Вечното Бъдеще...

- Вероятно. До колкото видях и елфите не се прибират много- много, повечето прекарват с месеци на бойното поле май.- вдигна леко рамене. Разминаха се с още няколко все така странни същества, колко ли раси се бяха разположили тук и от къде идваха?

- Може би ще трябва да се погрижим да се приберат от битката по някое време. - подминаха ги и няколко ездачи, следвани от все така странните хора - Бих се отказал от тези...Изглеждат страшни

- Направо се откажи от всичко.- засмя се леко елфът, хвърляйки бърз поглед през рамо на тези, които подминаха.

- Като го чух какви ги разказва, май няма да е особено добра идея. Но пък имаше способността да преувеличава на моменти, така че...ще видим

- Само да не станеш като него.- заговори Джин плахо:- Че този Муртаг, който властва тук не ми допада особено. Може да е добър баща, но е някак... зловещ.

- И още как...Много хубав разговор водихме от самото начало. - като си спомнеше за това дори го побиваха тръпки на моменти - Може да изглежда като мен но знае как да се държи...като тях...В никакъв случай точно такъв..Вече

Момчето се усмихна и кимна положително:
- Колко по- спокойно става, като сме на път да се махаме от тук.- елфът не можеше да определи радостта, която изпитваше че си тръгват.

- Да... - вече виждаше изхода. Скоро...Скоро щеше да се махне...В последните няколко часа не можеше да изтърпи и минутка повече

Онези няколко дракона със сребърните колиета бяха дошли вече, но водеха някакъв спор, който Шадол и възрастният Джин се опитваха да прекратят, но не с голям успех. Над тях прелетя и Киара, като снижавайки се спусна двете зеленокоси, Джули и дъщеря й.

Муртаг се обърна отново, може би за последно да огледа мястото. Отново се беше възцарила тишина...Не беше толкова лошо...Поне за него. После обърна гръб. Пак щеше да види сградата...Макар и по-мрачна

Вратата беше отворена и хладният въздух навлизаше малко по малко. Още с излизането си малкото зеленокосо момиченце се затича и прегърна "втората си" и значително млада майка:
- Още не сте си тръгнали, а аз се уплаших, че няма да мога да ви кажа довиждане!- отвърна детето с широка усмивка.

Муртаг се радваше, че на него не са тръгнали да казват довиждане. Тази кула беше опасна...Още повече с всички познати. Всъщност...Каво беше станало с Мерик беш останала загадка...И с Кевин, който бе видял насън, но някак толкова жив...Отново го обля вълна от несигурност, но щеше да говори с Ним за това после...Със своя Ним

- А те?- запита младият Джин, сочейки драконите назад.
- Те искаха също да се сбогуват, със всички ви, дори с теб...- отвърна късокосата Джули и се усмихна на Муртаг.
- Те почитат историите от миналото, за някои от тях ти не си Черен господар, а един достоен Ездач от царството им.- допълни брат й и вдигна малката си племенница:- Да те запозная, това е Естер Дракинзи.
Момиченцето се усмихна мило и подаде ръка:
- Ти си по- различен от Господаря, идваш от мястото от което и другите, нали?

- Така е, не съм господаря - усмихна се спокойно, като хвана ръката й - Аз съм...просто Муртаг. Приятно ми е да се запознаем, Естер
Хубаво беше да знае, че е така. Просто Муртаг му звучеше много по-добре от "господарят Муртаг".

- На мен също.- отвърна детето и притвори радостно очи.
Сентмирамита пристъпи напред и се огледа замислено:
- Къде искате да се върнете, в кое от царствата и земите във вашето време искате?- запита чернокосата без да се обръща назад.

Реши да остави това на другите. Лично той нямаше къде да се върне точно сега. Знаеше какво се е случило. Беше дошъл тук след калните дупки и капани на едно тресавище. Все още тази задача не му бе напълно ясна

- Какво ще кажете за драконите?- предложи младата Джули.
- Или Елфите... или пустинята?- запита Джин. Чернокосата въздъхна и се смръщи недоволно:
- Избирайте!
- Където ни отведеш.- въздъхна Нава и вдигна рамене леко.
Сентмирамита въздъхна и вдигна ръка, с леко и плавно движение в китката отвори спираловиден портал, преливащ в множество различни цветове:
- Драконовото царство...

"Само това липсваше" спомни си момчето, което обикаляше двореца там. Щеше да му напомни за мястото тук..Хайде, какво толкова, вече по-страшното беше минало. За жалост Кевин нямаше да бъде там, но пък Ним сигурно...
- При Скай... - защото вече не можеше да каже "при Арвен"

- Той ще се зарадва.- промълви Джули и хвана малкия си брат за ръка, като за последно махна на по- възрастните си подобие, брат и... дъщеря.
Порталът се уплътни, а цветовете станаха по- ясни и наситени. Сенмирамита не искаше да тръгва, но беше длъжна, а и искаше да се върне при другата, при онази част от себе си, която беше загубила.

- Сигурно.... - после обаче си спомни, че Скай едва ли е там сега. Доколкото беше разбрал от загатването Драконовото царство не беше особено приятно...Кой знае - Не съм сигурен че ще се зарадва, ако Дарсия е успял да завладее мястото

- Надявам се да не е...- отвърна белокосият. Пристъпиха към портала, като чернокосото момиченце премина заедно с Джули и Джин.

- Спокойно, хлапе. Всичко ще е наред. По-добре побързай - Муртаг го погледна за последно. Дори и да беше отказал да го изпрати, господарят стоеше облегнат на вратата, като го гледаше спокойно - Сега, когато Дарсия има дъщеря не го е грижа за драконите.
Муртаг му кимна и пристъпи към портала
- Трябва ли да ти благодаря? - каза тихо, което сигурно означаваше "сбогом"
- Полудя ли? - усмихна се с желязно спокойствие господаря - Бавиш ги.
Беше последното, което чу от него. "Бавиш ги"