Вечното Бъдеще...

- Аз ще покажа пътя! - проговори най-сетне момчето и изчезна зад ъгъла със скоростта на светлината. Ним просто поклати глава и тръгна с нормална крачка
От тронната все още долитаха радостни викове от рода на: "Успя, успя", "Тате, благодаря". По-младия Муртаг, Лука и Муген също бяха там

- Това място... изглежда толкова променено.- промълви Джин, оглеждайки се с любопитство наоколо.
- Толкова оживено...- допълни сестра му.
- Но и значително сякаш е и по- приятно.- Нава погледна към чернокосото момиченце, мълчеше, сега не проронваше и дума, а преди часове трудно можеше да й се затвори устата.

- Опита се да го направи като царството на драконите - спокойно каза Ним - И все пак не се получи, това е Мраморната кула...Тук има други обичаи...Много..И много раси. Никога преди не е имал дом. И смятам, че това би нарекъл своя дом.
Отвори вратата на тронната. Вътре, освен господаря, двамата убийци, децата и младия Муртаг имаше двама от странен народ, които стояха на два стола и обсъждаха дълъг ръкопис. Никой не обърна внимание на влизащите освен господаря, който ги погледна за миг

- Все пак е направил добър опит.- подшушна Нава и пристъпи напред, оглеждайки залата. Това наистина не беше онази Мраморна кула, която познаваха. Дори на Джин му се стори, че е по- светла сякаш.
- Муртаг?- обади се Джули, търсейки с поглед младия лилавокоско.

- Да? - отговори единия, другия предпочете да си замълчи, въпреки че децата до него го погледнаха. На по-младия бяха дали карти "за да не задава много въпроси". - Джули?Ти какво правиш тук?Обърках се вече.
- Нямаш време за свикване - тихо му каза господаря, без да си прави труда да го поглежда

- Какво може да правя, по- точно всички?- усмихна се зеленокосото момиче:
- Дойдохме да те приберем!- усмивка се прокара и по лицето на Джин.
- Или може би предпочиташ новата информация за това бъдеще да продължава да те стряска?- въпросът наподобяваше шега от страна на белокосият, който се вгледа в децата около господаря.

- А не...Всичко ми дойде твърде много...Не ми доставя удоволствие да ме гонят с купчина листовки и да се блъскат в мен постоянно.
- Не може ли да останеш? - попита все пак момичето до трона на баща си с едни огромни светещи очи
- Не, не, съжалявам...По-добре е да стоя надалеч от това място. Ним все повтаря, че ще намеря място някога, което ще ме побърка. Намерих го
- Тате, накарай го да остане - започна да упорства момичето като задърпа ръкава на баща си - Исках да му покажа и Ницу, шивача, куклите си и... - продължи да изброява, докато господарят не я прекъсна
- Той ще ги види...Не бива да го претоварваш твърде много...Тези неща са му непознати, Али...Все още не

- Дъщеря, предполагам?- кимна елфът, като скръсти ръце усмихнато.
- И ти ли?- Джули настръхна, само при мисълта за всички деца, които й бяха минали пред очите от както бяха в това бъдеще.

- Да. - кимна момичето като се отказа да увещава баща си - Най-голямата...След братовчедка си.
Предпочете да не ги натоварва с имена. А и все пак бяха непознати. Не приличаха на баща й като младото му копие. То остави картите и се здрависа с Лука и Муген, които бяха играли ролята на пазачите му досега
- Ако ви се наложи да останете тук по-добре да избягате. Че тук има хора, способни да населят цяла държава
Господарят се засмя, възвърнал доброто си настроение изведнъж
- Леко ги умножи хлапе. Толкова много?Едва ли

- Хайде, да се прибираме.- отвърна Нава и кимна, първо към младия Муртаг, а после към господаря и децата около него:- Беше ми приятно!

- На мен също - отвърна той, според повечето в залата беше искрен.
- Ще се видим пак! - възторжено откликна момичето до него.
- И тогава ще ви покаже куклите си - измърмори момчето от другата страна. За по-младия Муртаг беше достатъчно да си разменят само по едно кимване. Достатъчно думи си бяха разменили, стигаше им за доста време напред.
- Да се връщаме - каза на себе си и тръгна към другите. Беше минало по-добре...Последната среща

Джин и Джули го последваха, заедно със Сенмирамита. Нава напусна тронната последен, като продължаваше с интерес да оглежда присъстващите и минаващите наоколо:
- По изражението ти съдя, че си стреснат от бъдещото си аз и всичко около него?

- Доста...Стреснах се още когато го видях на лисицата, запътен за битка...Но Мраморната кула е още по-ужасяваща...За някой, койтой е прекарал доста време с Дарсия

- А какво е станало с Дарсия всъщност, само него не видяхме наоколо?- запита Джин, вдигайки глава към него.

- Мъртъв е...Всъщност не знам кой е жив и кой не вече....Той се постара да ме обърка тотално. Но доколкото разбрах от всички него вече го няма. Само...Дъщеря му е тук

- Дъщеря? Още една. Ясно!- Нава поклати глава и въздъхна:- Аз съм с близнаци, момче и момиче...
- И аз, с момиченце, която се оказва Седмият демон, наследница на Калисто.- добави Джули, търкайки челото си замислено.
- Прекалено е объркващо всичко.

- А аз си имам момиченце и момченце...И една племенница, създадена с магия и все пак създадена от Дарсия...О боже....Тук наистина можеш да се объркаш

- Мразя го тоя живот!- промърмори зеленокосото момиче и стисна очи:
- Нали ще го промените, не мислете толкова много.- намеси се Сентмирамита, проговаряйки за първи път, от както бяха влезли в Кулата.
- Определено ще го променим, до колкото можем! И няма да позволя Анаю да умре... по този начин.

- Стига да излезете от тук нали2 - веселият глас ги настигна по коридора. Беше младеж който доста приличаше на това, което представляваше
- Трябва да завиете надясно. Иначе ще се появите пред тълпа недоволни деца. - довдърши той това, което искаше да каже - Извинявайте, ако прекъсвам нещо.

- Не, няма нищо.- отвърна белокосият все така спокойно усмихнат:- Благодаря за помощта и... предупреждението.

- Няма защо, за това бях изпратен...От татко - той им посочи пътя, после им помаха, винаги беше в движение.
- Я по-добре да продължим разговора с какво ще променяме когато излезем - намръщено измърмори Муртаг, докато следеше младия зимен демон

- Добра идея.- отвърна Джин, прехапвайки устни.
- Та... би ли запазил това... с децата?- запита Нава, само деца му бяха в главата вече.

- Ох, тези деца.... - хвана се за главата и въздъхна - Тук са прекалено много...

- Няма да отричам. Мраморната кула повече прилича на...- замълча, търсейки най- подходящата дума.
- На детска градина.- обади се Джули и вдигна рамене.
- Не е най- подходящо, но може да се каже, че да. На това, от колкото на дворец на Черни господари.

- Според мен е по-добре, отколкото да се разхождат разни орки с намусени физиономии. Но вероятно са на бойното поле, като гледам тук няма особено много защитници