Върнат в синевата

- Може и така да се каже. Днес какво искаш да ти купя, за да не се сърдиш допълнително, че ти заемам време?

- Искам плюшен мечок и сладолед.-каза тя и го хвана за ръка тя, да няма да чака той да го направи-

- Само за сладоледа не знам какви претенции имаш. Шоколад? Ванилия? Смесен... друг?

- И двете. - усмихна се тя и стисна ръката му- Ама че си студен към мен! Сериозно, хвани ме де!

Не беше сигурен, че трябва. Макар и да го направи, не му беше привично. Все пак... той си бе той.

- Хаха, наистина ще ме разсърдиш.- смигна му тя и се приближи към лицето му, духвайки към него.

- Добре, де, добре... - щеше да свикне в последствие да възприема това за нормално... все пак нямаше от какво да се притеснява. Ангелите се притесняваха единствено и само от първата си нощ като семейство, независимо каква можеше да се окаже тя.

- Ооу, помниш ли, щяхме да се женим? - пошигува се тя и го сръчка.

- Хм... сигурно... - тази тема май по-скоро беше прокълната, ако не друго. Само щяха да започнат да се карат ако задълбаеха.

- Е, кажи дата на сватлбата и да тръгвам да си шия рокля! - пошигува се тя.

- Роклите стават за няколко часа! Няма нужда да се притесняваш за такива дребни неща...

- Хе, хе, не искаш ли твоята съпруга да бъде красива булка с нестандартна рокля?

- Нестандартна? В какъв смисъл? Аз не харесвам натрухените рокли с дантели, обичам по-освободените... и в никакъв случай орязаните. Ако под нестандартна имаш предвид орязана отпред или отзад... не, благодаря.

- Не харесвам дантели! Нито пък прекалено къси, но харесвам... красиви рокли, не е задължително да е с много дантела и орязана, за да е нестандартна, нали?

- Не знам. В действителност не разбирам съвсем. Но май си права.

Тя въздъхна и размята ръка.
- о, както и да е, отказвам се от брака ни.- засмя се и литна пак напред

- Е, щом така реши... има време, ти още не си си видяла възможния списък! Може мен да не са ме сложили!

И изведнъж тя спря на милиметри от устните му и го погледна. Косите й се разпръснаха по раменете, гърдите и малка част от лицето й, а очите й, а и огнените пожари, които горяха в тях, бяха... опасни за него. Но и същевременно мноого примамливи.

За първи път след мисията си може би отвърна на погледа й с изражението, което бе придобил при смъртните и демоните долу. Съсредоточено и понякога невярващо на каквото вижда или чува.
- Не ти препоръчвам да събуждаш навика ми да отвръщам на предизвикателства.

Развеселено и едновременно с това учудено примигна и се отдръпна.
- Сега пък ти пробуди любопитството ми и мисля, че ще го направя.

- Не, едва ли. Още не знаеш дали не съм го изменил по време на пътуването си, нали?

- Именно там е загадъчното, привличащото, което предизвиква любопитството ми.

Усмихна й се. Може би бе някак по-странно... по-нетипично. Той не бе разказвал за пътешествието си долу. И нямаше. Да... нека останеше загадка и нека бъдеше тайна... какво се бе променило и какво не...
- Дано любопитството ти не те опари някой ден.

Тя се подсмихна и приближи само няколко милиметра още.
- Вярваш или не, по-опарена от любопитството си не бих могла да бъда. Раните... толкова са много, че новите няма да ги усещам.-смигна му и се отдръпна.

- Раните си излекувай с радост, пребори неволите със сила. Така казват смъртните. Някой ден и ти ще живееш при тях. - той просто нямаше намерение да показва всичко, което бе научил долу. Погали я по бузата, сякаш преди малко не й се беше... сърдил...