Вечното Бъдеще...

-Залових се още повече с отвари,на сестра ми и писна все да я моля да ги изпробва и вече не смее дори да припари до коридора,в който ми е стаята...-въздъхна тревожно зеленокосият и се замисли.
-А аз много интересна прическа съм си избрал...-дългата коса наистина го стряскаше...
-Ммм,Нава си отряза своята,аз пуснах моята...

- Ясно.- засмя се леко младият белокос и поклати глава:- Само, че аз май няма да се подстрижа за в бъдеще, каквато и да е причината косата не си я давам.
- И аз мислех така, но се наложи. Ббетата много скубят.- отвърна късокосата Джули и погледна към малкото момиченце, което държеше за ръка.

-Аз не се харесвам с къса коса никак,така че за мен изобщо да не говорим.-Джесика настръхна при мисълта за къси сини кичури и реши повече с такива мисли да не се затормозява.

- Мамо?- Естер промълви тихо и плахо:- Може ли да отидем вече при Анаю?
Джули трепна и кимна с глава:
- Да, нека вървим... Вие ако искате останете.- обърна се към по- младите облици и притвори леко очи.

-Не,не,разбра се за какво беше цялата олелия...-засмя се нервно Джесика.-Ще дойдем,спокойно.

- Благодаря.- усмихна се жената и кимна с глава, като се обърна и тръгнаха бавно по коридора:
- Баба се грижи за нея, нали?- попита пак момиченцето.
- Да, баба ти се грижи за Анаю... както никога до сега.

-Какво и има на Анаю?-попита разтревожено Даниел,за разлика от сестра си,която не смееше да попита...

- Още преди години претърпя сериозно поражение, ранена от демони- отмъстители.- Джин реши да обясни, тъй като сестра му не можеше и да промълви и една дума за това:- С цел да защити Ездача си понесе тежки наранявания, които отнеха голяма част от магическата и мощ, отнеха огъня й и я приковаха към земята... Анаю е възрастна вече, може би не чак толкова, но с тези магии коти понесе тогава сякаш се застари с няколко десетки години. За момента единственият, който може да я поддържа жива е Калисто, с магиите които божествата й оставиха когато я върнаха сред живите, оставиха й само лечебни сили и няколко по- мощни магии за защита, но нищо повече.

Джесика се спря на място,за миг втренчена в стената пред себе си.Извърна тревожен поглед към мъничката Джули,не искаше да си помисля това как и беше повлияло...
-Джули?
Протегна несигурно ръка към нея,мълчанието на момичето беше странно...

Очите на момичето се напълниха със сълзи:
- Моята Анаю...- стисна очи и сълзите се спуснаха надолу, искаше да изкрещи с цяло гърло, да види дракона сега, дори и да бяха в бъдещето това беше нейният дракон, създание с което беше отраснала.

-Не,недей да плачеш!
Джесика бързо приклекна пред нея и силно е прегърна,галейки главата и.Мразеше някой да плаче,особено тези,които и бяха най-близки.
-Няма,няма...за това сме тук,нали?Да променим бъдещето...

- Ами ако... ако не можем?- зарида още повече и стисна ръцете си в юмруци:- Анаю... тя си отива...- отпусна ръцете си и прегърна Джесика силно:- Не искам да я загубя! Не искам...

-Няма,спокойно!Ще се справим!Ще се справим!Няма да дам на никого да си тръгне така,няма да позволя някой да плаче отново!Няма!

- Джесика...- момичето вдигна глава и с една ръка избърса сълзите си:- Благодаря, че... че си тук, че те има... Наистина, ще се справим.

-Точно така...И нека ти припомня,няма да ви оставя сами,дори и животът ми да зависеше от това...-вдигна ръка и избърса останалите сълзи от лицето и.

- Благодаря...- Джули притвори усмихнато очи и пусна елфката:- Да вървим, искам да я видя.
- Добре, да вървим.- кимна високият Джин.

-Няма страшно...
Разроши косата и и двете тръгнаха след останалите.
-А къде остана онова момиче?-попита младият Даниел.
-При Дейвид.-отвърна по-възрастният му образ.-Не ви препоръчвам да му се мяркате пред погледа,ще се сети как го зарязахте...

- Тъй като ти не дойде с тях..Следва че аз мога да си поговоря на дълго и на широко с теб..М? - той стоеше до прясно изкопаната дупка, облегнал се на лисицата, а драконът подканваше към него един доста намръщен човек
- Ти пушиш!? - успя да каже само, преди да се озове на земята пред него.
- Лоши навици - усмихна се черният господар като го погледна злобно - Хайде де, ти също, когато си изнервен. Тъй..Мисля, че с теб имаме да пообсъждаме малко, знам и аз не те харесвам..Но моля, чувствай се като у дома си. Знам за какво си дошъл, знам, че ти знаеш, че няма смисъл..
Черният господар се облегна назад и отново захапа лулата си. По-младия му образ го изгледа отегчено
- Е хубаво..Ти ме повика ти ще си търпиш последствията. Но искам обяснения.
- Ще видим, стига да се разберем.
- Ще се разберем - каза го с нещо неясно в гласа, но господаря не му обърна внимание за радост на младия му образ. Може би поради това усети, че всъщност по-възрастния господар не беше това, което изглеждаше или искаше да изглежда

- А, мамо...- Естер пак промълви тихо и леко тъжно:- Баба каза, че Сентмирамита може да лекува повече и от нея. Така ли е?
- Сентмирамита няма да стори нищо за нас, тя може да е малка, но не е толкова добра...- поклати глава майка й:- А и тя има друга цел, тя трябва да си тръгне с гостите ни, а така тя ще спаси и обречените.

-Егати егоистичното детенце...-елфката очевидно не беше доволна от държанието на момиченцето.-По-хладна е и от кубче лед!
Скръсти недоволно ръце и се намуси,имаше чувството,че с нея щяха да се разправят дъъълго време.

- Тя е Същността на Съдбата, ключът към найната човечност, двете заедно са завършеното създание. Онова, което е била преди да бъде прокудена от Божествата.- обясни високият Джин:- Затова и да откраднеш сълзите й е трудно, двете трябва да са заедно или малката да чуе, види нещо изключително трогателно за да потекат сълзи и да получите контрол над бъдещето си.

-Все пак,напълно отказва да съдейства.Ние пътуваме през времето и пространството,трепем се в заледени скали и я спасяваме,а тя какво прави?!
-Звучиш на малко пет-годишно дете,което не спира да се оплаква.-Даниеловците се ухилиха самодоволно,докато сестра им се смръщи още повече и им се изплези.

- Затова ако не доброволно, то насила ще трябва да тръгне.- отвърна късокосата Джули и се подсмихна дяволито:- Има толкова много неща, които се налага да промените, за доброто на бъдещето си...

-Което съвсем ми изкара акъла...Никога не съм била толкова изненадвана в живота си,сериозно.За един ден се насъбраха толкова неща наведнъж,че стигнах и фо припадък...А двама зеленокоси хихикащи се братя също не са радост за очите.
-ОЙ!
-А,спряхте да се хилите.

- А аз да разбера, че всъщност бъдещата ми дъщеря ще е седмият демон, последният наследник на рода и силите на Калисто...- отвърна младата зеленокоса и погледна към Естер, която вече беше в прегръдките на майка си:- А възможно ли е и това да се промени, както всичко останало?
- Не съм сигурна, но едва ли... това е наследство, нещо като проклятие и ако не е Естер, то ще е следващото дете или последващото.- отвърна голямото й копие замислено.