Върнат в синевата

Усмихна й се отново. По-скоро най-накрая си беше върнал веселото настроение. Обикновено го издаваше усмивката му, когато това станеше.
- Сега? Какво си замислила?

- Стига това, стига онова!
- Вас пък никой не може да ви щипне по бузките. Я елате тук!

- Искам днес поне да останеш с нас, с МОА, мое превъзходителство! - иронично каза последното и се разсмя. - Мол...я-пфюююююю, не обичаше да казва тази дума, макар да беше ангел.



Шерин се разсмя и ги погледна, бяха...страхотни

- М, нима? Въпреки че съм просто учител и обичам много да философствам?

- А, сега пак обърнахте темата. Нифредил, Нифредил! За нея мислете!
- Сестра ни е любимката на града от момичетата! Като Предан... кой знае къде е...

- И какво! - каза веднага - Хаааааахахаха... аз обичам господина по илософия - смигна му тя и потърка нос в бузата му.



- О, много интересно, къде ли е!

- Знаеш, че се водя по всичко... но да... предимно философия. Шом се решаваш да ми правиш компания... можем да идем някъде... да си купим цигари на бяло...

- Сигурно при брат си. Не мога да разбера как успяват!
- Калкелеб е ковач... постоянно дрънчи с чука по наковалнята... нищо не се чува!

- Чудесно! Много-много благодаря. - каза тя и разроши косите на ангела.



- Ковач? Хм...какво е това?

- Ами... за вредния навик ли? Сериозно, ти откъде се научи?

- Изработва оръжия и други предмети от метал.

- От теб. Още от малка те следя и обирах фасчетата ти и ги допушвах - засмяно рече.



- Аааа, ясно!

- Знаех си, че не трябва да се прибирам често - измърмори си под мустак, после се изправи и се изтупа от листата, които падаха постоянно. - А казах на жените да чистят!

- Всъщност, тях можем да видим най-лесно от всички, ако не включваме Гаер Гин.

Ееех, за малко щеше да падне като се повдигна той!
- По-леко, щеше да ме събориш. - намръщи се- Еми нямат време, жените, аз им помагах, хахаха.



- Кой е той?

- Извинявам се... - е, поне знаеше, че ангелите като цяло пазеха равновесие като котките. - Ще ме убият, като разберат!

- Гаер Гин? Друг наш брат... май е един от най-нежеланите от татко деца. Той не обичаше много Бар, онзи русият с цигарата, и Гаер... Гаер е дете на морска нимфа.

- Няма нужда да разбират.




- Жалко.... баткото с цигарата ми хареса

- Сто процента някой ден ще разберат... или ако не... знаеш, че аз винаги съм виновен... защото съм голям пакостник.

- О, това не значи, че ние не го обичаме... но понеже татко го отбягваше, той не се застоява особено тук... А пък Гаер абсолютно никога не е идвал в двореца.

- Не... аз съм виновна, че съм се научила, можех да подминавам и въобще да не забелязвам.



- Н-никога?!

- О, ти каквата си, не можеш да не забележиш нещо... любопитна си... поне в повечето случаи. Цигарите ги продават на горния пазар, на облаците.


- Не... той май не е роден дори в двореца?
- Да... той обича океана... свързан е с него... даже има опашка при новолуние.

- Тогава да отидем там и да си купим - каза тя, пренебрегвайки това, че е любопитна - вярно си беше!



- Наистина?! Еха, много хубаво!!! И същевременно т ъжно..

- Точно така. Дано да издържиш на въздушните течения - все пак пазарът на облаците беше... горе в облаците...

- Той не е достатъчно емоционален, за да му бъде тъжно... той е един от онези, които си нямат кръвни братя или сестри... но ние сме си му достатъчни.

- Ще ме носиш ли до там? Имам предвид, на крилете ти? - скочи на гърба му и се подсмихна.



- Ами хайде да го псетим!

- На моите ли? Нахалитет! - е, не че имаше нещо против, само дано не сгафеше по средата... тойвече рядко летеше... хората се дразнеха, когато ги заслепяваше. Златните му крила обикновено отразяваха слънцето. Но... какво му пукаше. - Дръж се, дете.

- Първо при него ли... може ли...? - разрешението май се искаше, разбира се от краля...
- Защо не... само че трябваше да я предупредите, че е екстремно тих.

- Не съм дете! - викна вухото му иго стисна.



- Тих, да не му наруша спокойствието?

- Шегувам се... или подобно - за него беше съвсем лесно да отскочи и скоро вече да достигне облаците по свои си тайни пътечки и провирания... не обичаха да се знае кой пуши.

- Ами... не... Просто не знам дали ще ти отговори достатъчно, хм... задоволително... понякога се е случвало да говори за съвсем различно нещо от посетителя.

А тя си лежеше спокойно върху него и се наслаждаваше на полета
- Ех...




- Интересен човек *кимна малката Шерин*

Не обърна внимание на въздишките и коментарите... може и да беше хубаво да те носят... той не знаеше, но нямаше вече и значение... само трябваше сега да намери продавача... винаги се покриваше с много пух от облаците...

- Може би... зависи от гледната точка. Щом сме за него, значи към океана.

Ми тя з аспа исеотпусна и за мал ко не литна надолу.



-Лйетс гоуууууу~

Хвана я по-здраво и продължи напред като все едно й беше родител. Обикновено родителите използваха този начин летене, по-протяжено размахване... за да не си изтърват децата или спящите багажи, също... а, той скоро намери и мъжа в бяло.

Гаури и помогна да намери пътя... а и той самият го беше позабравил. Двете момичета поискаха да си останат тук, понеже това си им беше мястото... както и Гаер щеше да иска да си е там. А при него се слизаше по една изключително стръмна пътека.