така с него, макар че според нея, сега заслужаваше! И... щеше да й бъде тъжно три месеца, но и не знаеше за мисията, която той искашеда вземе.

- Тръгвай преди вечерята, иначе лошо ти се пише. Късмет. - незаконният му брат винаги целеше да го изгони по всякакъв начин, за да си стои сам или да прави каквото си иска... е, обучението нямаше да му дойде зле, там отвъд.
Макар че след това на вечерята наистина се оказа малко скучничко... за съжаление на бащата.

Анаел се появи на вечеря, с пуснати дълги, руси къдрици, бяла рокля, стигаща до коленете и едва забележим златен "грим" на очите си. Седна на масата при всички ангели, които бяха там, на масата за ученици и ангели от двореца, и започна мълчаливо да се храни, без да обръща внимание на погледите,спускащи сепотялото й.

- Защо си ги пуснал? - изсъска недоволно някой от сбирщината на едната маса, но въпросът си остана недовършен.
Е, скоро се появи любимката на Рен, която се оказа, че ще го замества идните месеци... а пък освен демонстративното хвърляне на една коронка в огъня, с което изгониха официално Гаури, нищо друго не се случи.

За разлика от другите, които останаха на масата, докато не свърши и кралското семейство, Анаел веднага щом приключи с яденето се изправи и прибра в стаята си.

През следващите дни привидно всичко си беше нормално... пък и нямаше как да е иначе. Изчезващите един по един принцове бе забранено да се отчитат и да се говори за тях.
Колкото до пътешественика на земята на смъртните... кой знае как, вече бе успял да си намери и компания... от три демона... поне бяха приятни хорица. Дали щеше да превиши престоя си...

И тя разбра за това, че е заминал... прекалено късно. Стисна очи, щом рацзбра и избяга в стаята си, нацепвайки се.
- АААААААААААААА! - кресна недоволно.

Наистина... остана там не три, а четири месеца и половина... видяха го в залата за закуска едва по средата на лятото, облечен в бяла коприна, но с някакъв друг израз на лицето. По-голямата част от крилете му бяха черни... едва ли можеше да ги използва.

Тя също се бе променила малко... Беше пораснала на височина, косите й бяха малко по-къси, но все така дълги и красиви, а лицето й ... малко по-сурово и се усещаше ирония, винаги, когато отправеше поглед към когото и да било. Щом го видя долу, от третия етаж, тя не можа да го познае в първия момент, но... Го позна, и сксочи от третия етаж чак долу, прегръщайки го силно.
- РЕН!

- Ох... - простена в първия момент, защото не очакваше никакви посрещания. Нямаше кръвни братя и сестри, само доведени такива... и то не дотолкова загрижени за него. Докато осъзнае кой го е нападнал - Анаел, ти ли си...

Тя направи крачка назад и го погледна, а непознатия блясък (за него) в очите й заблестя отново.
- Радвам се да тевидя след толкова време.

- Хм? - той най-сетне вдигна глава. Тя вече беше негова бивша ученичка. Заради пресрочването на престоя си, бе станал само учител с лекции. Тоест появяваше се за определени часове. Но нямаше значение. Променила се беше, но не той имаше правото да го отбелязва.

- Май не ме слушаш.-иронично запя и се завъртя в кръг.-Променил си се и ми липсваше. Но няма значение.

- Не ти вярвам - съвсем в свой стил повдигна вежди. Не се беше променил много. Демоните, с които бе другарувал бяха го карали да се усмихва повече... само това бе промяната... Но преди да си тръгне я бе обидил...

- Станал си много недоверчив, а? - изсмя се тя и потърка челото си.- Ако щеш ми вярвай, аз съм ангел и не лъжа.

- Неслучайно бях изпратен отвъд границата. - той се досети едва сега, че още не бе предал оръжието си, но нямаше и да е скоро. То тук така или иначе не действаше, нали... - На теб училището бая ти е повлияло. Повече часове по психология ли имате? Виждаш ми се много проницателна.

Тя се разсмя.
- Някак си тези месеци бяхме в "лятна" ваканция и нямаше училище, но не ми трябва някаква си книжка, за да бъда проницателна. - тя въздъхна и плъзна поглед по тялото му. - Е, оставям те да правиш каквото искаш. Радвам се да тевидя.- и след това литна. Ха ха, беше... се променил.