Вечното Бъдеще...

Няколко дракона се снижиха, но водачът им махна с ръка и ги отпрати:
- Малко магия?- предложи възрастният Джин и леко се усмихна.
- Няма да е зле.- отвърна Нава и кимна с глава. Младежът се обърна към Калисто, която стоеше на страна. Тя отвърна на погледа му и бързо се приближи, но с движението си предизвика дрънчене на вериги:
- Какво е това?- попита младата зеленокоса.
- Материалната власт над мен.- отвърна вещицата:
- Всеки, който има това...- отвърна късокосата Джули и вдигна ръката си, където на китката й се разполагаше верижка от същата материя, от която бяха украшенията по шиите на драконите:- Може да призовава Калисто и да я държи под контрол.
- Интересно...- подсмихна се белокосият, вещицата не отговори, а смирено приведе глава, след което плесна с ръце и отвори тъмен портал пред себе си.

- Престанете!Престанете! - извика Муртаг отново. Да, беше оставил купчината листове, но...Е, на господаря едва ли му беше лесно. Още повече му се налагаше да помни доста имена. Как го правеше?Муртаг си нямаше и понятие.
- Сър!Искате ли да чуете как се справям с пианото! - викаше младежа с русата коса
- А може ли да убия един орк! - възхитено питаше момиченце от другата страна
- Защо не се опитате да прочетете това?Нещо не разбирам.... - беше библиотекарят с огромната книга. И все пак беше по-добре от това да се измъква от самия себе си и недомлъвките му

" Боже, Боже!"- в сенките, Гато вече имаше и компания:" Много му се струпа май?"
" Той ще се справи... поне за сега и тук, а като се върне... ще е кален."
" Надявам се."

- Едва ли ще сме много добре посрещнати тук?- прошепна Нава, когато групата се снижиха зад няколко снежни преспи, не далеч от Кулата.
- Какво значение има? Идваме с добро.- отвърна Джин, който буташе ръката на сестра си от главата си. Възрастното му подобие и Калисто бяха на няколко крачки по- напред, но също се прикриваха, предпазливи за охрана.

- А може ли да видя оръжейната?
- Какво ще кажете за един танц?
Изглежда бъдещето не беше самотно прекарване в една кула заедно с Вариаки, трима убийци и една лисица. Децата, хората....Хора...Навсякъде. За младия Муртаг беше добре дошло, че онзи се беше посъвзел. Господарят бързо сложи нещата в ред...Винаги така ставаше.
- Навън танците...Извинявай, дай куклата да я зашие Ханзу....Да, оръжейната, но само с Ним. Съжалявам, Нат не е за продан...После пианото. - и отговори на всички по най-краткия възможен начин
- Как го правиш да те вземат дяволите? - заскърца с зъби младото му подобие
- С мислене

" Мисленето, мисленето..."
" Върви си Морна!"- изсъска котето срещу малката по- тъмна сянка до себе си.
" Добре, добре... но без лошо."- отвърна и избледня мигновено.

Калисто се изправи бавно и махна с ръка да я последват. Прекалено рисковано, но не се подвоемиха и поеха след нея. Чак сега зеленокосата забеляза, че вещицата вървеше в снега, но не оставяше стъпки след себе си, което беше странно. Тя можеше да докосва, да използва лични магии, а беше и дух.

Стана много по бързо, отколкото младия Муртаг беше предполагал. Господарят отново се настани на трона за кратка почивка. Сега, когато Ним не обитаваше тялото му му се дуспиваше по-често, когато не вършеше нещо важно. Сега изглеждаше спокоен. Ангелът излетя през прозореца все едно не искаше да пречи и кацна на кулата, макар и целта му да не беше да наблюдава. За няколко кратки мига в Кулата се вътвори ред...Но само за кратко, защото децата отново се скараха точно пред вратата
- Лука, моля ти се кажи им да спрат - измърмори господаря и магьосникът тръгна веднага

Вещицата достигна портите и се спря, вдигайки глава нагоре, към върха на Кулата. Поддухна вятър, който разкри белите кичури от под качулката й:
- Толкова красиво...
- Но не е твоя и никога няма да е.- отвърна й възрастният й племенник, а тя отново се усмихна спокойно и подаде ръка към него. Той я хвана и се обърна към другите:- Ще ви вкараме със съвместна магия, може да ни усетят, но нищо...
- Прекалено големи рискове поемаш.- смръщи се леко белокосият елф.
- Такъв съм...- усмихна се и погледна младото си копие за момент:- Вече съм такъв.

Децата се усмириха бързо. Господарят беше хванал глава и беше затворил очи. Беше му дошло в повече. Този Муртаг от преди...Как му се искаше да не го беше виждал никога. Беше се опитал да изгради място за себе си и беше успял...Място, което да нарече свой истински дом. Младият му образ едва ли го разбираше по този начин. Господарят знаеше какво беше мислил онези дни
- Муртаг, седни - каза след малко без да отваря очи, когато Лука се върна. Пред младия му образ се появи стол. Имаше много покрай стената. Копието изгледа с недоверие господаря
- Няма да те изям!

- Тук май е по- спокойно от последния път.- вече бяха вътре, съвместната магия на Калеисто и този Джин беше изненадваща, особено за малкия кестенявоско:
- Кога за последно си бил тук?
- Преди... не помня точно колко.
- Но нали...
- Беше по работа, не с военна цел, за друго беше, но няма значение.- отсече младежът и замълча. По- младите Дракинзи се спогледаха, но също не казаха нищо. Данте вървеше напред, сякаш ги водеше, но и тя не можеше да прецени разположението на стаите из Кулата, вещерството й си беше отишло и само бегли следи от тази сила бяха останали.

- Да ми казва да се махам!Друг път...Ако имах тази сила досега да ме моли на колене, за да му помогна. Ха! - Вариаки седна и се облегна на една от стените намръщено. Напоследък често го правеше. Никой не й обръщаше внимание. Около нея минаваха доста хора. Всички забързани по работа или към стаите си. Дори бяха склонни да не обърнат внимание и на преминаващите. Подготвяха се за нещо...Но нямаше особени признаци да е за битка.
- Ама че къща - промърмори младият Муртаг, който не беше успял да седне и сега стоеше на входа на тронната, като гледаше преминаващите от всякакви раси

- Та кой казвате, че управлява?- поклати стреснато глава белокосият, когато се разминаха с няколко различни същества, дори от непознати раси. Джули стискаше ръката на братчето си, докато Сентмирамита вървеше до тях и се оглеждаше с не особен интерес, но все пак го правеше.
- Муртаг...- отвърна тихо Калисто, някъде напред в коридора забеляза възрастната жена, Вариаки, и леко се усмихна.

- Татеее!Татееее!Рей е виновна!Рей беше! - извика детето, разбута хората и тръгна към тронната като отново се сблъска с маладия Муртаг. Вече можеше да проима навик да се пази от викащи деца...Три на брой.
- Какво сега? - леко раздразнено, но мило отвърна баща й, като я погледна през пръстите на ръката си.
- Тя счупи флейтата ти!
- Не, не бях аз, Джей беше! - започна да се защитава така наречената Рей
- Да бе!А кой мислеше, че може да свири!? - провикна се детето.
- Спокойно! - опита се да ги надвика господаря - Това се оправя с магия...
Докато им обясняваше как пред входа вече имаше три любопитни глави с ехидни усмивки. Муртаг успя да разпознае един Ездач...Останалите двама не знаеше какво са. Вероятно тези трябваше да кажат на господаря, че в кулата имаше нещо ново

- От отдавна не сме се срещали... лично.- Калисто не успя да се сдържи, а някогашната и лукава усмивка се появи за първи път от... години, големият й племенник я беше забравил, но сега, когато я видя не му хареса особено и се намръщи.
" Вариаки..."- Нава едва я позна, но повече му се стори, че го разбра от Калисто.

- Глупакът..И за какво?От години му повтарям да бъде по-твърд...Да, ясно, безпомощна...Но поне да слуша...Никога не се е променял - мърмореше старицата кати стискаше ръце в юмруци - Само ако Дарсия не беше дръзнал да направи дъщеря си с моите сили. Само ако не беше...И двамата бяха безполезни

- Все още ли не си се примирила?- вещицата приклекна пред нея се подпря с ръце на пода:- Ще остана да ти правя компания известно време...
- Какво?!- изръмжа, вече раздразнено кестенявокосият пълководец.
- Джин, Джин...- поклати глава Калисто и пак се обърна към Вариаки:- Ще ни кажеш ли къде можем да намерим... по- младият ти син, Муртаг?

- Какво парвите тук? - каза вместо това тя, все още имаше способността да вика яростни пламъчета в очите си, когато се чувстваше най-безполезна. - Едва ли сте добре дошли.
Може би изпитваше известна тревога по това Мраморната кула съвсем да не изчезне. Затова понякога не беше склонна да дава пътни указания

- Знаем, но не сме дошли просто така.- отвърна Калисто, без онази усмивка да си отива:- Те ще си тръгнат, съвсем спокойно, но си искат... приятеля, онзи Муртаг от тяхното време.- за миг хвърли бърз поглед към децата, Джули и Джин изглеждаха съвсем сериозни, за разлика от Сентмирамита, която изглеждаше напълно безизразно.

- Ооо да..Онзи, заради който той... - стисна зъби и не пожела да се изкаже - По този коридор, после наляво и голямата черна врата с ключалки и много хора покрай нея - измърмори едва разбираемо

- Е, благодаря.- отвърна Нава, не искаше да губи време и кимна към останалите.
Калисто също кемна с глава и се усмихна, този път по- различно, по- спокойно и някак... мило:
- А компанията на още една безпомощна вещица с отнети сили и подчинена на някогашните си врагове искаш ли?- запита тихо.

- Стига да има теми, които да обсъждаме - каза, като вдигна разгневеното си лице леко.
- Или ако искаш да ти набърбори неща от типа "моят син е еди-къв си и еди-къв си" - изръмжа ядно човекът до ъгъла. Ним и малкото лилавокосо момче, които се връщаха от оръжейната - Я по-добре я остави да си дърдори на стената...

Джин хвърли гневен поглед към двете, а след него Калисто се изправи машинално, сякаш контролирана от друго:
- Добре, съжалявам...- отвърна и приведе глава, подчинявайки се на младежа и съответно примигващата му гривна.
- Ним?- младият Джин и Джули промълвиха едновременно и застанаха на място, с изненадани очи:
- Какво се е случило и с теб?- запита белокосият, не по- малко изненадан.

- С мен?Да кажем че се върнах към титлата "убиец" и вампирясах от едно време насам. Това е по-важното...Плюс това вече не е толкова лесно с около десет деца наоколо, нали? - момчето пред него се номуси, но нищо не каза

- Десет?!- възкликна елфа:- Съчувствам ви.- сниши тона си още и се огледа:- Може ли да си приберем нашия човек, предполагам е някъде наоколо?

- Разбира се. Мисля, че се изясниха с нашия Муртаг и сега младия "хлапак" скучае в тронната. Ние с Джейдън мислехме да отидем там...Можем да ви заведем

- Да, ако може. Благодаря.- усмихна се Нава и кимна към трите деца, които стояха зад него:
- Ние, с госпожа Данте ще ви изчакаме от вън.- обади се по- големият Джин и махна с ръка на Калисто да върви, вещицата въздъхна, но се подчини бързо. С тях двамата тръгнаха и другите, освен белокосият и трите деца.