Върнат в синевата

- Да, преведи ми.

Той се заслуша в думите на брат си, преди да започне да говори заедно с него. С чистия като мед и масло ясен глас на иначе отхвърления си брат.
- ..."Крилатите същества се борят с мрака, който ги заобикаля и изгарят в него. Ние нямаме шанса да оцеляваме в оня свят, който е тяхна светлина. Ние сме душата на хората, добро и зло, зло и добро... Хората са изградени от това. Крилатите създания са светлината само на брега отвъд, изтока, техен страх и тяхна страст. Къде попадна, пита майката чедото си, когато то се върне от света на живите в света на благата. Какво видя? Светът на смъртните е необятен и красив, с край и начало, начало и край. Нито един ангел никога няма да види всичко, що света пази там за тях, неговите обитатели. Където попаднеш ти, сред звезди или прекрасни дълбини, какво ще видиш... каквото и да е, запази го в своето сърце." - принцовете обичаха да задълбават в тази тема с хиляди думи... някои дори го правеха като в рими... все пак разказваха нещо по свой си начин, а това го можеха... особено учител...

- Странно... - кимна тя.- Никога не съм вярвала, ч има само ад или само рай. Да, хората са изградени и от от отрицателни и положителни неща, ноо... не е ли малко нечестно за душите им? Да, те може да са извършили лоши неща през живота си, но.. ако идат в рая" няма ли именно тогава да се пречистят? Може би съм сбъркана...-засмя се т и се почеса по главичката - иначме да, хубаво говори.

- Всички хора отиват първо в Отвъдното. В действителност много малко от тях минават в ада истински казано. Повечето остават в Отмвъдното. Как да ти кажа, то е нещо като преходна зона. Там именно душите на хората се пречистват от зло или добро, притеглят се истините и лъжите им, делата им... не съм сигурен какво точно става там, ние не можем да присъстваме.

- Интересно! - възкликна тя.- И все пак... ада е място, на което не трябва да се ходи, всеки трябва да получава колкото шансове са му необходими, или да се раждат с цел пречистване...-тръгна да обяснява тя.

- Не знам. Адът е абсолютно забранен за познанията ни и не знам какво точно става там. Ако една душа отиде там, то значи е невъзможно да се прероди... защото е извършила нещо истински жестоко и ужасно. Черните господари отиват там.

Тя повдигна рамене.
- Каквото и да е, винаги би трябвало да можеш да се пречистиш! И.... значи грешка, защо не изучавате противното на вас? ТРябва да сте запознати, нали?

- Изучаваме само местата, до които можем да достигнем и имаме информацията. Влизането в отвъдното ни убива бавно... а в ада ни унищожава напълно, ставаме на прах. Просто не знаем нищо, защото ни е невъзможно. Един черен господар рядко може да се пречисти. Те са изтъкани от най-големите демонични желания.

- Които са...?

- Тъмната душа съдържа мъст, желание за кръв и убийства, желание за смърт... зла магия, поквареност... зависи от господаря. Много малко са доблестните.

- Разбирам...

- Благодаря ви. Сега... какво чакате още? Не сте ли си погледнали списъците, изпратени ви още вчера или днес сутринта? Взимайте си половинките и в гората! Ако са по-малки от вас или по-големи, използвайте начинът, който коментирахме преди месец, за да ги повикате. Свободни сте - наистина не отнемаше много време лекцията му, затова принцът пускаше учениците да се забавляват вече като не-ученици.

Ангелката отиде при него и се усмихна.
- Беше хубаво, браво.

- Постарах се... брат ми, Гаер Гин, ми е водил лекцията на мен. Но ти какво чакаш? Всички се натискат да отидат да разгледат гората. Това е един от малкото ти шансове, нали?

- Мм, искам с теб.- каза тя и се подсмихна. Русите й коси сега не сеспускаха както друг път прилежно по гърдите и гърба, няколко кичура бяха спуснати около страните й, а всъщност останалата част от косата бе вързана на кок.

- Добре знаеш какво означава тази гора за новите ангели в обществото - хвана отй ръцете й с усмивка, при което гривните на едната му ръка издрънкаха като звънчета. Тези на крака му обикновено не се чуваха, защото принцовете и принцесите ги вдигаха нагоре и за да не се виждат. Те бяха магически, само ако можеше да ги свали... карай. Гората за новите двойки бе символ на опознаването... някои и тук признаваха любовта си - Ти все още не знаеш приел ли съм или не, твоята заявка.

Тя се разсмя.
- Да приемем, че тази разходка няма да бъде отговор на предложението МИ. - каза тя и го сръчка в ребрата.- Хайде, ваше величество, да не се скараме!

- Аз не съм никакво величество, просто поредната накичена елха. - целуна я по челото той и кимна. Още една крачка не бе направил и всичките украси по него задрънкаха, сякаш да съобщят на всички навсякъде, че ще ходи някъде си. Както и да бе, само за днес бяха, поне гривните на ръцете, другото... нямаше значение. Поведе я към една от многото пътеки.

Тя се подсмихна.
- Вече си приел, да знаеш. Иначе нямаше да се отнасяш така с мен.- каза му тя и му млясна една целувка по бузата, стисна леко ръката му и подскочи развеселено.

- Защо, не се ли отнасях така с теб и вчера? Може би не точно така онзи ден, но подобно? Държанието ми зависи от много неща. В училище винаги съм нервен, заради тези, които срещам в учителската стая например.

- О, с мен си доста по-остър обикновено. И все хапливо ми отговаряш... но пък тези дни си по-мил.- каза и се засмя, галейки нежно китката му.

- Хм, не виждам смисъл да се карам с някой, който живее с мен, нали така? Ние все пак сме в момента секвартиранти, вид семейство, без значение от Националната мрежа за сгодяване или каквото там е.

Тя се усмихна.
- Да, знам, знам, радвам се че мислиш и ти така! - спря за момент и го целуна по едната страна, като устните й обхванаха само част от края на неговата устна.

Той сложи ръце на лицето й, както всъщност бе направил с всиките си ученици някога. Учителите го правеха, за да покажат на учениците си, че нямат лоши намерия и са безкрайно честни с тях... и така нататък. Макар че... нейният главен учител, "класният" й, беше друг. После я целуна той, докосна устните й сякаш беше за първи и последен път.
- А ще останеш ли завинаги, Анаел?

Очите й се разшириха, а по устните й след няколко мига заигра широка усмивка. - Разбира се,че да! - силно гто прегърна и зарови лице в раменете му.