Върнат в синевата

- Добре, обещах на теб, но това не значи, че ще тръгна и с тях. Ще трябва да ги храня по пътя! Да не би да сте ми устроили нещо накрая в гората, а?
- Да... Последната лекция е твоя...
- О, не...

- А? - вдигна тя глава и гиогледа любопитно, шегуваше ли се, или беше сериозен?

Русокоското взе, че си запали една цигара, после им остави и малко сладки, ако искаха.
- Не съм законен принц, за да изнасям тази лекция. Така че, Гаури, мое любимо голямо братче ти ще го направиш!

- Ама, ама, защо не го направите и двамата?

- "Последната лекция" е традиционна за завършващите ученици. Тези, които стават пълноправни ангели на другите. Принцовете обикновено я дават, което значи, че признават младите за част от обществото... след това са им дипломите и там каквото е... аз не съм ходил на училище - Гаури се възползва от почерпката. - Обикновено е принц... ти също си принц, Рен... Незаконен, да... но кой знае... може да те направят и законен.

Блондинката се усмихна едва забележимо, а Шерин направо разклати глава
- Да, да, трябва! Така е честно!

- Хм! Честно, не, притрябвало ми! Ти като си принц какво? Дават ти една диадемка от кристали и после всички те зяпат с ей такива ококорени очи. На децата как ще подейства?!

Анаел прихна да се смее, като видя изцъклената физиономия, Щерин съшо.

- Брат ми... неповторим си... - нямаше как просто да предизвика друга реакция. Причиниха му нерви и си запали още една цигарка.
- Разбира се, че съм! Хората са уникални сами по себе си, което означава че и ангелите сме.

- Разбира се! - веднага се съгласи блондинката.
- Ам...как се казваш? - попита смутено Шерин тихичко блондинката, а тя само се усмихна.
- Тайна.-ицзплези се.

- Приеми я като, хм... странната ангелка, която завършва официално днес, после има тест и кой знае защо иска да ме заведе там, в гората...

- Да не те обича! - веднага разгада плетеницата Шерин и се ухили.
Анаел пак се разсмя.

- Хм! Ще видим, когато и ако завърши. Няма ли да тръгвате вече все пак?

- Хайде да тръгваме тогава. - хвана го под ръка Анаел и се усмихна доволо.

- Ех... добре, добре - нямаше как. И смътно вече знаеше, че са го избрали за последния урок и нямаше да може да се измъкне. Нямаше шанс - Обещавам после да намеря горчивото.

Тя се засмя, а Шерин забута Гаури, за да тръгват.

Той се усмихна, даде път първо на домакина, разбира се, понеже иначе пък не ставаше, нямаше как... така беше прието при тях.
- И не ни заслепявай от трибуната.
- Гледай си работата - махна с ръка брат му и изплю цигарата в бездната долу, когато отвори прозореца и се отласна леко.

А русокосата, без да ги чака, просто литна напред и пеелстните й криле се разтвориха, педставяйки дна необикновена гледка пред приятелите си.

Горичката, където отиваха и където всъщност вече се беше събрал много народ, не беше особено далече. Тук нищо не беше особено далеч за крилатите. Беше наистина масивна гора, но не изглеждаше зловеща, въпреки, че дърветата бяха изцяло от този странен целен камък - нефрита. Наложи се да кацнат пред нея. Щяха да навлязат пеша, ако изобщо влезеха.

- Ехее~ - заоглежда сеШерин и стисна ръката наангела си.

Усмихна й се мило и й посочи къде трябва да отидат. Другият помоли момичето да отиде при класа си изглежда. Така или иначе работата му не бе задълго, официалната част преди забавлението и просто бяха длъжни да го изслушат завършващите.
- Ще станем тук просто, за да не се загубим, докато те не станат готови - предупреди Гаури. Всичко това продължаваше 20 запомнящи се за младите минути... може би.

Когато всички утихнаха над набързо скрепеното подиумче, на което имаше една дъска и катедра, като за урок на открито, той с леко намръщена физиономия се качи горе и въздъхна. Сега, брат му на Гаури, изглеждаше доста по-различно. Бяха му дали да облече онази дреха, която го отличаваше като принц, на лявата му ръка висяка хиляди сребърни и съвсем финни гривни. На десния му крак дрънчаха абсолютно задължителните три златни гривни, които ангелите слагаха на принцовете и принцесите и те никога в живота си не ги сваляха. Децата не обичаха да ги показват особено, понеже им дрънчаха неприятно докато ходеха по земята, но сега беше задължен да отиде бос до катедрата. На челото му висеше и диадемата, която принципно не носеше. Също толкова финната нишка сребро.
- Моля за внимание, нека започнем по-бързичко!

Анаел погледна към гласа и... се ококори. Беше...беше толкова различен. В очите й се четеше възхищение, обич и още много човешки и ангелсдки черти, които всеки имаше. Харесваше го, обичаше го, възхищаваше му се, а също така му се ядосваше, понякога бе склонна дори да го набие, но... все пак нищо не можеше дда убие едно от най-силните чувства на вселената, а именно любовта, която изпитваше.
- Еха...


Шерин несъзнателно се обърна към блондинката и се засмя, сръчквайки Гаури, който изглеждаше съсредоточен върху брат си.
- Сега ще стане интересно!

Усмихна се, когато му обърнаха внимание и застана до дъската, за да го виждат по-добре.
- Добре дошли на последния си урок за тази година и завинаги. По традиция той се преподава от лица с кралска кръв. Не е решаващ за вас, нито за много от вас ще има някакво истинско значение. Той е станал просто традиция в обществото ни. Всяка година принцът или принцесата, която изнася този урок, го прави по свой личен начин. Аз съм Рен Хил-херу, десетият принц на Старият владетел. Незаконно роден съм, но братята и сестрите ми настояват, че съм един от тях. Дали е така вие някога сами ще решите. Урокът ми се казва "Къде падна и какво видя" - той остави книгите и продължи на ангелски, най-вероятно.

- Хм... интересно дали ще се окажеш права...

ВВсички го слушаха, а едно ангелче го наблюдаваше с неземно възхищение, сякаш захласнато от думите му...



- Не разбирам ^^' На какъв език говори?

Както сам бе ги успокоил предварително. Не беше дълго, нито пък скучно... общо взето те всички знаеха, че ще отидат на земята някой ден задължително, просто за да я видят или с някаква мисия. Затова той трябваше да им обясни от леко философска гледна точка какво да правят, когато се върнат... защото земята бе доста по-сложна от това място и се нуждаеха от адаптация.

- Официален, ангелски. Рядко се използва... освен в най-официални, разбира се неща. Да ти преведа?