Върнат в синевата

Тя се загледа в лицето му и едва забележима усмивка изгря на нейното. Хвана ръката му и я постави на гърдите си.
- Тупти, още съм жива, така че спокойно.- е, хаха, мястото беше... достатъчно мекичко и можеше отново да предизвика червените бузи на Ренчо, но пък тя не се притесняваше защото знаеше, че рано или късно щеше да се омъжи за него ПЪК!!!

- Да, принципно е така, но за да продължи ти трябват малко грижи в повече, мисля си. - позволи си да я погледне, понеже както обикновено винаги избягваше да гледа който и да е. Въпрос на възпитание... и настроение при него? Да не беше тренирал емоциите си? Да не му личи много...

Премести ръката му от гърдите си и се засмя тихо.
- Глупости, откъде занеш, че искам да продължи да тупти?

- Защото ангелите се раждат, за да живеят и търсят светлината. Ангелите не умират безсмислено. Защото аз искам то да продължи да е такова, каквото е било.

- И защо искаш пък ти? Нали си ми само учител?

- Учител или не, аз съм ангел, различен от теб, но и като теб. Искам го, защото е важно за мен да си щастлива... въпреки всички мои глупости. И защото знам, че аз, както и другите, биха искали да бъдеш тук.

- Не говори от името на другите!- веднага каза и рязко извърна глава.- Хубаво!

- Говоря от тяхно име, защото знам, че ще е така. - настоя си на своето той. Не обичаше да споменава само себе си... - Сега трябва да се обърнеш пак, защото ще ядеш супа.

- Никаква супа, не съм гладна!

- Ще ядеш супа! Защото аз така казвам. Аз искам да се оправиш, аз ще те накарам да я изядеш и така нататък. Така че дори не смей да ми се противопоставяш на решението. - все пак изглеждаше разтревожен...

Jя се засмя и вдигна рязко, сетне за втори път впи плътните си устни в тънките на ангела и засмука езика му. Ах...беше странно?

За бога, болните хора не се разбираха от дума... Не, тя не беше болна... Правеше го нарочно! Много ясно каква щеше да е реакцията... Това не че го искаха, просто си им беше вродено... явно... на него лично, проклетият червен вят.

Но за разлика от първия път сега езикът й търсеше неговия, успя да го докосне и да усети сладкия му вкус. Обгърна врата му с ръце и притисна крехкото си телце към неговото.

Ама това беше забранено... принципно... не, че някой щеше да ги види тук в момента, просто правилата му изкочиха изведнъж в главата. Да се докоснеш до забраненото си беше тръпка... принципно. После й отвърна, понеже винаги правеше всичко "нарочно"

Ето това си беше по-скоро тръпката! Двата езиха се сляха в невероятна целувка, просто сякаш устите им бяха създадени една за друга (xD!!). Меките възглавнички на гърдите й се допираха до неговите стегнати и твърди, но това не пречеше да се усети биенето на сърцето му. Ех, беше ускорено... Ръката й се плъзна надолу по косата му, галейки нежно шията и гърба му.

Добре де... супата можеше и да почака... една минута-две... и без това беше малко горещичка... Този път изглежда отговаряше на описанието, което сам си беше направил. Не изглеждаше, че би избягал като последния път.

Едва ли щеше да стигне до същината на...забраненото... но все пак го бутна леко и щом той падна назад, тя застана над него и подължи медената целувка. Беше много приятно.

- Не ти ли... беше зле? - вместо да си поема дъх задаваше въпроси. Не вярваше това да действа като лекарство... на него му действаше... странно. Но какво имаше да определя той. Още повече, че поначало някога беше бил разочарован от първата си целувка.

- Не задавай излишни и безсмислени въпроси в този момент.- прошепна тя и го погледна право вочите, а сетне... хехе, отново го целуна.

Нямаше... просто беше любопитен, може би... ангелите бяха, макар че не им личеше много. Този път беше по-благоразположен за забранени милувки. Обратното щеше да е, ако се сърдеше.

Простичкият факт, че й отвръщаше, показваше, че и той я ожелаеше и харесваше така, както тя него. Впи нокти силно вкожата му и се разкикоти, сед като отдръпна устни от неговите.
- Хареса ли ти, ангеле?

- Трябва ли да отговарям на това - измърмори недоволен, че го питат по такъв... деликатен въпрос? Не знаеше как точно се води...

- Не.-каза, облизвайки устните му.

- Тогава няма. - по-добре за него, защото можеше иначе да заприлича на... идиот... в разтягането на локуми... пъ и някак по-отиваше да си замълчи...

Силно го прегърна и въздъхна.
- Да невземеш да се ожениш сега за някоя ида ме оставиш със спомените за тази целувка?!