Върнат в синевата

Ми тя си спеше на крилете му, без да знае, че са стигнали.


- М, страшничко е.

Купи... олеле, доста си купи цигари... ако не и всичките възможно пакети... кой знае как ги побра из множеството си джобове. Тя къде спеше по принцип? В двореца? Досада, трябваше да я върне после там...

- Прсто пътеката не се поддържа особено често...

Разбира се, че в двореца.. но сега й се струваше тол кова удобно това "легло" че неискаше да съ събужда.


- Да, виждам! - стисна го за ръката.

Ако успееше в чанинанието "пренеси я където трябва", нямаше и да я събуди... е, зависеше от късмета му като носач.

- Спокойно... ако се наложи ще те пренеса до долу. Ние пазим равновесие с крила.

Но скоро сесъбуди и го стисна
-Ммм~ накупил си...хахаха, бая!


- Зззззааааааааааааа, стоножка ли е това?!

- Но са си само за мен. Ти пък откъде разбра? - да де, не че не си личеше, като му откриеш тайните джобове... - Почти стигнахме до двореца. Така и така сигурно ще тръгвам към училището. Ти каза, че не ти се ходи там, значи се прибираш.

- Може... нямаме много такива гадинки из града и изобщо земите си. Ела ако искаш, ще те пренеса по-бързо.

- Ужасен си! И не съм го казвала, ъобразяваш си. И...дай ми една кутия де,2 стипца!!


Скочи направо на гърба му от страх.

- Когато бяхме там можеше и да си купиш... след като аз съм те научил, точно аз няма да ти давам... все едно да се гордея с постъпката си. Какво му е лошото сега да слезеш, да се разходиш из свежата градина без тютюн...

- Спокойно... други едва ли ще видиш. скоро слизаме долу на брега.

- Ей, дразниш ме така, честно! Ще си взема саба-бръкна вединия му джоб и си открадна една кутия.



- Д-дано!

- Хм... - любимият му коментар... но нямаше да се бори за една кутия де. Той не беше скръндза, просто обичаше да се... заяжда? Нещо подобно...

Е, не я излъга. Скоро стъпи леко на скалистия бряг, на който почти нямаше пясък... огледа се. О, сигурно брат му щеше да е зад някой камък, обърнат към морето, но малко по към водата.

Целуна го по шията за благодарско и се разхили



- М...плашещо и същевременно много хубаво място!

- Хайде, можеш да слизаш вече, за да не ме ограбиш целия... имам да оглеждам една самостоятелна стая, не ми се спи повече в двореца... всяка сутрин почти не ме заварват гол в стаята - след като тук беше изключително горещо, беше прието да се спи и без дрехи... те така или иначе се топлеха с крила.

- И самотно, ако се замислиш. Не всеки е готов да идва тук всеки ден. Надолу по пътечката... когато видим малката му къщичка, трябва и той да е някъде наоколо.

- Мдаа, как аз още не съм те хващала такаа...-сръчка го шеговитно



- Хммм, да търсим!

- Може би защото поне не влизаш по стаите на хората без да почукаш, мислейки, че няма никого. Не, че има какво да се види.

Скоро намериха стара, но спретната къщурка, залепена за огромните скали, които заобикаляха малкия бряг. Но нямаше никой вътре, разбира се... той винаги гледаше да е около морето.
- Ей там, при камъните. Обикновено е там.

- Е...аз съм културЯн гражданин-засмя се - Ей, някой път ще взема да вляза!


- ЕЕЕЕЕЕЙЙ!!!

- Няма да има смисъл. Нали току-що ти казах, че ще се местя! Но, да... влизай, влизай... току-виж забравил съм си нещо...

- О, май реагира - имаше някой там на скалите, определено. Но просто бе обърнал глава към тях и пак върнал се към задължението си да наблюдава морето - Да се доближим.

- Их...искам дадойда с теб! - каза тя като малко дете и потърка лице внеговото - Моля те!! Моля тееееееееееее~ Ти си ми единственото разведрение, иначе ще събуждам цял живот онзи, който така и не ми обръща внимание, или ще си играя с Предан, но дори това омръзва впродължение на 100 години!


-Ехоо?? Да сеприближим.

- И с мен омръзва, уверявам те... с мен пък сто години ще слушаш мрънканици и караници по разни деца, които ме замерват с надеждата да ме накарат да си играя с тях и да ги нося на конче, понеже не могат още да летят. И мисля, че уж ти обръщаха внимание.

- Казахме ти, че той не говори много... даже почти изобщо...
Е, беше мъж с дълга синя коса, светла, приятна на вид. Дълбоки сини очи като дълбините на морето веднага се обърнаха към тях, когато се доближиха. По-голяма част от кожата му, която се виждаше беше покрита с люспи.

- Това е забавно.- поправи го тя. - НО ХУБАВО! Ако обаче не идваш да ме виждаш, ще ти се разсърдя и напук ще ти крада всички цигари!



- Ама...ти си с люспи?!

- Едва ли ще мога да идвам... и спокойно... ти няма и да научиш къде ще живея. А и да научиш... избрал съм си къща с перфектни скривалища... и без прислужници.

Кимна внимателно... изглеждаше страхлив на пръв поглед, преди да се доближи. Просто правеше всичко без да бърза.
- Защото майка ми е морско същество.

Тя падна на земята, наистина се бе разстроила.
- Наистина ли...-косите й се спускаха по земята, а тя гледаше към нея.



- Ам-м-ма...люспи...да,...разбира...-трябваше да свикне със странностите

- Ами принципно да... освен теб никой друг не ме иска в двореца да пищя и мърморя... пък и в нов дом ще ми е по-добре...

- Заради тях той има способностада плува... което ангелите не могат. Ангелите имат кухи кости и не потъват.
- Само че аз не мога да летя, въпреки че имам крила.

По ангелското й лице се стекоха две сълци, но тъй като бе прикрито от косите й, не се видя.


- А-аха... добре де, а защо не идваш горе да виждаш сестрите си?

- Спокойно. Знам, че ще ми дойдеш на гости. Така че когато успееш да ме намериш ще те чакам. - той принципно едва ли имаше нещо против... нищо, че в повечето случаи изглеждаше сякаш й се сърди и не обича да й говори... но той беше така с всички. - Това ти е предизвикателството, намери изчезналия.

- Сестри? - той ги възприемаше само като... роднини... но те не бяха истински негови сестри, понеже се различаваха коренно един от друг. - Аз не съм толкова голяма част от това семейство.

- Да бе.. знам, че ще те намеря и все пак се чувстквам учасно, защото няма дате иждам повече тук. - каза тя и хлъцна, издавайки се.


- Ами..оу...