Вечното Бъдеще...

Заглавие: Вечното Бъдеще... Сря Дек 12, 2007 7:59 pm

В подножието на висока самотна планина просветна нещо ярко, различни цветове се разпръснаха наоколо и сформираха няколко фигури. Сиянието изчезна и снегът се натрупа по земята, където многоцветната дъга го беше разтопила. Още по- надолу в подножието на планината се забелязваха малки къщички, от чиито комини се виеха сиви пушеци, зимата тук беше още по- мразовита, но явно селцето беше уютно за живот, много къщички проявяваха признаци на обитаемост, селцето беше оживено, пътеките добре разчистени от преспите и също така се забелязваха заграждения с добитък и птици...

-Брррр.-настръхна синокосата елфка,търкайки рамената си.-Ужас,мисля,че краищата на дългите ми уши се заледиха чак...
Даниел заинтригувано погледна към картинката пред очите им,изглеждаше си обикновено,но на пръв поглед...Наоколо се носеше мирисът на барут и кръв,някъде наблизо сигурно има бойно поле.
-Тук не е никак безопастно.-промълви той тихо,позволявайки на вятъра да вее настрани дългият му зелен шал.

- Съгласен съм, наистина не изглежда безопасно...- промълви Нава и се смръщи, оглеждайки се наоколо, беше прекалено тихо и спокойно, но напрежението просто се носеше с мразовития вятър:
- Да слезем ли долу?- запита Джин и посочи селцето:- Можем да намерим подслон временно.

-По-добре ще бъде,от колкото да зъзнем като шушулки тука!-измърмори Вичи,дори огнените и магийки не действаха достатъчно силно.
-Момиче,ти си съвсем гола,я се погледни!-стресна се Стивън и бързо махна дебелото палто от гърба си.
Сложи го на гърба и,магьосницата заизглежда съвсем малка под дългата дреха,която и беше доста голяма.
-М-мерси.
-Хайде да вървим,колкото по-бързо намерим едно хубаво топло огнище,толкова по-добре!-измънка Джесика изпод пухкавия си шал и закрачи леко несигурно напред през дебелата преспа сняг.

Нава я последва, а след тях Джули и Джин. С всяка стъпка чувството за близка битка ставаше все по- голямо, наистина на близо имаше тежка битка и от време на време виелицата допускаше до ушите им крясъците на войниците, някъде на близо. А селцето долу не трепваше:
- Какво ли е станало тук и къде ли изобщо се намираме?- замисли се Джули и погледна към сребърната свирка на Джин, момчето поклати глава и въздъхна:
- Опитах вече да говоря с Анасази, но той не ми отговори... странно защо ли?
- И Джиерда не отговаря... наистина много странно!- замисли се белокосият елф и отърси снега от палтото по раменете си.

Елфката едва успяваше да се сдръжи,виковете,които ушите и кристално ясно долавяха,бяха прекалено...Напомниха и за онези две войни,Великите битки.Колко елфи беше загубила тогава,с толкова много се раздели...Няколко сълзици бликнаха от спомена,но веднага се замразиха и стана още по-неприятно,за това се опита да се въздържи.
Острият и слух хвана в широката си мрежа нещо много заинтригуващо...Дочу се силен тигърски рев,последван от много крясъци и болка...
"Царице,не бива!Трябва да се върнете незабавно в замъка!"
"И да се преструвам,че нищо не знам за това ли?!Как посмяхте да не ми кажете?!"
"Вие сте царица,не бива да се биете!Ако ви загубим?!"
"ЩЕ си намерите нова,сега ми се махни от пътя и ме остави да се бия редом със своите братя!"
Познат глас,познато държание,познати желания...Синикоската се вцепени на място,не от сковаващия студ,който тя вече не усещаше от вълнение,ами от тази неочаквана изненада.Погледна с треперещи очи към Нава,искаше да види дали само и се преструваше...

Белокосият елф стоеше като ударен от някоя от мълниите на Джин, но само димът от косата му липсваше. Ослушваше се невярващо и леко потреперваше, толкова познат глас, а и самият тигърски рев го беше накарал да се вцепени. Царица? Коя ли беше тя и защо беше толкова позната. Над тях се чу драконски рев и гневен вик:
- Напред! Не се предавайте!- червено наметало се развя от гърба на черния дракон, оранжевите криле и дългата черна опашка. Джин заби на място, вгледан в този дракон, това беше Киара, неговата Киара... А този на гърба й, този образ, същият който Анасази беше показал... Беше той.

-Мили боже...-настръхна Джесика,това не беше истина.-Ние...ние...
-Сме в бъдещето.-разтрепери се и Вичи,това не можеше да го повярва лесно.
Нещо прищракна в елфката,трябваше да бъде там.Насочи ръката си към един едва закрит от снега камък и черна ивица като въже се стрелна към него.Уви се и се стегна здраво,после Джесика бързо изтича до края на скалата и стисна очи.
-Добрееее,колкото и да не си падам по летенето...Някой ще ме придружава ли в този екстремистки акт или сама ще се самоубивам,за да стигна по-бързо долу?

- Каквото ще да става, да слизаме долу!- възкликна Джули шашнато и разтърси глава не вярваща на очите си, дали и Анаю беше тук, за сега дори не беше чула нейния рев, а и не искаше да го чува, щеше да се побърка в такъв случай.

-Супер,айде Нава,ти си прецаканият.-очите на момичето не спираха да трептят така развълнувано,сграбчи белкосия под ръката и след миг вече летяха надолу.
Джесика добре беше стиснала черното въже и когато изведнъж спряха,увиснали като прани гащи,започна да го удължава внимателно,ощше не бяха стигнали до земята.С другата си ръка здраво държеше Нава към себе си,мислеше си колко можеше да бъде стреснат той,ако можеше да усети колко бързо туптеше сърцето и.

Чу се гръм, синьо- зелени мълнии се спуснаха от небесата, но се разбиваха далеч отвъд планината, явно там беше бойното поле. Повторен драконски рев, Киара прелетя пак над тях, но без Ездача си:
- Джули?!- извика стреснато Джин и стисна очи. Драконката забави за момент, но не се обърна и продължи напред с огнена струя, насочена пред нея.
- Какво по дяволите става тук?- смръщи се белокосият и посегна към меча си, кристалите просветнаха, но гласа на Джиа липсваше, както и тя самата, духът й беше безмълвен и изцяло превърната в оръжие.

-Мислиш,че знам ли?!-изкрещя Джесика,когато погледна надолу...
Гледката беше ужасяваща,още тук имаше различни трупове,кои на хора,кои на орки,кои на други същества,като животни,та чак и елфи имаше...Елфката изтръпна,не можеше да гледа това.Продължи внимателно да продължава въжето,трябваше да измислят някакъв друг начин.
-Добре,така ще стане прекалено бавно...Трябва да отида там,на момента!

- При битката?!- смръщи се Нава и я погледна недоволно:- Няма да ходим там, може да е опасно... А и гласът на онази Царица, той... тя, драконът и Ездачът й... Всичко е толкова странно!
Просветнаха още няколко мълнии, последвани от огнени вълни:
- Да заличим орките от лицето на Земята!- този мъжки глас накара белокосият да претръпне още повече, гласът беше неговият, но идваше от там, беше ожесточен и гневен, беше някъде на близо, някъде под тях.

-Хайде сега ми кажи,че не трябва да ходим там!-смръщи се елфката,още по-настръхнала.-Ужас,в какво се забъркахме...Щеш,не щеш,отиваме и...
Изведнъж от скалата пред нея се появи малко порталче,от което се протегна една ръка и ги издърпа вътре и двамата,след което процепът се затвори.

-Ух,че сте луди!Джес,какво те прихвана,че не се сещаш за портали бе,момиче?!-смръщи се Даниел,когато ги изкара от там.
-Аз...такова...аз...аз...аз...
-Ти какво?
-Аз съм ей там...-разтрепери се съвсем момичето,когато посочи към бойното поле,бяха наблизо,но и надалеч.
Брадви,копия,мечове,ножове и стрели хвърчаха из въздуха,а под този дъжд от смъртосносни оръжия чисто и ясно можеше да се види синокоса жена,яхнала черен тигър,която се устремяваше към друга тумба орки с яростен вик и насочен към тях меч.Външния и вид не се беше променил изобщо,способността на елфите да изглеждат млади си беше казала думата.

Малко назад от елфката на бял кон беше белокосият елф, все още с кръглите очила, но добре прихванати с връв за врата му, но с подкъсена коса, което изненада Нава, нима така щеше да изглежда. В ръцете си държеше Джиерда, зеленият меч сияеше ярко, но около острието не се забелязваха подвластните на зеленокосата призраци.
- Това вече... е ужасяващо шокиращо...- промълви Нава и стисна очи, искаше това да е някакъв сън.

-Не..аз...те...ние...защо...как...
Даниел беше като вцепенен,Стивън стоеше със широко отворена уста,пък Вичи не спораше да мести поглед от тези двамата и онези двамата...
-Гааах!Не издържам вече!-Джесика покри главата си...

-Хайде,войници,започват да отстъпват!-крещеше другата синокоска,след това се чу изпълнен с надежда и пламенно желание за победа вик.-Никога не показвайте милост на съществата,които се опитаха да унищожат нашите деди!
Голяма,добре заострена и бързо движеща се брадва излетя към нея,явно хвърлена от някой побеснял орк.Жената едва успя да го забележи с края на окото си,а оръжието беше прекалено близо вече...Докато нещо не го отби настрани,няколко стрели прехвърчаха и изблъскаха брадвата нататък,елфическата царица стреснато се огледа и едва не и се взе акъла...Пред нея стоеше тя,с дългата синя коса,сигурните очи,Джесика държеше лъка и се прицелваше за нови мишени...
-Да не си мислиш,ще се позволя да ме убият?-подсмихна се,въпреки,че и тя не знаеше какви ги дрънкаше.

- Милейди?- изкрещя момчето с бялата броня, обвит в блед мълниовиден щит, който изчезна щом момчето се затича към двете:- Добре ли сте?- кафявите очи се разшириха при вида на Джесика, погледна Царицата за момент и после пак синекосата елфка:- Какво става тук?!- мечът в ръката му потрепери и по острието се плъзнаха няколко светкавици, които повалиха още един от приближаващите се към тях орки.

-И аз това искам да знам,повярвай ми!-стреснато примига синокосата жена,а пък Джесика невинно се усмихваше:
-Ъъъ,здрасти?
Щракна набързо с пръсти и черен лъч се забучи в земята под краката на други орки,преобърна я и онези същества си останаха заринати под почвата.
-Как сте днес,не съм те виждала за последно от както се погледнах в огледалото...

- Нима... нима е истина това?- потрепери момчето, в миг се смръщи и обви всички в мълниовидния щит:- Нима сме успели, когато... когато загинах тогава, преминали сме под дъгата и сме се справили...
- А аз си мислех, че портала ни е изхвърлил и затова не помнехме нищо!- обади се белокосият на коня и пристъпи, премина през щита и слезе на земята.
- Май ще има доста да си разказваме!- подсмихна се Нава и застана зад Джесика:- Здравейте!

Двете синокоски погледнаха от единия Нава към другия и по един и същи начин рязко и стреснато повдигнаха рамене.
-Да,като например...защо често чувам това "Царица"?!-ококори се Джесика.-Мислех,че съм само един командир!
-Наистина имам да ти обяснявам,но...-въздъхна Джесика и послед погледна към момчето в бронята.-Джин,би ли разкарал това нещо...за да мога да свърша тази битка?!

- Да, Милейди!- усмихна се леко момчето и махна с ръка, щитът падна и се разпръсна наоколо, пронизвайки още орки:
- Джин?- примига Нава и погледна момчето:- Ти... убиваш? Но нали...
- Не с меч, оръжието е само за сплашване... Магиите са по- силни и са допустими за моите убийства!
- Командире, поемете левия фланг!- извика белокосият и се качи на коня, момчето кимна и изсвири на черния дракон горе, той се снижи и червеното наметало се развя назад, след като момчето се качи на Киара:- Скрийте се, тази битка не е за вас!

-Яяя...онази госпожа съм аз,така че мисля,че тази битка си е много добре за мен...
Една брадва прехвърча точно пред лицето и и едва не и отсече носа,понесе само мъничко кичурчета.Елфката ядосано сграбчи меча,изкара го от ножницата и също като копието и се втурна да започне да се бие...Луди хора...

- Май с две Джесики вече ще свикна на буйния характер...- поклати глава конникът и се усмихна:- Напред!- извика силно и размаха зеления меч. Нава присви очи и издърпа своя, стисна го силно и се насочи към групата орки на близо.

Едни и същи движения правеха,по един и същи начин замахваха,по един и същи начин си поемаха дори въздух двете елфки.Орките се шашнаха,наред и с войниците на тяхната страна...
-ОТСТЪПВАТ!
И така и стана,всички орки се разбягаха обратно,нямаха никакъв шанс вече да оцелеят.Джвете Джесики рядостно извикаха,но после се спогледаха учудено и започнаха да се смеят,докато войниците ги гледаха странно...

Киара пак се снижи и момчето скочи от нея, огледа се и се усмихна широко:
- Сразихме ги!- изкрещя силно и вдигна меча над главата си, войниците нададоха радостни викове, но все още гледаха двете синекоси елфки учудено, след малко насочиха погледите си и към двата белокоси елфи, вече нищо не разбираха, нима техните цар и царица да имаха близнаци.