Вечното Бъдеще...

Джесика продължаваше да се пързаля надолу по леда,тази пещера сякаш нямаше край...Отказа се да се оглежда,само още няколко кубчета лед да я поздравят хубаво в главата и да и оставят още някоя цицина за спомен.Беше се свила на кълбо и мислеше трескаво как да се спре,имаше чувството,че се беше пързаляла цяла вечност,а то бяха минали само няколко минутки.
"А,Еврика!"
Рязко дръпна ръката си,рискувайки да я удари в някое по-голямо парче лед и да се раздели с нея,издърпа две ножчета от ботушите си и сграбчи едното с другата си ръка.Забучи ги в леда и започна да намаля скорост,оставяйки диря след себе си заради ножовете.Накрая се спря и си поотдъхна малко,само за да чуе как още някой май се плъзгаше след нея...
"О,не...не,не,не,не,само не се блъскай в мен!"

Металната плоскост се движеше плавно по леда, сякаш не за първи път беше използвана за това, така беше, деца обичаха да си играят с това оръжие, но винаги под надзора на собственика му. Но този път без собственика си не беше под голям контрол и не намаляваше на завоите или високите ледени издутини, сред които беше и една доста голяма. Сребристият предмет изхвърча на страни, а белокосият елф от него на пред:
- Внимавай!- извика, но прекалено късно...

Двамата се понесоха надолу,Джесика се беше вкопчила във врата му и още не осъзнаваше какво се беше случило,а че пак се пързаляха и ножовете си останаха горе...
"Супер..."
Дългите им коси се развяваха назад,докато се чуваха уплашените им крясъци и...хайде,всичко пак се повтаряше,само дето не беше сама този път.
-Навааааааа...-стисна уплашено очи и още по-силно стисна врата му,а като си спомни човек каква физическа сила имаше...

- Джес... Джес, удошиме...- промърмори едвам и отвори очи, а стигаха нещо като дъно, но дъно на какво и защо се пързаляха толкова на долу, а долу се забелязваше и слаба светлина, от там идваха и писъците.

- Мечът ти?- стресна се жената, когато странното оръжие се върна в ръката на собственика си, със сребърния медальон на острието под дръжката, с медальона на Джули на острието горе.
- Явно е решил, че не иска да се подчинява на друг.- отвърна високото кестеняво момче и пое дъх:- Да продължим, това не ми се нрави изобщо.
- Как ще ти се нрави, дъщеря ми е долу?!- развика се сестра му иго погледна изпитателно.
- Ишизу е с нея, а вълчицата няма да позволи Естер да пострада...

-Съжалявам!-извика тя и го поотпусна,но не смееше да го пусне повече,за да не и се изплъзне.-Ще умрем ли...?
Незнайно защо беше стигнала до мисълта,че двамата ще гушнат букета,ако това НЯКОГА свърши.Явно мозъкът и беше в лошо състояние,след като си фантазира,че животът и се върти като лента пред очите и...

- Не и в това време, Джеси и Нико чии деца ще са тогава?- отвърна Нава плахо и стисна очи, прегръщайки и нея силно преди да се озоват на пода долу, в току що появилата се пукнатина.

Мисълта за децата я върна обратно в реалността,пък и хубавото и мекичко приземяване също помогна...доста...ама сериозно...
-Ааагх...-стисна очи,но щом усети присъствията наоколо се осъзна и също така чак сега се усети,че всичко наоколо се тресеше,а земята под тях се напукваше малко по малко.Значи ето защо онази ледена пързалка така се тресеше...

Беше се озовала в нечии ръце..Момичето отвори очи и се огледа.
- Тате?Тате страх ме е..Тя идва, тя..Какво правиш тук?
- Знаеш отлично отговора.
- Не можеш да ги убиеш! - изписка момичето и едва не падна отново надолу. Той беше стъпнал на меча си, Аливейл така и не проумяваше как едно острие, пък макар и Гламдринг, може да издържа такава тежест.
- Щом тя е тук..Значи всичко се нарежда
- Но тате те нищо не са направили
- А на теб казах да не се месиш..И него ли доведе?..Тогава работата става сериозничка..Но първо да излезем, после ще убиваме.. - той я хвана по-здраво и започна да опипва стената около меча - Само ако Мерик беше тук сега, вместо да иска да убия и него..
- Чичо Мерик мисли правилно
- Ще убия и себе си..Той ти ги е наговорил тези..

- Добре ли си?- промълви тихо елфът, но бързо прекъснат от писъкът на момиченцето.
- Ишизу, то пропада!
" Няма да те оставя, дръж се!"- вълчицата отскочи на страни, избягвайки следващата появила се пропаст, но попадайки в поредната. Сентмирамита стоеше до стената с разширени очи, уплашена, за първи път така уплашена:
- И нея...
" Тя ще се справи, безсмъртна е."

-ОЙ!-стресна се Джесика и изблъска с меча си един камък,който падаше от тавана към нея.
Какво да прави?Какво да прави?Всичко наоколо пропадаше,още малко и всички щяха да летят надолу...отново...но никой не знаеше докъде щяха да стигнат тогава.Огледа се трескаво и реши да използва уменията си като друид.Постави ръце на земята и успя да слее парчета от нея,поне да може вълчицата да побегне по тях и да излезе от там.Забеляза чернокосото момиче на края и се изненада...

- Ишизу!- изпищя пак Естер, когато вълчицата се снижи и се затича по възстановените пукнатини на пред.
" Трябва да изведем и нея, упорито лудаче!"
Другото момиче отстъпваше назад стреснато, явно не очаквала нещо подобно.
- Това е...
" Името й е Сентмирамита, тя е човечността на Съдбата."- отвърна вълчицата и пристъпи зад Нава и Джесика.

-Нава,пази ги,аз ще отида за момичето.-обърна се със сериозен поглед към него елфката и започна бавно и внимателно да върви по тясната здрава земя.
Всичко наоколо се тресеше и камъни падаха от всички посоки,имаше голяма вероятност някой да я удари много лошо и тя да пропадне в някоя пропаст,но и преди се беше оправяла с таквиа ситуации в ралзични битки срещу орките.Балансираше с ръце и внимаваше къде стъпва,а после премести поглед към чернокосото момиче:
-Хайде,ще те изведем от тук!

- Грешите...- промълви тя, но тресящата повърхност под краката й я тресна още повече и се отдели от стената, протягайки ръка към елфката:- Всичко това е грешка, защо го правите?!

-Обяснения след като се измъкнем от тук.-смръщи се Джесика и стисна китката и здраво.-Сега спокойно,върви внимателно по пътеката,следвай моите стъпки.
Бавно стъпи назад,внимавайки да не сложи крака си на ръба.Първата и работа да изкара всички от там,а после щяха да имат дълги разговори за това и онова.

- Аз няма да умра, не мога... а дори ида стане това, още в същия момент ще се преродя.
" Сентмирамита, не се инати, а върви!"- изръмжа Ишизу и погледна на горе към тунела от който бяха дошли двамата:" Дръж се, Естер!"- момиченцето кимна с глава и се вкопчи в козината на вълчицата.

-Хайде,да се махаме от тук!-извика Джесика,когато двете минаха и се присъединиха към другите.-Ако двата ножа не бяха останали там...Е,явно ще импровизирам.
Повдигна ръцете си,в които се образуваха няколко ножа,два от които подаде на Нава.Нямаше достатъчно опит да образува още,за да им бъде по-лесно,затова трябваше да се оправят с по два.
-Прави каквото аз правя.
Бързо се обърна с гръб към Сентмирамита,сложи я на гърба си,казвайки и здраво да се хване за врата и и стисна двата ножа в ръцете си.Пормъкна се вътре в тунела,забучи ги в леда,после изкара единия,сложи го по нависоко,после и другия и така започна бавно да се изкачва нагоре.

- Върви, Ишизу.- обърна се към вълчицата, която последва елфката, но използвайки ноктите си:
" Щеше да е по- лесно ако ми бяха оставили поне малко повече магически сили след второто прераждане."- изръмжа тя, но не се спря, а след нея и белокосият, следвайки примера на Джесика.

"Какво предпочиташ?Това или онова?"
- Напрегнати ситуации?Мразя те - свлече се долу, ама наистина го биваше в тези мъчения
Той се беше спасил, естествено..Господарят Моуси..Как иначе..Омразата му го беше извадила от капана, но сега..Той сам си пречеше.
- Поне не се опитвам..Да убия приятелите си..
Хватката около врата му се охлаби, сякаш това беше ударило другия точно в целта. Това и чакаше. Изправи се и остави господаря да гледа безизразно както гледаше от десет години, към снега в ръцете си.
- Няма да съм като теб - намръщи се и се обърна..Нямаше място тук, само пречеше може би, но..Какво пък...Вече знаеше защо беше дошъл до тук..Заради себе си.
- Добре ли сте тук? - вече беше в пещерата, колко хубаво беше без него наоколо да се опитва да се самоубие. По-добре щеше да е с другите, пък дори и само като зрител

Възрастното копие на Джин беше завързал меча си с разкъсаното си наметалото и го спускаше надолу към образувалата се от трусовете шахта като въже, малкото момче се обърна назад и се усмихна бегло:
- Муртаг?- кимна леко с глава:- За сега да, ами ти и... двойникът ти, какво стана?

- Накратко да кажем..Той иска да ме убие, а аз..Е, не се разбираме ама никак - поклати глава, все още не проумяваше как точно ще се превърне в това същество, коренно различно от него. - Май засега го разкарах от сцената, ако ще работя с него, по-добре да не бях идвал. Ще трябва да намеря този Мерик тук, щели да сме добра комбина. Но достатъчно за него..

-Ишизу,Нава,нямате си и на идея колко се радвам,че ми пречите да виждам надолу.
Гласа и,излизащ от шахтата,се чуваше наблизо.Явно Приближаваха и това се потвърди особено,когато се чу радостния и вик,щом забеляза "въжето" спуснато за тях.Хвана го хубаво за дръжката,випреки,че мозъкът и беше наполовина заледен от студа,не си и помисли да го хване за острието.
-Дърпай!

- Мерик, Летният демон...- промълви късокосата Джули и се приближи до брат си за да издърпа чернокосото момиче:- Можем да помогнем?
Момчето до нея стисна плата в ръцете си силно и дръпна рязко на зад.

- Не знам..Той, тоест аз, казах че имало жестока караница и в крайна сметка Мерик е срещу мен..Умно момче - завъртя се безпомощно, мразеше да стои без действие, но пък и не искаше да знае какво прави онзи от вън..Дали щеше да е по-добре да беше мъртъв, по-късно трябваше да помисли над това. - Това сега не е важно..

-Я,Муртаг,здравей...-въздъхна Джесика,когато излезе и помогна на Нава да се махне от тунела.-В момента съм прекалено заледена,за да знам и да ми пука кой е добър и кой е лош,така че...не се учудвай на непу-непукизма ми...
Облегна се изтощено на стената и започна да си поема дълбоко въздух,това повече нямаше да го правят...ама никога...

- Някои добри станаха лоши, при други обратното.- пошегува се възрастният кестенявокос и седна на земята, отвързвайки платът от меча си:- Но повечето промени в характерите са необясними, съжалявам.
Късокосата прегърна малкото момиченце силно и стисна очи:
- Естер, повече недей да тръгваш така на където и да било, видя че дори с демонично същество като Ишизу не е безопасно.
- Извинявай мамо, не беше нарочно...
- Знам, знам...- избърса сълзите на детето и се усмихна леко, след което се обърна към останалите и се изплави бавно:- Предлагам да излезем от тук по- скоро, символът на ръката й все още сияе, магиите й още не са под контрол... А, Муртаг, това е дъщеря ми, по- точно бъдещата дъщеря на... Джули.