Вечното Бъдеще...

- Но това беше преди..Хм..Тринадесет години?Макар че и преди десет си е все същото. - отвори замислено очи като реши първо да се раздвижи малко - А пък според мен и сега не съм по-различен. Инатът не може да се лекува дори и от търпеливостта на насила вселил се в меч елф.
После реши да се изправи. Бавно обаче. За такива случаи Гламдринг беше опорното средство и не изневери на това. Макар че болките леко се усилиха, та трябваше да го хване по-здраво, защото в снега нямаше как да се подпре както трябва. На същото оръжие, което му беше нанесло раната..Само че с една особеност
- Плюс това в онова място изведнъж се населили четири деца, а това усложнява нещата, доколкото съм запознат, въпреки че вече не се познавам.

-Нито пък аз...и мисля,че това беше главната причина...Искам да кажа,че никой от нас не беше там,за да ти...му...както и да е,да му помогне.И беше оставен сам пред мрака.Отново се разделихме заради задължения,които ни приклещваха към домовете ни.И мисля,че това беше фатална грешка...Децата на тъмнината,това сме ние.И щом сме сами или лишени от достатъчно голяма част от това,от което най-много се нуждаем,падаме на колене пред това,което ни е позволило да си поемем за първи път въздух и тя ни превръща в неща,които не можем да разпознаем,щом се погледнем в огледалото...

- Знам само, че той изглежда като Дарсия с характер на Вариаки с една разлика, че действа по-бързо. Семейство, същото започва и с мен, сега, тоест там, след десет години. Всичко започва вече. Всички промени, обаче..Не съм смятал, че ще стигна до тук, но от къде да знам. Злобата е рядко срещано същество..Но не и в черния господар. - млъкна, защото не искаше да започва с глупостите си, които неименуемо щеше да каже. А и защото дракона се връщаше, а това помрачаваше всичко и отново викаше болката, което следваше да се тълкува като "Някой е тук"..Но кой не беше сигурен.
- Не мога да променя тъмното същество. Единственото му слабо място е семейството. А до него не мога да стигна

-Това не е онзи Муртаг,който ние помним...къде отиде онази жажда за свобода?!Нима ще позволиш да бъдеш воден от сянката на това,което си видял в бъдещето?То винаги може да се промени и точно за това сега младите ни прототипи са дошли...Защо и ти не повярваш в това,за което те сега се борят?

- Защото всичко, което видя оставя някакви следи в мен. Затова не биваше да идвам, макар и някой да го е решил. Всичко това може да ми повлияе. И един ден ще ме е страх да се боря, защото няма да повярвам в себе си. И след като не успея да го направя, не мога да вървя напред. Няма да мога да повярвам в промяната. Ще се старая да следвам същия този път. Това съм видял и това ще следвам, страх ме е да го променя..И това съм аз - отново стисна меча намръщено, защото знаеше, че е вярно. Не можеше да го сподели с никой, не можеше. Страхът си не можеше да сподели

- Ще го промениш.- промълви белокосият владетел:- Всички ще промените това бъдеще, затова сте тук, затова някой е решил и ти да си тук и ти да се стремиш да го промениш. Всички видяхте по нещо странно, нещо ужасяващо, което наистина трябва да измените, да премахнете от бъдещето си. Затова и трябва да се държите, да оживеете тук и да се върнете с онова момиченце. Предполагам знаеш... нейните сълзи са ключ към промяната на съдбата.

- Не мога да се стремя. Това ми харесва. Единственото лошо нещо е новото умение да копира други минали господа и госпожи. И с това умение трябва да се боря. Трябва ли само заради това да се боря. Ето още от сега не съм сигурен, че трябва - повдигна рамене, мразеше, когато започнеше да се колебае. А в такива случаи му бяха нужни две същества. Как се справяше сега без тях?Или беше си намерил някой друг, което беше малко вероятно.
"Ако аз го реша би звучало като "Омитай се от пътя, защото не мога да те търпя" очакваше го, разбира се. Отровата не беше премахната напълно все още. Значи господарят беше не само копирач, но и нещо друго..Което младото му копие не беше срещало досега. Господарят беше и близо и далеч. И криеше нещо. Дали пък можеше да се добере до него, просто, за да разкрие тази тайна?
- От друга страна пък може би не е толкова трудно да..се опитам по-скоро да променя това. Поне така изглежда - каза го само заради него. А и ако повярваше в това..Може би.

- Съдбата ще предостави личните ви карета и ще ви помогне да ги разплетете и оплетете наново, така както вие желаете. Но единствено онези сълзи ще ви позволят да докоснете каретата без да се самоубиете и да можете да промените нещата.- отвърна късокосият Нава:- Преди десет години казвах това, сега все още го повтарям... без опит глава не боли, така че опитай и може да успееш да подредиш нещата както ти пожелаеш, дори и да не ги измениш напълно.

- Ето това вече ще е най-лошото - отстъпи и за да се раздвижи, а и защото това изобщо не му се нравеше. Точно това знаеше, че няма да успее да направи. Щеше да...
"Да избягаш..Това е непосилно за теб, нали?Страх те е дори да погледнеш напред. Знам това. Знам го"
Лисицата разтърси глава и мъжа хвана козината й по-здраво, за да не падне.
- Ако мога да знам защо моята плячка е жива ще съм много доволен. - засмя се когато лисицата се успокои. Господарят отново погледна към себе си със същия онзи поглед - Правилно предположих, нали?Че ще бягаш от това, докато някой друг не ти помогне?Мога да те разколебая доста лесно. Прекалено лесно..Точно както стана онзи ден, макар че ти не би могъл да знаеш за него. Точно както Дарсия би могъл да направи с теб.
Беше му хрумнало да го убие, значи трябваше да го направи. Само че с всеки ден нещата можеха да се усложнят. Ако той успееше да разбере...Всичко щеше да пропадне. Затова господарят трябваше да действа умната

-Какво,да не очакваш да се стреснем и изплашено да се обърнем към теб?-стоеше с гръб към него,докато ятърът си играеше с косите й.

- О не, аз не съм страшен. И той знае че ще се появям и ще изчезвам когато си искам. Защото целта да съм тук е друга и няма да се отрази на всички. Няма да ви преча, малка визита на никого не вреди, нали?
Макар че не беше точно така.
- И когато се махнеш ще оставиш някой друг. - измърмори младото му копие когато отново погледна към нетърпеливата лисица, готова да тръгне само след минути. Самият господар го караше да изпитва болка.
- Но хлапе, огледай се! Няма смисъл да оставям някой, той е навсякъде, дори стъпваш върху негово произведение! - отново се скри в тъмнината, за да прикрие нещо - Но ако толкова държиш, не се притеснявай. Вече минах през няколко портали този ден и мисля, че привикнах. Целта поне би могъл да отгатнеш, надявам се.

-Въй,не знаех,че през цялото време сме стояли на нечие творение...-учудено погледна краката си.-Е,ще ме извинява...
Събра в ръкавите на робите си ръцете си и седна спокойно на заснежената земя.
-Та нещо не мога да разбера...сега се очаква някаква сърцераздирателна битка или нещо друго?

- Битка..Ще има, стига да стане по-интересна.
- Ха! - младият му образ се съживи, като изстръгна меча от снега - Знаех си аз, че нещо не ти е в ред. Ним е, нали?Ним не ти позволява.
- Браво!Все пак не си бил толкова объркан. Добре, може би Ним не позволява..И съпругата ми също - синия меч в ръката на младия Муртаг просветна, единствената проява на някакво живо същество, само че го нямаше. В тъмното просветнаха чифт черни очи, ето че беше издал нещо, което не трябваше. Ако той продължеше щеше да стане лошо. Господарят не можеше да се откаже сега. Беше стигнал твърде далеч вече.
- И все пак бих прекрачил думата си към тях. Стига да се стигне до там.
- Не се и съмнявам - черната светлина в очите на господаря стресна бъдещия господар. Къде беше отишла синята светлина?Внезапно му хрумна нещо, свързано с това. Така че се опита да намери господаря сред тъмнината - Наистина ще се оправим с теб. Само почакай
- А после кой подтиквал господаря да се бие - онзи го каза сякаш на снега, вероятно на Ним - Хей, хлапе. Искаш още показност от моя страна ли?Трябваше да те оставя в кулата за по-дълго, но щом Ним е решил да те пусне... - "Този Ним" добави си наум, всичко вървеше по-трудно с зимния демон наоколо. Сега, когато вече беше друго. "Но вече не мога да се върна". Лисицата изчезна заедно с него, а и го викаха. Младият Муртаг простена отегчено.
- Вече знам кое е по-изнервящо. По-добре да имаш елф в главата отколкото себе си за опонент. Въпреки това трябва да го последвам

-Рабирам.Предполагам няма да ни дадеш да дойдем с теб,а аз и без това няма да дам на Нава да се набута в място,където бъка от тъмна сила...-тежко въздъхна и бавно се изправи на крака,внимавайки да не се подхлъзне.

- Никога не съм казвал, че не давам. Вероятно така изглежда, защото иначе няма как да спра порива на Кевин. И затова се старая да тръгна сам, отколкото с него, защото ангелските магийки понякога не са подходящи.
Огледа се объркано. Тук беше безполезно да търси пътя пеша, беше твърде объркано.
"Ами..Ним?Чуваш ли ме?"
"Чувам и двама ви, млади господарю...И други неща чувам, но това да не те интересува. Ако искаш от мен помощ, моля те почакай миг" вече го чуваше, пък дори и да не беше неговия си Ним. Това го успокои.
- Изглежда не всички са толкова лоши - не му се ходеше там. Само се надяваше да не загази, защото не познаваше онези хора. Надяваше се да познае Ним, но не беше сигурен. Понякога му се искаше просто да си върви. Ами господарят сигурно щеше да му помогне за това..По леко лошия начин. Ако го намереше пак щеше да пожелае да го убие

- Тук грешиш!-противи се късокосият:- Не ме интересува къде и в какво количество са тъмните сили, може от отдавна да не съм използвал по- мощни магии и вещерския мрак на Калисто да е заключен в мен, но ще дойда където и да отидеш ти!- погледна синекосата леко смръщено и се обърна към младия Муртаг:- А тук, в това време наистина не всички са до толкова лоши или добри, всичко се промени и продължава да се изменя и всички вие виждате само малка част от очакващото ви... мнозина загинаха, други се оттеглиха, а някои дори преминаха на добрата страна и все пак предателите са навсякъде, очакват само удобен момент да те " целунат по бузата".- засмя се някак нервно, на много предателства беше попадал, особено след като се качи на трона.

Снегът под краката му започна да пропада.
"Предупреждавам, че бих те телепортирал, млади господарю. Но точно сега има малък проблем"
Звукът идваше от далеч, където някой ожесточено се дуелираше.
"Какво става там, Ним?"
"Муртаг има проблеми с един отшелник летен демон"
- Значи трябва да побързам..."Няма значение, Ним..Побързай!"
"Нетърпелив както винаги...Липсваш ми. Не съм сигурен че всички трябва да идват. Този път Мерик си навлече още по-големи неприятности, идвайки точно в този момент, когато и един друг Муртаг е наоколо. Скай сбърка, когато каза за идването ти"
"Но Кевин беше полезен"
"Муртаг, Алемаро няма сила да се издигне, камо ли да дойде при теб. Не е бил при теб, не го усетих. Динзел отново отслабва" Ним млъкна, спрян от нечие друго присъствие. Появи се ненадейно и беше прекалено силно. Но не успя да разбере нищо, защото просто стресна младия Муртаг и той побърза да прекъсне връзката с онзи друг странен и покорен Ним

Елфката заби учудения си поглед в снега под краката му и преди да се е усетила,лилавокосият го нямаше.Поклати глава,не очакваше той чак така да замине.
-Е,да си ходим вкъщи.-обърна се към белокосия си съпруг и топло се усмихна.-Екшън...напомня ми за онова време...

- Нищо не се е променило, като че ли?- поклати глава Нава и въздъхна:- Само годините си текат неусетно и носят стари спомени.- подаде ръка на царицата си и също се усмихна.

- Мамо! - извикаха два гласа, когато той се появи изпод снега объркано. Оказа се, че е насред поляната пред кулата. Една жена, която никой не можеше да види зад доспехите и магиите скри зад себе си двете деца и отстъпи. От другата страна една друга фигура спря двубоя и се обърна.
- Ще си поговорим отново?Чудя се защо ли - господарят свали меча, слагайки край на двубоя с онова същество. Муртаг се стресна именно от него. Съществото, което би трябвало да беше неговия брат. Младежът, който всъщност не можеше да е човек. Деветнадесет годишния Мерик го гледаше зяпнало. Целият покрит с лилави люспи и острите драконски зъби, острите нокти. Дори имаше и опашка. Той не беше човек. Но господарят не позволи на двамата да се пулят един на друг.
- Съжалявам Мерик...Но имам много важна работа - обърна острието на Гламдринг към себе си и поряза ръката си на него. Кръвта беше попита мигновенно от острието и очите на Муртаг просветнаха. - Да го убия

-А това лошо ли е?-пое ръката му и леко се наведе напред.-Честно да ти кажа се чувствам по-добре насред всичките тези емоции.
Загреба малко сняг и след секунда той се озова на главата на владетеля.Синекосата с искрен смях се затича към новообразувалия се портал,надничайки през рамо към него.

Нямаше смисъл да се бори с полуелфа. Просто нямаше тази сила, колкото и да беше нахъсан. Господарят отбиваше ударите като на шега. Сега стана ясно защо Мерик беше в такова ужасно състояние въпреки прокобата. Накрая младия Муртаг реши да се откаже. Черното острие на Гламдринг опря в гърлото му и господарската кръв отново започна да пари. Това предизвика реакция в Ним и съществото, което вероятно беше съпругата на Муртаг. Но спряха вцепенени, когато господарят просто вдигна ръка.
- Мислех, че ще ме разбереш, хлапе - каза вече по-тихо, а пък новият поглед насърчи копието му. Никога не го беше виждал. Не беше виждал господар с бащинска загриженост.
- Но аз те разбрах.
- Мислиш ли?Не, по-добре не ми отговаряй. Ще говорим насаме, после. - дори се усмихна. Коренната промяна отново го беше завладяла. Чувствата му се меняха като тези на Дарсия и Муртаг никога не можеше да разбере това. Все пак знаеше, че господаря този път е искрен. После позволи на магията да го завладее, просто за да заспи. Господарят прибра меча и се обърна към три момичета, останали досега в сянката на вратите
- Соня, Тоня...Аня...Вие се грижите за мен, въпреки, че аз не ви моля за това. Но сега ви моля да се погрижите за мен...За моето аз

- Наистина нищо не се е променило...- засмя се белокосият и се затича след владетелката към порталът:- Особено детинските ни шеги!- довърши изречението си преди да я догони и двамата да влязат в порталът.

Муртаг се събуди с чувството, че отдавна не беше спал на толкова меко. Някой се смееше наблизо и това го накара да се изправи.
- Не, сър!Още малко полежете - бутна го някой и той видя причината за смеха. Бяха три момичета, които се бяха заловили да шият..дрехите му!
- Ама...
- Да, знаем, няма нужда, сър. И все пак не бива да се разхождате като раздърпан идиот поне в този свят - най-младото момиче вероятно беше и най-устато. Другите се разсмяха.
- Оставете човека да си вземе дъх - прекъсна ги нечий глас от вратата. Беше синекос и сляп, имаше жезъл и черна мантия с типичния черен знак. Беше Лука

От тронната се вдигаше врява. Този път Сентмирамита беше сблъскала интересите си тези на младата Джули. Двете момичета бяха достигнали до етапа да си крещят, а другите стояха на страна. Бяха се отказали да ги успокояват, особено след хвърчащите огнени кълба наоколо:
- Изобщо не ми е до твоите глупости сега!- процеди гневно зеленокосата и и вдигна меч към момичето.
- Ще повторя за енти път вече... Няма...
- Млъкни!- Джули вече не издържаше, хвана чернокосото момиче и силно я стисна за рамото, дърпайки я към вратата.
- Какво става тук?- белокосият владетел влезе и плахо се огледа, първо гостите си, а после опожарените предмети из помещението:- Ясно, предполагам, че... трябва да се сбогуваме.
- Ще отидем до селото първо.- отвърна възрастната Джули и мина покрай късокосият Нава с леко приведена глава.