Върнат в синевата

- Вътре съм, даже съм първа.- засмя се и му показа листа.



- А аз си мислех, че може... ех...- въздъхна тъжно и кимна(.

- Хм... а си мислех, че ще го подредят поне по азбучен ред... все пак, може пък след хиляда години да избера една, чието име да си отива с моето второ, нали него ще носи - извади и яйцата, след като погледна мимолетно към имената.

- Както казах, само избрани от нея самата имат съдбата да посетят острова.... случва се рядко и с определени причини.

Тя въздъхна
- Е, много жалко в такъв случай, има доста интересни момичета (и аз съм едни от тях)



- КАКВА ЛИ Е ПРИЧИНАТА ТУК?!

- О, боже, има... но никой не е казал, че трябва да се женя само, защото това е казано в закона.. .и още повече да накарам някоя от тях насила. Повечето от имената тук въобще си нямат на представа кой съм. - пък и не искаше да се пробва повече.

- Е... едва ли е нещо лошо, защото досега щеше да ти се случи. Може би съм бил аз, а може би това да излезеш извън своя свят за нещо ново.

- Хубаво тогава! - недоволно рече и излезе навън, седна пак на своето си място, където нямаше как дса бъде видяна, скрита в цветята и въздъхна, ех, беше хубаво.



- Харесва ми, искам да разбера още повече неща!

- Хубаво е. - разбира се, не оставаше длъжен дори и когато не го слушаха. Ергените си бяха ергени... нищо, че грижещите се за царския род не мислеха така... - И ей, след малко ми кажи поне със сладко или със сирене предпочиташ.

- Ще се постараем да ти покажем каквото можем от това място. Смятам, че русият Пушльо може да ти помогне повече обаче. Той все пак е учител... ще ни каже къде да те заведем.

- Сирене.-провикна се.



Тя се ухили.
- Наистина ли ще се занимавате толкова много смееен?!

- Дадено. И ела да си го вземеш след минута две, моля те. Не искам да излизам гол и в градината.

- Защо не? Ние не вършим особено много работа така или иначе.

- Хе хе, прав си, само аз може да те гледаааааам, бъдещи съпруже! - избазика се тя и влезе вътре.



- Ми...с мен не се занимават много време близките ми, затова...

- Съпругът ти ще ти създава особени грижи, ако го избереш. Той е голямо магаре. - да, дори в момента пушеше, макар и далеч о храната като добър готвач. Той ядеше всякакви странни неща... и не особено често полезните. Все тая. - Особено лошо е, когато срещне... няма значение.

- Е, сега... сега си с нас, нали така? С мен, по-точно... Аз съм твоя ангел.

- Довърши си мисълта!



Тя го гушна и кимна
- Да.

- Просто се досетих... за някой, който не харесвам... може и да я има в списъка. Сигурно пак ще се върна в ужасно настроение после.

- Да... можем да обиколим цялото царство. Можем да отидем да разгледаме пазара, училището, отвъд града, из цветните полета...

Значи все пак... тя се усмихна горчиво и кимна.
- Я, за коя говориш?


- Искам навсякъде!

Той наведе глава и оклюма отново. Това дори за него беше... ужасяващо смешно постижение.
- Всеки ангел е правил хиляди глупости. Говоря за съпругата на брат ми, Калкелеб. Когато бях по-малък я харесвах. Сега имам чувството, че ми се подиграва по всякакъв начин. Още повече, че съм я молил да ме научи да се целувам.

- Дадено. Да те изведа първо горе... Гаер се скри някъде... горе, пък можем да минем първо по търговската.

Тя се ококори, а след това прихна, макар че бе леко притеснена.
- Каквооо? Кхахахахахаха!


- ЧАО, ГАЕЕЕЕР! - провикна се тя и закрачи нагоре.

- Да, така беше. Бях по-малък от Предан дори, признавам си. - пък и беше вече достатъчно отдавна. - Трябваше да се сетя още тогава, че не е добре да харесвам по-големи каки... нито пък да мисля, че те изобщо ме харесват веднага, щом ме видят.

- Той е един от самотниците на семейството. Когато имаш братя или сестри от същата майка ги чувстваш по-близки. Но тези, които са по едно дете от една майка... трудно се адаптират към семейството.

- Ммм... прав си, бил си анаивно хлапе.



- Мтного тъжно за хора като него...

- Така е. Макар че много добре съзнавах, че майките на другите принцове и принцеси не ме харесваха. Макар че знаех, че мястото ми всъщност не е там. Аз се водя десетият принц... мразя името си, защото ме свързва с този предишен владетел. Но съм дете на наложница.

- Все някой ден ще се опитаме да се преборим за тяхното внимание и сплотеност. Те все пак пак са ни братя и сестри.... при тях все нещо не е наред.

Тя постави тънките си ръце върху неговите и се усмихна.
- Не мрази.


- Това е тъжно, вие предизвиквате всичко това! Опитайте се да се сплотите, макар че сте с различна кръв

- Това е единственото, което мразя... и все пак сянката на името ми ще ме следва завинаги, нали. Майка ми го е дала, все пак. "Онзи, който следва краля"... Рен Хил-хару... аз не искам да следвам никакъв крал.

- Навремето баща ни искаше да ни отдалечи един от друг, защото смяташе едните за по-достойни за короната от другите... пък и някои от нас, като мен, се бунтуваха против много неща и нещата се усложниха.

- Стига Рен~- каза спокойн о и натисна малко по-сил.но ръцете му.




- БАЩА ВИ Е ВИНОВЕН СЪЩО!

- Извинявай, отнесъл съм се в размишления. Именно тези мои странни черти са ме делили винаги от останалите. Колкото до госпожата... тя именно винаги ме е плашела.

- Да... така е... той се оттегли от поста си заради старостта си и заживя на далечния остров, където ще се възнесе и при боговете... за да им служи там... но иначе имаше странна политика.

Взе едната палачинка и я пъхна до половината в устата му.
- Яж!



- М... сега е ваш ред да вземете нещата във ваши ръце.

- Аз не се храня сутрин, а по-късно. - недоволно успя някак да каже дори през храната, нищо че беше неприлично. Е, после преглътна, разбира се. - Тези са за теб.

- Така е. Тъкмо това започваме да правим. При ангелите нещата изискват доста време.

- Благодаря.- каза и за хапа онези, които й бе посочил.



- Което не ехубаво! Трябва да сте бързи, като светлината!