Върнат в синевата

Усмихна й се, което правеше още по-рядко, когато не пушеше... в момента просто беше на издръжлив режим без никотин. Наведе се да я прегърне , тук така се успокояваха.
- Досега също не го правеше. Аз не се прибирам особено често... Винаги можеш да се преместиш някъде другаде, когато ти хрумне да ме зяпаш всеки ден.

Той пак наклони глава да я погледне любопитничко. Все пак не беше наистина истински ангел. Имаше крила, но те като че ли наистина не можеха да се използват за летене... да, използваше ги, за да плува. Голяма двукрака риба.
- А ти си?

Вдигна лице към неговото и също го прегърна.
- И все пак е раз лично!



- А-а-а-аз... аз съм Шерин! Пирятно мие! Идвам от земята!

- Не, не е. - той можеше да настоява цял ден и цяла нощ. - Не вярвам да ти се живее с мен дотолкова под един покрив.

Той върна погледа си и на Гаури. Беше от ангелите, които усещат връзките доста лесно.
- Разбирам. Аз съм атракцията нелетящ ангел. Гаер Гин. Принципно живея долу при сирените.

- Това е примамлива оферта, но няма кой да мепусне.


- О, искам да видя сирена!

- Ти си свободна. Сама решаваш къде да останеш и за колко време. Не им се плаши на онези, които твърдят обратното. Аз може и да съм бунтар... но пък това не е бунт, а част от правата ти.

- В твоя свят са опасни същества, които омагьосват мъжете. Но пък... ако някоя посмее да се яви...

- Искам да дойда с теб - веднага каза.



- О-о-о-омагьосват?!

- Хм... на пробен период може би? Ти дори не си видяла още къде ще се местя - е, със сигурност си беше избрал спретната къщурка, с не много лукс, но пък достатъчна, за да живее както той си искаше... и естествено със сигурност беше някъде из клисурите, където изгледът беше по-красив.

- Да.
- Сирените са част от човешките сказания - Гаури трябваше да обясни, понеже брат му обикновено не правеше такива неща - Някои народи ги представят като жени-птици... други като водни същества... в действителност тук живеят и от двата вида сирени. Те... да кажем, че според хората търсят особеното внимание на човешките мъже.

- дА, да!


- Особеното желание? А?

- Добре... добре... - той се издигна отново както обикновено правеше, а и стряскаше учениците си така... направо си я взе както я беше прегърнал. - Сега ще ти покажа мястото.

- Няма значение. Въпросът е, че не ги харесват особено, що се отнася до посветените за тях разкази.

Тя се сепна, но се вкопчи в него и кимна
- Добре, искам да видя, да...




- Е, те като запеят, нали...никой не може да контролира себе си?

Е, заведе я все пак, нищо, че беше казвал обратното, нали... И наистина се оказа пирятно къще... както повечето вградено в скалата на каньона, достатъчно нависоко, че да се чувстват като ангели... и с приятна и симпатична мебелировка и вътрешност като цяло. И не бе близо до двореца, разбира се, а до училището.

- Да... затова хората се страхуват от тях...

- Много е хубаво! - каза тя веднага и се засмя - Йеее, колко е приятно!



- Страшни са, да... ужас, да не вижмазм такива!

- Постарах се да си го избера по мой вкус... искаш ли да разгледаш... докато аз си скрия цигарите, м?

- Е... те едва ли биха се показали. тук при нас са доста страхливи.

- Да, искам! - скочи от него - Аз вече свих един стек, да знаеш.



- Страхливки!

- Знам, знам... но пък другите са си ми достатъчно... и си избери стая... моята е там по коридора в дясно с изглед към скалите отсреща... но не смей да влизаш, докато спя!

- Е... да, такива са си... но нищо... ние бяхме тук за Гаер.

- Избирам тази до твоята - подсмихна се и се настани там- Ще видим, скъпи!



- Да, много ми е пирятно!! На колко сигодини? Как сечувства шна това самотно място? Не с или самотен?

- Хм... - е, първо на първо разбира се, отиде да си разтовари багажа, за да не изглежда... доста по-дебел от обикновено след десетина петнайсет минути излезе вече нормално изглеждащ - Още не знам къде ми е кухнята...

- Ангелите нямат точна възраст... още не сме изградили система за точните си години. И не съм самотен. живея с водните същества. Не само сирени.

- Ооо, аз вече я намериих! -провикна се тя



- А теб съблазняват ли те?

- Е, значи ще се оправяш по-добре от мен като за първи път... днес планирам... а, намерих те и аз... та днес планирам да хапна и да си лягам... макар че ако ти искаш да разглеждаш още ще ти правя компания...

- Не. По принцип не могат... ангелите не могат да бъдат съблазнени по този начин.

- Е, как ще лягаш! Не се ли радваш, виж ква компания си имаш, вместо да се възползваш максимално от мен!



- А по какъв?

Засмя се, като се настани на едното от четирите столчета на една обикновена и практична кухненска масичка.
- Не знам като какво трябва да ми звучи това... добре, предавам се... какво смяташ да е първо? Да обходим къщата отгоре надолу или да е градината?

- Не можеш да омагьосаш ангел по подобен начин. Ангелите по принцип избират партньорите си според други техни качества, зависи от самия ангел. Честност, искренност, красота... тези магии са по-силни от песен.

- Градина, после къща !- веднага каза тя и се усмихна лъчезарно. Косите й се разпръскаха по гърба и гърдите й, а тя подаде ръка на момчето.



- Аааха... но можеш ли да си изблереш и сирена?

- Добре... дано да са насадили цветята, които исках... но ще видим. мисля, че е... от там...

- Да... но ще я избереш не защото тя те е омаяла.

Стисна ръката му и побягна надолу.
-ААА, колбко хубавоо!!


- Значи нямат способност над ангелите, интересно, наистина! А ти над нея имаш ли

Сини цветя... изобилстваше от такива... леки и невероятно сини цветове... да... наистина му харесваше...

- Разбира се, че не! Ангелите не са създадени да контролират някого.