Върнат в синевата

Оставаше му и на него да се прибере. О, не, чака... вече нямаше вечерен час за него. Можеше да изпуши една цигара на чист въздух и да помисли... за много неща.

Е, тя определено се чувстваше ... странно след изминалия ден, още повече, че си бе позволила такава близост с ангел-учител.

Пушекът от забранената цигара му се услади още повече. Бе намерил местенце на огромната тераса да погледа звездите навън. Учител... какъв ти учител беше, наистина... Пълен неудачник... но това според баща му. Голяма работа, неговото мнение. Чудеше се... какво ли щеше да стане, когато му изпратеха проклетия списък...

Много скоро заспа... залутана из мислите си, които хехе ,бяха свързани със секси учителя й.

~~~
След няколко дни отново се наложи да се срещат, при което тя си се държеше точно както обикновено.

Този път беше нервен. Бяха го накарали да влезе в часовете на по-големите. Мразеше, когато го пращаха при тях... просто те бяха толкова по-шумни от малките, за бога! Така че... и той се държеше абсолютно като себе си...

- О, учителят е нервен! - засмяха се те, а тя се разкикоти и кимна съгласно. И все пак тайно го погледна, за да се опита да вникне в ума му и да разбере какво го "тревожи".

- Много по-добре за вас! Днес ще имаме малко, мъничко, незначително тестче... относно урокът, който не слушахте миналия път. - принципно първо записваше какво имаха за деня на дъската. Пишеше хубаво, но сега просто бързаше. Накрая се обърна да ги погледне. - Чудесно, нали? Всички сме тук!

Eee, недоволните ученици запротестираха, обаче кой да им обърне внимание... Анаел въздъхна, а след това си извади химикалка и облегна назад.

- Тъй... не се тревожете много. Няма да ви затрудня дотолкова, че да протестирате следващи път. В действителност... Този тест е дори за по-малките.

- Тогава го дайте и да с итръгваме, последен час е! -щом получиха тестовете си, някои се позатрудниха, но други не, скоро един по един хората започнаха да се заизнизват от стаята.

Той стоеше до прозореца, вперил поглед в небето и въобще не се интересуваше дали ще препишат... Нямаше страшно... винаги можеше да хване престъпниците. Знаеше, че и той скоро ще бъде свободен. После щеше да запали една цигара и да си гледа щастливият свободен живот.

Всички се изнизаха, остана саамо Анаел, която бе първа готона, ноо... последна предаде.
- Добре ли си?

- М? - той вдигна виолетовите си очи към нея, както се бе свил до прозореца. - Не виждам причина да не съм добре.

- Изглеждаш кисел! - плясна му една целувка по бузата и се засмя.

- Аз винаги съм кисел. Това си ми е в природата. Принцовете, които нямат пари са килеси, понеже не могат да се кичат с дрънкулки.

- Тук нали парите не бяха нищо? Какви ги говориш!? - подскочи тя и се отдръпна. - Хубаво. - врътна се рязко и тръгна към вратата.

- Има едно единствено нещо, което струва пари - да купиш страха и да го направиш увереност... не всеки се съгласяваше да отнесе нещо в смъртния свят просто така. Бе единственото, за което се плащаше. Макар и не с прокълнатите знаци, то поне с различни други средства.

Тя въздъхна и се върна, гушкайки го в гръб.
- И кое е то?

- Да платиш с нещо скъпо, за да доставят нещо скъпо за теб на други отвъд. Единственото, което се купува тук, е смелостта на ангелите. Нашият народ никога не е бил смел, тук, в родината си. Когато отидем отвъд сме смели... но тук всичко е твърде разнежено.

Не му пукаше! Дори не беше трепнал! Значи просто си бе въобразила. Недоволно кимна и въздъхна.
- Може би си прав, но-поскоро за себе си. Аз някак си не се чувствам така. Не знам защо при теб е така-. Може би е заради баща ти-

- Не зная. Баща ми е твърде далеч отживота ми. Меси се, когато трябва да изменя стъпките ми така, както той иска. Нищо повече и нищо по-малко. За него аз не съм син.

- Едва ли е така, не ми се вярва да няма и капчица любов към теб, още повече, че ти е баа.

- Баща ми е, но не ме е очаквал. Майка ми е била негова наложница. Нейна е "вината", че аз съм тук... Казват, че той има още много незаконни деца. Просто съм едно от тях. Имах нещастието да се родя в двореца и всички разбраха за мен. Обикновено баща ми крие бременните си изгори надалеч.

- Ето, виж, значи нещо трябва да сеслучи, няма случайности, знаеш.- каза и се отдръпна.- Сега можеш да останеш в черната си дупка, аз мисля да се забавлявам. - каза и излезе от стаята.

- Приятен ден. - нямаше какво друго да й пожелае, освен това в това си състояние. След малко си изпълни обещанието към самия себе си и си запали поредната цигара, без значение, че бе в класната стая.