Върнат в синевата

- Еее, жалко... но знам, че до към един ще сме приключили всичко? - каза тя и вдигна вежда, ог леждайки го от главица, до пети.


- Да, което е пак странно! Там не помня с какво ме мазаха, но бях като болна постоянно, правех неща, които не знаех, че правя, разбираш ли...

- По-рано. Казах ти, часовете са намалени. Най-много до дванайсет, дори толкова няма да имаме днес. Така че присъствието ти си струва май? - погледна я отново преди рязко да намали скорост, за да може да кацне като хората... малко се беше отплеснал. Наистина ронеше пера като за световно.
Поне се приземи нормално на площадката пред училището. Явно всички бързаха насам-натам, че закъсняваха... както и да бе.
- Хайде, насам. - поведе я към входа.

- Разбирам те. Това е и същността на проблема, ти все пак си обладана. Някои не могат въобще и да разберат, че правят нещо. Такива хора носят най-много проблеми на останалите.

- Да, да, отивам в час, господине-каза и го целуна по бузата, поглеждайки го многозначно - показваше едновременно, че помни за целувката и че знае са онова, което не й казва, но няма да предприеме ни-щи-чко по въпроса, защото вече я беше отрязал xD



- По-важното е на себе си какви проблеми носи.. другите.. да, и на тях

- Да не ти пишат много двойки... надявам се. - махна с ръка. Е, той така или иначе беше ревниво пазил какви ли не тайни достатъчно дълго време. Може би беше станал добър в това да не обръща уж внимание на... намеци...
Естествено, когато излезе от така наречената учителска стая по-късно вече беше прекалено изнервен и толкова разпердушинен, сякаш някой виждаше кокошка, готова за бой... ето затова децата не го харесваха, определено. Явно беше видял онази ангелка... за която не искаше да си спомня, но нямаше как... тя винаги беше пред очите му.. .и винаги сякаш му се присмиваше на неопитността от онези дни. Тя също беше учител... за негово най-голямо неудоволствие. Поне му дадоха часове при големите... тя си взе малките. Големите поне не го питаха защо е толкова нервен и защо се е разпердушинил.

- Обладаните обикновено изключително добре се пазят... затова казах за другите. Духът, който те обладава иска да постигне нещо, което не е постигнал приживе.

Е, тя не знаеше, защото не го бе видяла, но ако го бе-със сигурност щеше а се притесни-



--Да, това е страшничко...и каква е целта, все пак?

За всички тук това бе нормалният му вид... дори понякога така се появяваше на работа... чудно как ли долиташе, но негова си работа. В това си състояние не беше от най-търпеливите, затова започна без много да се мае... поне днес щяха да си ходят по-рано.
Последния му час беше при най-големите, като имаше да им даде някои насоки за някакви си тестове... имаше някои, които изключително се вълнуваха от това. Добре, че не го възприемаха като "Принцът е тук" и не вдигаха много шум.

- Всеки човек желае да живее повече от всичко. Това, което са пропуснали да направят, е нещо изключително важно за тях... независимо зло или добро. Желанието им е било прекалено силно, за да може да бъде пренебрегнато. Те отчаяно просто търсят приемник, за да изпълнят мисията си.

Е, тай стоеше на чина сама, както оби кновенно. Заливаше се от смх с другите, караше ги да се чувстват винаги най-важни, но не искаше никой от тях да стои с нея на чин, затова се ухили маз но-мазно на учителя.
- Мммм, здравейте-


- Но каква би могла да бъде мисията им?!

- Добър ден - махна им, обикновено ги посрещаше винаги намръщен, така че изобщо не обръщаше внимание на техния тон. Дори и ако му се смееха зад гърба или го имитираха... голяма работа. Той можеше неща, които повечето тук не... имаше винаги предимство. - Странно голямо присъствие днес? Чудесен ден за изпитване.

- Каквато и да се досетиш, винаги ще е възможна. Да видят за последно някой, който не са виждали. Да довършат работата, която са искали да довършат. Да направят нещо, което винаги са искали. Ако е за зло... да отмъстят за някого или на някого...

- Ха-ха-ха, учителя пак се шегува с нас. -избазика се тя, а другите прихнаха. Русокоската започна да си играе с кичур от косата си и смигна на мъжа. - ХАйде, изпитайте мен, господине, ззнам си урока за днес.



- Лелее, това е страшничко...

- Напълно ти повярвах. - съвсем искрено си го каза, докато си разтоварваше и багажа, състоящ се от няколко книги. Щяха да му трябват в последствие, други бяха за едни ученици. - Дори мога да ти дам избор. Кой урок по-точно искаш? Геометрия, история, езикознание... каквото се досетиш...

- Ами да... затова и не е особено препоръчително духовете да се застоявят задълго. Обикновено се изпращат хора или други същества да си ги отпратят отвъд.

- История и езикознание. - каза тя решително исе поизправи.




- Например ангели не могат ли? Чувала съм, че уж посрещат душите на мъртвит!

- Добре, веднага. На бюрото са въпросите. Тегли един и да видим късмета ти... Ще потърся картата след това. Вие, другите, но моля ви! Не се безпокойте! Имаме да преговаряме по още много предмети! Езикознанието и въпросите му са ясни.

- Да... можем. Обикновено може да те посрещне ангелът, който те е пазил през живота ти. Например в твоя случай това ще бъда аз. Понякога ни изпращат да потърсим и човека, чиято душа не се е появила в отвъдното.

Е, щом изтегли въпросите си и отговори почти за отличен на всички, тя си седна на чина и изчака да бъдат изпитани и другите в няколкото минути, които оставаха.


- Ама има и такива случаи?!

Поне имаха малко смелост... след като един вече беше минал. Ако той искаше да ги прецака, дори и на шега, щеше да сложи изключително странни въпроси за отговаряне. Беше си взел дневника както винаги и седеше напук на всички учители на перваза на прозореца и пишеше каквото бе нужно... отвреме навреме и поправяше някой, който се запънеше. О, слава богу... званеца би точно навреме, за да спаси няколко... или не... зависеше си. Сега за учителя им оставаше само една цигара наместо обяд.

- Има... точно когато душите отказват да приемат, че трябва да оставят нещо недовършено.

А тя седна до него и си открадна една цигара от неговите.
- Е, писа ми шестица, нали?



- Страшничко..

- Разбира се, след като си я заслужаваш - измърмори, беше се хитро настанил така че пушекът хем да не се забелязва от отвън, нито да остава в стаята, за да не му се карат чистачките... тук си се криеше все пак... - Добре, че нямах часове при вас сутринта... щяхте да видите шестици на кукуво лято.

- Сигурен съм, че няма да се срещнеш чак с такива души, скъпа ми повереничке... ние с демона ти изглежда не ги харесваме.

Тя постави ръката си на рамото му и се усмихна сурово.
- Много жалко, нали? Всяка сутрин първите ти ученици си патят яко.




Тя се засмя.
- Изкара дори демона ми добър!

- Ха, въпрос на късмет... може да се случи и на следващите и на по-следващите. Зависи от това как ще ме изпратят от "сборището на учителите".

- Кой знае! Той, демонът, обикновено действа по своя си преценка за едно или друго. Винаги е възможно да те защитава, понеже си има свои някакви си причини.

Тя въздъхна и седна на единия му крак.
- Ех, чувствам се изморена! Кога ще се приберем, искам да те черпя сладолед на път за дома!



- Супееееееееер! - ухили се тя и заподскача - Вече михаресва повече

- Ние тъй или иначе трябва да минем през пазара. Само да си допуша... обикновено не се заседявам повече, тъй че още минута две. Ти какво искаш?

- Не е казано, че ще е непременно зъл... някои от тях просто обичат да дразнят... зависи.

- Сладолед и кола. Щ е направя айс кола.


Тя се засмя
- Това е странно, та нали е демон

- Оу... добре, няма проблем - той както винаги загаси цигарата направо от пода... това все пак беше мястото зад кантората и тук учениците не можеха да видят що за бъркотия е. - Да вървим.

- Демоните, също като нас, ангелите, се делят на няколко групи. Съществуват както злобни, но не такива, които вредят на човека, така и обратното. Зли създания, които търсят само начина да унищожат всичко.

Докато се изправяше, очите на блондинката обходиха лицето на учителя, а ппо нейното грееше неизвестна за него усмивка.
. Хайде.



- Хм... да, разбирам.

Последва я в изправянето и най-накрая отърси крила, отново изпопадаха доста пера, но... е, нямаше страшно.
- Последвай ме - подаде й после крила, когато се обърна към слънцето, което значително му подобри и настроението, поне засега - Нека не минаваме по коридора.

- Хайде сега... насам... може да си харесаш нещо от пазара.

- Добре. - съгласи се тя и се качи на крилете му.



- Юхууу, пазар!