Вечното Бъдеще...

- Е - той се усмихна, след дъщеря му всичко му се струваше малко по-обяснимо, макар че едва ли щеше да свикне..Може би и не трябваше. - Радвам се да се срещнем, ако не сме
"Пък и да сме, едва ли е било приятно"
Обърна се към изхода..Вече..Вече го нямаше, можеше да си отдъхне. Дали му беше нанесъл удар както господаря на него..Нямаше значение, важното беше, че си беше отишъл

-Ишизу,ти добре ли си?Да се катериш с ноктите си сигурно не е никак приятно.
Джесика преглеждаше лапите на вълчицата,загрижена за животното.Ако имаше някое парче лед вътре,трябваше да се извади,но се поуспокои,щом видя,че животното беше добре.Усмихна се и я погали внимателно по главата.
-Та,ще вървим ли?

" Хм... Ако още не сте разбрали, големият ми брат е Анубис, а малката ми сестра Гато, но брат ми загуби шанса си да се прероди отново след като беше убит... а като се замисля, той може би вече е мъртъв във вашето време."- поклати глава вълчицата и се обърна към изходът:" На вън има дракони, явно от протежетата на Шадол... те ще ви помогнат."

-Сууупееер.-отворъна Джесика,залитайки,докато се изправяше на крака.
Успя да се задържи и си отдъхна.Е,май пак щяха да яздят дракони...Шадол поне добре летеше,не правеше някакви лупинги из въдуха,за да я паникьоса.Усмихна се на спомена,когато летяха към пустините...

"Торн" веднага си помисли, но после в главата му изникна пак същия той, равнодушно да казва "Той е мъртъв"..Същност как тогава все още беше Ездач?Нещо криеше, защото беше видял ясно, че все още е такъв, Ездач. Не, всичко може би щеше да разбере, ако можеше да се добере до него. Излизайки навън веднага усети и нещо ново. Познато, и в същото време не чак толкова. Не беше той, не беше някой от тях, те едва ли щяха да се мръднат скоро време от кулата..Скоро щяха да се срещнат, той знаеше и идваше...Драконите не му обърнаха внимание, нито пък той на тях. Имаше нещо, което беше привлякло вниманието му

Зеленият дракон се приземи тежко на няколко метра от тях и изръмжа:
" Пътници от миналото, а?"
" Стига се размотава!"- извика Киара някъде над него и само черната й опашка се помете по земята, прихващайки големия и малкия си Ездачи.
" Мърморана... Хайде, кой е доброволец?"
Над него прелетяха още няколко все млади дракони, повечето от тях покрити с белези от битки, но силни и способни да летят. Последни от пещерата излязоха Ишизу и чернокосата Сентмирамита:
- И аз ли?- запита момичето тихо и приведе глава.

-И ти,и ти.-усмихна се по-младичкият Даниел.
-Аз мога ли да се кача върху теб?-попита леко плахо Джесика,всъщност и защото не искаше да лети,и защото драконът не беше свикнал с нея.
-Няма да те изяде бе.-двата Стивъновци промълвиха тихо до нея и се подсмихнаха по абсолютно същия начин.
-Знаете ли,заради вас ще сънувам кошмари...

" От две години не съм летял с някого на гърба си, няма лошо да си припомня старите времена."- приведе глава и се снижи съвсем, тогава се забеляза и кръстосаният белег на врата му, по чиито краища се виждаха черни следи от магия. Други дракони също се приземиха наоколо и последваха Шадол с действията си.

Джесика се усмихна бегло и се изкатери на гърба му,внимавайки да не го удари с нещо.Даниел помогна на Сентмирамита да се качи зад нея,а после се изкачи заедно с близнака си на един от другите по-млади дракони.Елфката леко преглътна,имаше лошо предчувствие за това...

Сепна се и се огледа..
- По-добре да изчакам нея - каза тихо като загледа небето, където един дракон самотно се рееше и явно търсеше място за кацане. Странни бяха крилата й, сякаш някой ги беше нарязал на ленти..Но тя летеше, както можеше, а явно още имаше сила, носеше на гърба си някой..Но не беше Мерик. През какво ли беше минала..Лилавата Вилла явно не желаеше да се приземи, може би после трудно се вдигаше с тези крила на ленти..Може би планираше нещо друго

- Муртаг...- заговори Нава, качвайки се на друг от друг от драконите:- Не искам да се меся, но чужда сила, донесена от Отвъдното пренесе нас, а и теб тук... с определена цел, да променим бъдещето си, това което е сега... чрез нея.- елфът посочи чернокосото момиченце, чиито зелени очи се впиваха в сините очи на вълчицата:- Предлагам да отидем на по- сигурно място.
- Защо чрез мен?- извика Сентмирамита иго погледна смръщено.
- Защото мнозина ще загинат или вече са загинали, не бива да допускаме някои моменти от бъдещето наистина да се осъществят... вече сме запознати с част от тези моменти!

- Разбира се, че идвам с вас..Не умирам от желание да скитосвам и случайно да намеря себе си в лошо настроение. Не знам защо съм тук, просто..съм тук
"И без това няма да се измъкне от това" младежа върху Вилла подаде ръка на Ездача долу и Вилла отново се извиси във въздуха "Само сладки приказки, все пак..Кажете накъде да вървя и ще бъде натам"
Беше..Странна меко казано, но много повече неща изглеждаха странни..На какво ли приличаше Ездача й сега, имаше някакво лошо предчуствие.
"Ще го видиш..Но може би не..Сега мен ще слушаш, запозната съм с проблемните нрави на Ездача Муртаг..Не питай, всичко разбираме там горе"
"В Динзел?"
"Динзел ли?Да..Може да се каже"
- Динзел, но аз знам повече от тях - младежът беше дете, на около тринайсет с една голяма и широка усмивка - Преди да питаш..На гости съм горе и реших да се поразходя, като си побъбря с теб..Казаха ми, че все още си приятен тип. С Вилла ще те оставим на другите след малко, ако разбира се благоволят да те вземат, имаме предостатъчно проблеми с теб същност
- Скай..

" Шадол... без изпълнения като..."- Киара прелетя над зеленият дракон преди той да разпери криле.
" Само малко... Дръжте се!"- силният размах повя снега под него и се издигна мощно нагоре стряскайки няколко от другите вече издигнали се дракони с останалите на гърбовете си:
- Какво прави той?!- ужаси се Нава при силния размах на зелените криле.
- Позабравил е как да лети внимателно...- подсмихна се късокосата Джули и прегърна силно все още плачещото тихо момиченце:- Ще се върна в селището, ако желаете елате или първо ще наминете през елфите?

-Където той ни заведеееее...
Синокосата говореше за Шадол.Беше се паникьосала отвсякъде,едва си поемаше дъх от страх.Искаше земя,стабилна повърхност под краката и.Уви до колкото можеше ръцете си около врата на дракона и стисна очи,надявайки се Сенмирамита да не се е изплашила колкото нея...

" Страх те е?"- закикоти се Шадол и намали бързината си:" Та на къде?"
- Някой умира...- промълви Сентмирамита и приведе глава.
- Умира? Може би говориш за... Няма значение.
- Мамо, тя наистина ли ще си отиде?- момиченцето се сгуши в майка си и стисна очи.
- Някой ден всички си отиваме...
" Значи към селището, щом Анаю... Е, добре, на там!"- зеленият дракон се изви на страни и обърна посоката ,следван от останалите.

"Умира?Анаю...О,не...Джули..."
Погледът на Джесика се изпълни с тъга и мъка,какво ли щеше да ги очаква в онова селце?Нищо добро,в това беше сигурна...
"Някой ден всички си отиваме..."
Щом се върнеха,щеше да даде всичко от себе си,за да стане така,че никой да не си тръгне.Никой...

- До тук сме..Не можем да отидем там, вече знаеш..Надявам се да не се стреснеш и.. - момчето наведе глава и се замисли - Там всичко да е наред. И аз го казвам едно хубаво, но..
"Оставиха" Муртаг на един свободен дракон и замислено се отправиха към планините. Колко странно, колко..Не каза и дума, беше сигурен, че дракона под него го е усетил, но и преди беше се случвало, сега му трябваше..Подготовка..

- Защо живеете в онова селище?- малката Джули реши да научи повече неща за бъдещето си, макар и да знаеше че не е много правилно, но все пак.
- Исках Естер да расте далече от битките и войните, на някое тихо и спокойно място, а и след като се отказах от силите си преминах на по- спокоен начин на живот. Ако не бяхте дошли, щеше да се откажеш за да върнеш брат си и скоро след това ще се отделиш за известно време в пустинята, като отшелник...
- Звучи... странно.- промълви младият Джин и се замисли.
- Така звучи, но иначе не е просто странно, а страшно...

-Извинявай,да разбера,че ще властвам над елфическото царство и че ще имам деца наистина си ме изплаши!-изкрещя Джесика,ако разговаряше,щеше да се чувства по-добре.
-Теб още изненади те очакват,да знаеш!-обаси се по-възрастният Даниел.
-Не искам да знам...
-Появрай ми,така си е!

- Достатъчна изненада си е, че ще заприличам на майка си в мъжки вид. - промърмори го тихо, изненадано гледаше пейзажа долу..Мислеше..Е десет години, но все пак, такава промяна доста трудно можеше да стане..Наистина приличаше в момента, там някъде на нея...Дори маниерите. Тя мразеше всичко живо, но обожаваше децата си..Той, черния господар мразеше всичко живо и единствения му страх беше дъщеря му - Ако аз ще променям нещо в себе си, то направо бих гушнал букета доброволно..В момента всичко ми е черно заради този идиот аз си

-Oй,ако имах някой камък наоколо,щях да те замеря с него!-изкрещя Джесика,дочула с елфическите си способности думите му.-Никой няма да гушва букета,нали за това се започна всичко!Дали ще станеш такъв зависи от теб самия,ще променим нещата от бъдещето си!Ти си ни приятел,мислиш ли,че ще ти дадем да направиш нещо подобно?!

Ами защо не, то си е моя идея, само че на по-разумния от двама ни. Не мога да..няма значение - спря преди да го каже, не можеше..Същност мислеше, но не можеше наистина да го каже - Този път без коментари, ще си мълча, ще се наслаждавам на пейзажа и ще продължа мислите си наум

-Ууух,че си инатлив!-момичето стисна устни,а пък брат и се заля от смях:
-Браво,Муртаг,продължавай само така да я ядосваш и ще ти дам най-скъпите си отвари.
-Ти пък какво се обаждаш?!
-А,нищо,нищо...

- Нали за това сме тук, за да променим това бъдеще, да променим себе си дори.- заговори Нава замислено:- Затова и трябва да си тръгнем с това момиче от тук, а Анубис и Анасази споменаха за някаква кражба..
- Искате да откраднете сълзите ми за да промените бъдещето си.- довърши Сентмирамита:- Няма да ме накарате да заплача, никой няма да получи силата на сълзите ми!

-Знаеш ли,може би трябваше да те оставя там в пещерата.-смръщено заскърца със зъби елфката.
"Не бива да подхождаш така...Само ще я ядосаш още повече."
"Мислиш,че ми пука?!Толкова много хора мога да загубя заради нея и другата и същност в нашия свят!Няма да я бъде тая..."
"Да те виждам толкова настървена срещу дете не е нормално."
"Тя не е дете,и аз не знам какво е,но не е дете..."