Вечното Бъдеще...

Синекосата елфка вървеше с приведена и приела алено червен цвят глава.Като се говореше за деца...
-Какво стана бре,сестричке?
Още повече се зачерви,този път и от раздразнение.Даниел и викаше "сестричке" само когато искаше да се дразни с нея по някой много засрамващ въпрос.

Нава се засмя леко нервно, но не каза нищо, не можеше и да каже и за него беше изключително странно и стряскащо всичко в този свят, в бъдещето. Вече започваше да иска да се връща у дома, любопитството и въпросите му бавно се изпаряваха.

- Знаеш ли, хайде да спрем да се гледаме и да продължим нататък - той пъхна лулата си някъде в дрехите без да си прави труд да я гаси.
- О така ли?Искаш ли да ти кажа коя е следващата стъпка?Да те пратя на оня свят! - не можеше да изтърпи това. В своето сегашно се опитваше да се бори с това, а сега виждаше себе си в същата тази светлина. Но не успя да хване господаря неподготвен. Двата меча се кръстосаха, макар и единия да беше много по-могъщ.
- Хубаво, ще ме убеш. Но това е твоето бъдеще - гледаше го с желязно спокойствие.
- Не се плаши - по-младият натрапник се усмихна - Никога няма да стигна до тук. Дори няма да видя твоята Аливейл...И съпругата си, която и да е тя.
- Така ли? - господарят отби без особена трудност и се изправи - Няма да видиш значи..Няма да видиш съпругата си, нито Аливейл. Но и друг няма да видиш. Не познаваш мен, но аз те познавам..Моето минало, това си ти. Ще видиш само нея, нали?
Тя се появи точно тогава, неспокойно вперила очи в двамата почти еднакви, но бързо разпрозна този, който й трябваше.
- Е, може би няма да я видиш, но ще видиш майка й. И тъй като не познаваш семейството си, Муртаг мога да ти кажа, че това е...Не, не твоята, моята племенница. Чистокръвната наследничка и единствената..която се отказа от короната. - той сложи ръка на главата на детето и обърна гръб на Муртаг - Иска ми се да видя дали ще убиеш и неродено дете

"-Ще те убия!Но първо ще убия него точно пред очите ти,а после и теб!След като няма да си моя,няма да принадлежиш на никого!
-Какъв си ти,за да говориш така?!Пусни ме,преди да съм зяповядала да те екзекутират!
Синкососият мъж ръмжеше в лицето й,докато я държеше здраво към стената.В сините му очи горяха пламъци от ревност и гняв.Но той изглеждаше много по-различно от колкото преди...толкова неща стори,след като разбра...И накрая нищо не беше станало по план.Вече не го интересуваше,вече беше луд и пет пари не даваше за това какво щеше да се случи след това.
-Няма да се измъкнеш...не и този път!
Джесика се смръщи още повече,сви ръцете си в юмруци и след секунди Намару беше изблъскан в стената на коридора.Дебелите зелени корени по стената се плъзнаха по тялото му,но не успяха да го спрат,преди той да е изкрещял от ярост и да хвърли остър нож срещу новата царица.Тя се дръпна навреме,но въпреки това оръжието прободе ръката и.И тогава не знаеше какво стана...още едно от някъде дойде и я рани през окото.След това последваха ужасните крясъци от болка,острието е било потопено в някаква отвара и сега започваше да я измъчва.А него го нямаше,но щеше да се върне...И щеше да си отмъсти..."
-Милейди?Милейди?-лечителят леко разклати елфката,която спокойно спеше на леглото.
Досега беше лекувал окото й и беше търсил начин да спре съдбата,която я чакаше,но не беше успял да го открие.С тъжно изражение видя как очите й бавно се отваряха.Как можеше те да не могат да виждат след още няколко години?Не беше честно,господарката му се беше била за народа години наред,беше понесла напрежението и отговорността на владетелка и сега Светът се отблагодаряваше така?Не беше честно...

Белокосият владетел тихо стоеше до вратата, напълно незабелязано че беше влязъл и стоял там през цялото време, скръстил ръце и дълбоко замислен. През всичките тези години беше спечелил, но и загубил прекалено много, загубил приятели от пустините и някогашни демони, които им бяха помагали, мнозина се бяха жертвали за някакво решение, някакъв мир, който сега пропадаше наново и той не искаше да мисли за това, но не можеше да се отърве от тези мисли, просто не успяваше каквото и да прави. Сега, след появата на младите им копия надеждата за поправяне на миналото и на създаването на ново бъдеще отново се беше зародила дълбоко в него и бавно, но равномерно набираше сили, надяваше се те да успеят в това, което всъщност някога, преди толкова години сегашните са били на тяхно място и са опитали... безуспешно. Надяваше се и надеждата му започваше да се превръща във вяра.

- Чичо! - извика детето, когато мъжът пред нея понечи да хвърли меча по тъмния господар. Но отново не успя дори да го докосне. Толкова ли се беше променил, за да не може да предвиди дори собствените си ходове. Реакцията на бъдещия Муртаг беше бърза. Остави просто драскотина по своето минало лице и се усмихна.
- Малко ти се струва, но не е. Не ти казах нали?За Кевин и Клайв?Живи са, глупаче, на върха на Динзел, за да се опитат да ме спрат. Единият е прокълнат навеки, Мерик. Другият страда от една подобна рана. Не знаеш на вярно нищо за своята..и моята кръв. - той прибра меча и отново сложи ръка на главата на детето, докато гледаше учуденото си младо аз. Болеше го странно силно. - Кръвта може да действа и като отрова, ако го поискаш. И ако мечът го изисква. Но няма значение. Мъчи се, умирай от болка, не си ми нужен. Обещах ти да не ти се дам. Ако някой те намери знай, че имаш късмет в живота. В противен случай ще умреш. Бавно, болезнено...Ним няма да ти помогне.
- Ним не е с мен.
- О, напротив. Никога не те е напускал. Но да вървим, Рей, трябва да посрещнем леля ти. Върнаха ли се?
Детето кимна и двамата оставиха младия Муртаг сам в снега, докато раната все повече болеше.

Очите на владетелката толкова рязко се отвориха,че лечителят изкрещя от изненада и скочи назад.Синият цвят беше заменен със...звездно небе?Не,халюцинираше.Сигурно той имаше нужда от лечение.И сега си въобразяваше,че царицата с бясна скорост скачаше от леглото и преди да изхвърчи през вратата,сграбчва съпруга си за яката на ризата и двамата отпрашват от там,единия ужасно учуден...

Ангелът стоеше на върха на хълма и наблюдаваше фигурата с интересна на цвят коса...Лилаво...Защо беше лилаво?Ама тя пък какви ги мислеше,нейните коси бяха розови,за бога!
"Промъкна се незабелязано през подземията и влезе в малкото помещение,където в един огромен казан бълбукаше някаква странна зелена течност.Значи с това ли той щеше да отрови новата царица?Щеше да му развали малко плана.С всяко лошо нещо трябваше да върви и добро,не беше ли така?Извади от джоба на дрехата си едно малко шишенце с червеникава течност.Капна две-три капки и се усмихна сама на себе си.
-Ако той иска да ослепееш преди да загинеш,тогава аз ще ти дам умението да виждаш приятелите си винаги,когато имат нужда от теб."
И сега се зачуди да не би да беше объркала отварата.

- Джес, чакай!-подвикна късокосият владетел изненадано:- Какво има, добре ли си?- изненада се, най- вече от това, от очите на царицата.
Малкото чернокосо момиченце седеше в страни от вратата на тронната с приведена глава и мълчеше, поне до сега:
- На какво са способни всички за да тръгна с тях, за да получат сълзите ми и да променят Съдбата си?- не вдигна глава, а зелените й очи леко потрепваха, обземаше я някакъв страх, някаква мисъл я тревожеше прекалено много.

Не усети нищо преди това докосване. Болката вече превземаше цялото му тяло, но това поне я успокои..Малко..
- Не мислех, че собствената ти кръв ще те отрови - постепенно видя и него пред себе си. Беше в ужасно състояние. Нима всичките му приятели бяха такива след години? Скай и неговият нещастен поглед...Вилла..Ами другите, и те ли? Ангелът беше покрит с белези, а крилата му едвам го държаха във въздуха. По измъченото му лице в момента имаше лека усмивка.
- Не мога да ти помогна, не!Не говори, аз съм...Той би могъл да те спаси, но аз не мога. - Кевин леко наведе глава - Нямам вече същата тази сила, брат ми ме победи. Но ти имаш шанс, трябва ти друга магия. Ако бях сигурен, че ще успееш да изтърпиш...

-Шшшт!
Тичаха през коридорите като луди,по-скоро тя тичаше,а той беше влачен.И накъде бягаше!Към подземията?Не,още по-надолу стигнаха.По мраморните стълби надолу-надолу,до мястото,за което само те двамата знаеха.Пред тях вече имаше една зелязна врата,цялата покрита с ключалки.Елфката само вдигна ръка и тя се отвори,а щом двамата влязоха вътре,се затвори със силен шум.По средата на малкото помещение се намираше черен портал,около който имаше някакво лилавишкаво сияние.Това беше само за сериозни проблеми,а този беше сериозен.
-Той се нуждае от някого!-най-сетне някакво обяснение...или поне част от него.

"Остави ме..Остави ме, все пак съм от миналото..То се видя, че няма да успея. Върви, те имат повече нужда от теб"
Говореше на пресекулки. От една страна не искаше да пуска Кевин да си върви. Магията му успокояваше болката. Но от друга...Ангелът сигурно имаше и други здължения, освен това
- Но ще си отидеш от бъдещето доста болезнено и ужасяващо. Няма да стане, стар познайнико. Виж теб те познавам, но прототип Б... - той поклати глава - Всичко тръгна на зле. Ти сам го виждаш. Но спокойно, може би някой ден пак ще стигнеш до този момент, ако не избереш пътя към Отвъдното.

"Млъкни!Ако няма да ми дадеш да помогна на теб,то тогава ми позволи да го направя за зрението си!"
И всъщност нищо друго не виждаше,освен картината около него.Успя да намери веднага пътя към портала с помощта на магията над нея,но ако започнеше да търси нещо,което нямаше нищо общо със ситуацията,нямаше никакъв шанс да го открие.Вдигна внимателно ръцете си,търсейки по стената онази черна кърпа,която щеше да опази очите й.Тя беше завързана за ножа,който я рани.Беше усетила как някой е попил с нея някаква магическа отвара и нямаше негатиовна енергия излизаща от нея.Значи можеше да помогне...

- Кой?- попита белокосият неразбиращо:- Джес, кой се нуждае от помощ, на кого трябва да помогнем? Нещо не ми харесва.- поклати глава леко, но не пусна ръката й, държеше я здраво и вървеше плътно до нея, като от време на време поглеждаше стреснато към порталът.

-Муртаг...май и с двамата трябва да си поговорим.Нава,не мога да видя нищо,моля те,кажи ми къде е черната кърпа?
Пипаше внимателно стената,търсейки пирона,на който трябваше да се намира кърпата.Ако очите й останаха защитени,щяха да бъдат наранени дори и от най-малката снежника в тоеа състояние.
-Няма да чакам повече...Не бяхме там,когато той се нуждаеше от нас,не смятам,че трябва да повторим тази грешка!

Елфът кимна и се огледа за кърпата:
- Ето тук.- хвана леко ръката й и я насочи към кърпата, щом я достигна се отдръпна и остави елфката сама да хване черния плат:- Къде е той, и младия също... виждаш ли ги?

-Само младият виждам и естествено ще тръгне да ми се опъва!-хвана здраво кърпата и я дръпна рязко от стената.
Завърза я около очите си и извърна главата си към Нава.
-Ще се насъберем сякаш много тъмни същества...Страх ме е да не би силите ни да ти повлияят не както трябва...

- Няма да те оставя!- отвърна и я хвана за раменете:- Не ме интересува какви същества и каква сила ще се изправи срещу мен, още преди години ти обещах, че за нищо на света няма да се отделя от теб и така и ще бъде. Дори да се наложи да отключа собствения си мрак и да се изменя външно, ще дойда с теб!

Синекосата просто се усмихна,стисна здраво ръката му и двамата скочиха през портала.Всичко се завъртя,всичко се разтресе и след миг се намираха на метър-два разстояние един от друг върху снега.Момичето се надигна с трудност,порталът изискваше прекалено много енергия,за да бъде използван.
"Да му се невиди,Аманда!По-нормален не можа ли да го направиш?!"
-Нава?!-отиде при него и му помогна да се изправи,когато нещо привлече вниманието й.Беше напред...Можеше да усети посоката.-Хайде,да вървим!

- Да, хайде.- белокосият се надигна с трудност, но се задържа на крака след като се изправи и се огледа смръщено. Беше отвикнал да пътува с портали, макар и някои от неговите собствени да наподобяваха такъв вихър. С една ръка свали очилата с каиша си и ги прибра под наметалото.

Ангелът изчезна. Едва ли му беше лесно. Да се справя с прокълнатия летен демон и с другия...зимния...И със сина си и да води цяло царство. Там горе всичко изглеждаше така объркано. Раната отново започна да пари. Сякаш прогаряше все повече и повече части от тялото му. Най-доброто решение изглежда беше да стои и да си лежи на снега..Докато отровата не го изгореше, разбира се. Ним го нямаше сега...Да не би ангелът да не беше просто спомен, който Муртаг викаше при нужда?Но беше истински. Драконът, който виждаше над себе си беше черен. Очевидно един друг Муртаг обичаше да гледа как някой друг се мъчи, отровен със собствената си кръв. Не беше чувал някоя кръв да бъде отровна..Но явно тази беше

- Тате!Обърни ми внимание! - едно момче го удари нетърпеливо и леко по главата с малка цветна книжка. Той приличаше много на сестра си, все пак й беше близнак, но пък повече се придържаше към майка си. Не, че баща му го отбягваше, просто детето беше наследило характера на един особен род.
- Извинявай...Нат и Ним не ти ли помогнаха? - господарят тъкмо се беше замислил над това как да ускори болката, искаше онзи да се махне по-бързо, дразнеше го. Май трябваше направо да го убие... - Добре, нека да видим тази книга

Тичаха през снега без да се спрат.Как пък щяха да почиват,щом някой умираше?И то не кой да е,а приятел!
-Муртаааааааг?Къде си?!-въпреки,че него го виждаше,не знаеше точно къде се намираше.
Снежната пустош навсякъде беше една и съща,не можеше да се ориентира накъде да тича.Магията вече не я дърпаше към този,когото търсеха и това усложни нещата.ПРАС!Препъна се в нечия ръка и се приземи с лице в снега...Нищо чудно че вече не усещаше накъде да тича...Намериха го.

Това заболя. Раните се бяха разпространили твърде бързо. Не че ги виждаше, защото беше затворил очи. Не искаше да вижда черното същество, което се въртеше над него..Някъде горе. По-добре беше да се опита..да се скрие може би. Търсеше някой, който не намираше..Все едно си беше отишъл или пък отново се криеше из този меч. Защо винаги когато беше нужен Ним се криеше...Или пък магията му пречеше.

- Стилън - господаря вдигна глава от книжката и се усмихна на момчето - Ще ме извиниш ли..Лоша ситуация. Трябва да намеря Рейнавил, виждал ли си я?
- Ще я доведа тате, но да знаеш - книгата си остава!

-Съжалявам,че ще те заболи още повече,но след като свърша,ще си точно като нов!
Опита се да не обръща внимание на фигурата в небето над тях,знаейки,че Нава внимателно следеше този,на когото му доставяше радост да вижда как лилавокосият умира.Момичето се изправи внимателно и сложи едната си ръка върху една от най-големите рани.Дланта й се обагри в черен цвят,който с бясна скорост плъзна по цялата й ръка,но щом стигна рамото,спря.
-Добре,че и ти си тъмно същество,инъче нямаше въобще да успея да излекувам тялото ти със силите си.А сега стой мирно...
И тази черна багра отново като светкавица се изстреля обратно към пръстите,но след това плъзна и по разкървавените рани и ги затвори за нула време.Но Джесика не искаше да си представя колко много го беше заболяло...

- Който ме е изпратил тук...Не е било особено добра идея - каза след малко, когато успя да се съвземе. Кое беше по-лошото..Е, май предишното. Това пак щеше да го провокира. "Прототип Б" ако ангелът, който го беше казал съществуваше наистина. - Голям кеф съм си спретнал..със самия себе си.
Драконът някъде горе просветна с червената светлина на Торн, от който магията го беше създала и изчезна, естествено или заради другия Муртаг или заради някой негов приближен

-А,значи вече можеш и да говориш?Браво,бързо се оправяш!A аз това вече мога май да го махна...
Вдигна ръце към кърпата на очите си и я развърза внимателно.Виждаше си нормално,което беше хубаво...Много хубаво.
-А ще успееш ли да станеш?Не бързам още да ти помагам,защото все още помня как беше пълен инат и не искаше никой да направи нещо за теб,дори и да си в най-най гадното положение,което някога можеше да бъде измислено...