Върнат в синевата

Усмихна й се и се върна после на сутрешната си цигара, а после се отправи и към стаята си.
- Обличам се и тръгвам след малко. Ако искаш ела и ти... даже е по-скоро наложително!

- Това не може да се случи... никой не е по-бърз от светлината, освен самата нея. Ние сме станали флегматични заради дългия си живот като цяло.

Тя сезатича след него и скочи на гърба му, увивайки крака около кръста му.
- Хахахахаааа, няма да дойда!



- ФЛЕГМИ, ХИХИХИХИ

- Хей... учителите мразят да чуват това. Така че ще дойдеш дори да те нося до там насила. - е, не можеше да го направи, разбира се... но пък и за да направи каквото и да било трябваше да се облече, не да ходи по долни гащи... дори не бяха "долни гащи".

- Ами... не ти ли се струва така! Я виж колко бавно и спокойно се отнасяме към всичко.

Тя плъзна ръце по гърдите на преподавателя си и се разсмя.



- Да, което е направо убийствено понякога!

- Стига малката, не забравяй, че още не съм си избрал съпруга от списъка... къде ли го хвърлих и аз не знам де...

- Извиняваме се за неудобството. Такова си ни е обществото. Е.. има и личности, които го дават по-забързано, естествено.

- Избери мен и няма да имаш проблеми!-русите й коси погалиха гърдите му, а тя се засмя.




- Като пушача ангел?

- Мила, не е възможно толкова бързо да избереш точно мен, разучи нещата внимателно! Аз съм мързелив, разхождам се неприлично сутрин, пуша, мръщя се... Учител съм, най-вече.

- Например... Ангелите пушачи като цяло са по-свежата част от обществото. Постоянно търсят нещо ново, дават на живота по-различно движение.

- Да, последното е едно от най-неприятните, но друготно мога да го приема - засмя се тя и потърка едната си страна.



- Ангелите пушачи? Значи си имате такава група? - засмвя се

Поклати грава, той наистина можеше да й каже, че си я избира... можеше да го направи и на сериозно и на шега...
- Оценявам, че смяташ другите ми недостатъци за не толкова големи.

- Малко са, наистина, но има такава група, така си е. Те определено са и ангелите, които се бунтуват повече... някои са с демонични корени... други са по-различни от останалите в някакво друго отношение.

- А вие какво мислите за моята особа?



- Да, затова пушат...

- Истината или заобиколната истина трябва да ти кажа. - вече кой знае как беше наметнал една от хубавите роби, колкото да не стои така. Все пак... щеше някак да отиде и в училището. - Ще звучи странно от моята уста.

- Да, разбира се. Обикновено го правят така, че да не пречат на другитеи, организират си срещи на пушачите... единственото трудно нещо за тях е, че трудно се намират цигари тук.

- Айде глупости, ти не си такъв, че да заобикаляш. ЦЯЛАТА ИСТИНА!



- Честно, това не е Рай...-поклати глава и я хвана - Странно е!

- Ще ти кажа... но ако ми дадеш да отида най-сетне на работа. Трябва да има и късче интерес, за в самия край на епизода, нали?

- Не е... това е различна държава, ние сме различен народ. Имаме специална функция да защитаваме душите на хората... но мъртъвците не идват тук... те отиват на друго място... ние просто сме поредната народност.

- Стига де, отговори ми сега, иначе нма да те пусна~!


- Ааа, тогава раз бирам.

- Винаги съм харесвал компанията ти. Макар че умишлено избягвам всички и всичко, защото мястото ми не е в двореца, нито сред хората там. Много добре знаеш, че обичам да се заяждам с теб, не го правя със злоба. Винаги съм обичал да ти плямпам... дори и с това леко да те дразня, когато не е по хубава тема. Дори се зарадвах, когато изяви желание да се махнеш от замъка. - плюс това тя поне не му правеше нито гадни забележки, нито пък изобщо се интересуваше от това дали се държи или не като принц. И плюс това... тя беше и особено симпатична, чудно защо ли се правеха, че не го забелязват. Да, той дори я обичаше... достатъчно силно, за да го признае дори пред себе си... но това винаги беше било тайна.

- Ето, стигнахме. Напред по улицата са магазините. Ние нямаме парична единица, освен за вносните стоки, но няма значение... В ляво е пътят за замъка, в дясно за училището и крайните вили, където живеят тези, които предпочитат усамотението.

Щастлива усмивка цъфна на иначе красиво бледото й лице.
- Наистинаааа? Хехеее~ хипер доволна съм да го чуя~ - каза и стисна леко кръста му с крака-


- Усамотение?-тя се почеса по главата и се ухили - Що им е?

- Радвам се, че си доволна. - усмихна й се, като я погледна, доколкото можеше да се извърти. Дали сутринта в просъница дори не се беше леко изказал... май я беше целунал... но е, можеше да го отрече с характерното си магарешко инатство. - Мога ли да тръгвам вече?

- Не знам... не обичат големите тълпи или шумотевицата. Ангелите са изключително шумни създания... има някои по-тихи и умерени.

Тя го пусна и кимна, разровайки косите си.
- Добре, добре, аз ще си доизям палачинките. - усми хна се отново безгриждо и седна на стола, изяждайки другата палачинка. Той може и да го беше показъл, но тя обичаше всичко да се казва точно и директно, особено ако ставаше въпрос за такова сериозно нещко. Разбира се, че и тя го обичаше, щом се бе пренесла без никакъв проблем, но тъй като не беше на 100% убедена в неговите чувства, просто се бе пренесла в една от поредните си масчици.



- Честно, ти ми разби всичките представи за ангелите!

- И моля те, после не разоравай къщата, за да търсиш това, което ти забраних вчера - цигарите де... но както и да бе... той не, че имаше против това, просто бе нехарактерно някой да "учеше" друг да пуши тук. - Не се прецаквай. Часовете днес ще са намалени... да не вземеш да дойдеш, когато не трябва.

- О, съжалявам за това. Но пък ти сигурно си ги представяш като ангелите... другите ангели имам предвид. Духовете на хората имат крила... на починалите. Те също са вид ангели.

- Ох, добре де! - изправи се, отиде, облече се, при това пред него, без да се интересува въобще, че е мъж, нали бяха ангели? Е, тя знаеше, че дори ангелите имаха такива чувства, но тъй като той не й бе казал, че я обича, следователно не трябваше да се притеснява от нииищо. Щом беше готова изцяло, тя хвана няколко кичура от единия и другия край на лицето си и ги сплете в една плитка, да, това й отиваше много и тя го знаеше. Взе си чантата и го погледна ангелски - Тръгваме ли, учителю?


- Така ли? Казват, че на гробиката е опасно, щото духовете могат да ти се вселят в тялото, тва вярно ли е?

- Естествено, че да. - ангелите наистина не се притесняваха от неща, които други може да вземеха за притеснителни... кой знае. Той не беше срещал още такива хора изобщо. - Браво, моето момиче, гордеия се с бързите ти решения - отвори големия прозорец, който беше предназначен за излитане, така да се каже и моментално от него се попадаше в падината... но все пак те използваха това като магистрала.

- Зависи от много неща. Духовете на мъртъвците не обладават живите. Духовете, които обладават са обикновено изпратени от черния свят, от злото, дарени с такава сила.

- Хаха, окога не бях летяла със собствените си крилааа~~~


- Оу....мен са ме обладавали, помниш ли?

- Нима? Аз си мислех, че постоянно това правиш! - на него му се налагаше рядко, за което беше благодарен, разбира се... още сменяше оперението от последния път, в който беше излизал извън пределите на страната и беше пострадал. - Хайде, ще те заведа лично на училище, трябва да се гордееш.

- Помня... аз и демонът ти, който и да е той, чувстваме тези неща. Не беше особено пирятно.

- Е, извинявай, десет часа са много за мен! - засмя се и кимна гордо-гордо. - Знам, ех, каква чест



- Не помня как сеизчистих...

- Направо... - хвана я за ръка и се впусна и той като другите, които "пътуваха" по същия въздушен път. Обикновено прозорецът не се затваряше, за да мже после да се върне направо от там, откъдето бе тръгнал. Училището им не беше далече... нарочно бе избрал тази къща все пак. - Днес е възможно и да не ме видиш в час... засега съм при по-малките, понеже някои учители ги няма... но ще видим.

- От това се изчистваш като от болест. Обикновено зависи от волята ти. Подсъзнателната ти сила. Не съм особено сигурен... но хоата сами са способни да се освобождават без да го знаят.