Върнат в синевата

- Не мога да се оженя в момента, защото предстои коронацията на брат ми... Има период, в който хората трябва да се радват само на него... или нещо такова. И кой е казал, че ще се женя преди всичко? - той обичаше да повтаря и повтаря, че ще си остане ерген.

- Оооо, я стига! - тя се намръщи.- Ако останеш ерген, аз главата си давам!

- Защо, смяташ, че има много момичета, които са готови да се свържат завинаги с мрънкало, което на всичкото отгоре и пуши? И при това разнася наоколо кисела миризма на лимони и портокали...

-Всички харесват този аромат и да, много момичета те харесваме.- каза тя гордо и нарочно го целуна отново

- Не съм го забелязъл. Аз обикновено съм символ на "О, не пак ли тоя... сега ще имаме контролни и ще ни изпитва последния ден от училище".

Отдръпна серязко.
- Никакво внимание не ми обръщаш значи! Сякаш сибезчувствен дори към ласките ми, отвръщаш ми бавно, внв имателно, предпазливо... ХУБАВО! Спирам! Сега не се тревожи, няма да изям супата дори да си тук, напусни стаята ми!

- Какво очакваш от мен, да ти отвръщам както искам? Това никога няма да стане. Естествено, че бих бил предпазлив. Нали винаги аз съм този, който обърква всичко. Ще си стоя тук просто, за да те дразня.

- Твоята предпазливост ти вреди! Ми като искаш нещо-вземи с иго! Не м ихаресва обаче да бъда пренебрегвана заради егото ти, например, просто защото и моето е достатъчно голрямо, н о както виждаш го прекрачих, потъпчих, за да ти призная това?! -наежи се, а късите й коси се наостриха на всички краища.- Не мога да повярвам! Достатъчно се изложих.- мушна се под леглото и се зави през глава.

- И всичко това след като знаеш много добре... - не довърши мисълта си, вместо това се изправи и поотвори прозореца, за да влезе повече въздух. Ако беше толкова лесно досега щеше да има толкова неща, които нямаше... Просто им беше съдено да се карат, да си спорят и така нататък, докато живееха под един покрив, безпорно...

- Гадняр...- долови се тииихичко да казва тя изпод завивките.

- Кога ли не съм бил такъв - чудно как още не бягаха от него когато го зърнеха с крайчеца на окото си. О, чакай... дори и такива имаше...

Сега, когато седеше на тъмно в стаята си, след година или две бяха минали... направо му идваше да се самозастреля. Сега пък кой беше "виновникът" за... какво? За сватбата му? Утре? Не можеше да изпълни обещанието си да остане ерген... Е... това всичко в кръга на шегата. Той ако искаше да остане ерген, нямаше да споменава нищо за чувства и така нататък. По традиция беше оставил булката с приятелки... ергенско парти... Той не се нуждаеше от такова. Беше решил да остане в тъмната стая самичък и да си поиграе с пистолета, с който ходеше на мисии и да погледа малко луната... просто беше пълнолуние.

- дОБЪР въпрос!



Е, тя се прибра доста рано всравнение с онова, окето трябваше, но изглеждаше щастлива. Влезе в стаята му и го погледна радостно.
- Защо си толкова тъжен? Сякаш не искаш да се жениш? Виж- никога няма да те накарам да направиш нещо, което не желаеш и ако искаш да си останеш ерген, то ти обещавам утре да кажа "Не" и да те оставя свободен.- спокойно каза Анаел, а усмивката й бавно започна да се стопява.

- Анаел, какви глупости говориш! - хвана се за главата, а пък на всичкото отгоре и хванат на път за най-сериозната битка вечер... проверката на крилата... понякога се случваше доста да му опадат перата. Когато се занимаваше с този вид дейност изглеждаше... забавно. - Аз ти предложих, аз, аз бях! Хубава работа да се откажа заради старата шега! Какво сте си говорили на партито?

- Абсолютно нищо. Думите ми са предизвикани от външния ти вид и тъжното ти лице, което ме навежда на единствената мисъл- не желаеш брак.- поклати недоволно глава и преметна косите си настрани.

- О, господи, тогава защо съм ти го предложил, а? Знаеш много добре, че в противен случай никога нямаше да ти призная нищичко.. .и то пред публика... Как да гледам, когато ме боли... - за ангелите най-болезнената процедура беше да се скубят. Особено ако бяха на земята, това действаше като изтезание.

- Аа!- в следващия момент изтича при него и клекна до перата му... и започна най-внимателно тя да ги отскубва от него. - Дано те боли по-малко, когато го правя АЗ!

- Така е... Мислех, че ще празнуваш повече... нямаше да се заемам, ако знаех, че ще ти правя компания толкова рано. Да не сте се изпонапили? Амброзията не прощава на никого.

- Обичам амброзия, както знаеш, но никога не прекалявам.И това знаеш.- тихо прошепна и скоро беше готова.- Мисля, че нямаш повече. - обърна го към себе си и нежно го целуна.

Отвърна й, успокоен, че няма да го щипят повече... или той да трябва да се щипе... освен сутринта, когато традицията повеляваше "Щипни го за здраве".
- Зная... беше нещо като закачка. Нали ако поразпитвам ще ме бият, че съм много любопитен...

Отпусна се в ръцете му и притвори очи, готова да заспи.
- Утре ще лбъде тежък ден.

- Така ли? Няма ли да ти бъде забавно поне... миг-два? Ще имаме само проблеми с лелите щипалки.

- Ох, от тях ме е страх най-много.- каза тихо и се скри в крилете му.


На следващата сутрин...наистина имаха проблем с тези жени, хахаха.
- Здравейте...- стисна силно ръката на Рен.

- Здравейте, дами... съжаляваме, но много бързаме. Тя ще си изпусне роклята, ако се забавим! Съжаляваме много, наистина... - той я прегърна, за да мине покрай тях и се размина само с едно-две ущипвания... о, знаеше им номерата...

Щом излязоха, тя се разкикоти и заедно отидоха да си вземат роклята.
- Виж ме! - беше дълга, стигаща до земята, корсетът подчертаваше тялото, а и извивките й като корем и гърди, а гърбът й бе оголен. Имаше малки, бели перлички по цялата рокля.Тя се завъртя леко и вдигна косата си на кок, за да му покаже горе-долу как ще изглежда.

- Глупачето ти може само да въздиша по теб. - за него бе ясно как ще бъде облечен... Същото официално нещо, което носеше само веднъж... тоест бе носил само веднъж досега. Нямаше друг начин. Но тя беше винаги прелестна.