Вечното Бъдеще...

-Неее,задължително ли беше товааа?!-изпищя синокосата,изплашена от рязката скорост.
"Оле боже..."

-Трябва...да прдължавам с работата си.И да съм сляпа или не,пак имам задължения.-промълви тихо царицата и понечи да се отдръпне от него,но треперещото и тяло беше толкова слабо,че не успя.

" Не точно задължително, но наложително..."- отвърна драконът.

- Работата може да почака, тя не е най- важното нещо...- поклати глава царят и я прегърна:- Сега стой спокойно.

"Не знам как ще ставам ездач,но май ще му свиквам на това в скоро време..."

-Но...има хора,които се нуждаят от помощ,не мога да оставя всичко ей така.

" Има време, освен ако не се прибереш в къщи със знакът Гедвей игнасия."- подсмихна се леко, макар и да не му беше до това.

- Можеш.- отвърна настоятелно и й помогна да се изправи бавно:- Всичко може, така че сега ще отидеш да си починеш малко.

"Боже..."

-Д-добре.Но само за малко!-естествено,нямаше да пропусне да отбележи...

" Джес, как са ти очите?"- попита Нава тревожно, потръпнал само като чу за знака, черната коса и очите си, какво ли можеше да предизвиква такива зрителни аномалии в нея.

- За малко, приемам...- въздъхна тежко, понякога се отказваше да противоречи, с инати на глава не можеше да излезе на глава лесно.

"Сякаш...малко по-светличко става."

-Нава...?-стреснато промълви жената,щом започна да различава фигурите пред себе си.-Мисля,че започва...да се оправя.
След миг можеше да види няколко кичура от бялата му коса и след това цялото лице,докато всичко не се изчисти.Мина,поне за сега,мина...

" Това е... добре."- отвърна тихо, но все още разтревожено.

- Добре, било е временно... имаме възможност да проучим по- обстойно и да открием силна магия, за да не се повтори.- усмихна се леко и притвори очи замислено.

"А,вече е нормално.Може би...другото аз вече е добре."

-Вече виждам!-зарадва се тя,понякога се държеше като същинско дете.-Няма да се чудя кой как изглежда и какво става!Не съм си загубила напълно зрението!
Сериозно,през тези десет години изобщо не беше порастнала.Като малкото дете,което някога беше,радкостно го гушна и започна да се усмихва до уши.

"Аз и замъкът?Не, това хич не е добре.." усети го в просъница..Като че ли нещо..Ама наистина имаше нещо, което пропускаше..Като например изобщо не обичаше да спи и то върху дракон..Не че се страхуваше от падания, но вятърът пречеше. Замъкът..Имаше нещо, което..Което пропускаше, трябваше да го намери..Но му се спеше..Толкова много..Не, по-добре да не се бореше с това, един сън нищо нямаше да му направи..И в същото време..Наистина още един от многобройните въпроси беше намерил място в главата му..Опасност, го предупреждаваше нещо..Не, не беше, беше сън.

" Така е, царицата се чувства по- добре... случи се нещо внезапно, но все пак ще отидем да видим."- отвърна Шадол и се огледа, Киара летеше някъде над него, а зад тях и до нея останалите дракони.

- Радвам се!- усмихна се широко и притвори очи, а сега къде бяха неговите очила, щеше да ги търси по- късно:- И все пак мисля, че трябва да предприемем мерки за повторно подобно нещо, ах този проклетник Намару... само да имам възможност да се докопам до него,ще съжалява че се е родил!

Двамата Даниеловци гледаха притеснено напред към леко показващите се високи кули на замъка.По-младият идея си нямаше какво ставаше,но пък копието му трепереше от тревога и искаше да види дали сестра му беше добре.

-Нека се радваме,че изчезна нанякъде.
Протегна леко ръката си към оставените на масичката очила и му ги подаде.Може би и тя трябваше да сложи такива,но не можеше да си се представи с очила по никакъв начин.

- Помня кога Тя ми даде очилата, изобщо не очаквах нещо подобно, но беше права... сега без тях съм зле, не виждам на далече, но няма значение...- отвърна царят сложи очилата си, вече свикнал с тях, десет години, а и го правеха по- възрастен, заедно с късата бяла коса.

-Ехе.-засмя се елфката.-Хайде да вървим,лечителите да ме прегледат да видят какво ми има.
Протегна ръка към бравата на вратата,когато тя рязко се отвори и всичко сякаш гръмна.Две елфки бяха изтласкани назад,сини разпилени коси се видяха навсякъде,пушак изпълни цялото помещение.Присъстващите се закашляха,а пък двете Джесики бяха блъснати брутално към стените.
-Ъъъъгх...-очите на Джес не спираха да се въртят.
-Кхъ...какво беше това...?!-присви очи Даниел и продължи да кашля.

- Боже!- извикаха двамата белокоси и паникьосано приклекнаха до двете синекоси.
- Джес, добре ли си?- отново едновременно, спогледаха се шокирано, но поклатиха глави и върнаха погледи на елфките.

-Нищо...ми няма...
Вичи премести поглед от едната към другата,започваше да се дразни как всички говореха едно и също по едно и също време.Единият Стивън беше покрил лицето си с ръка и клатеше тревожно глава,явно той беше единствения наясно с нещата.
-Блех,не си изконтролирах достатъчно добре силите.-въздъхнаха и се опитаха бавно да се изправят на крака.

- Силите ви тук са увеличени многократно и само от вас зависи дали ще можете да ги контролирате правилно.- отвърна късокосият Нава и въздъхна:- А всъщност какво правите тук, до колкото разбрах от птици вестоносци трябваше вече да сте в селището на Джули?

-Искам да знам какво и стана!-синокосата леко залитна настрани,но се задържа.-Изведнъж започнах да виждам сякаш беше нощ и за моите очи Нава беше някак трансформиран...Какво стана?И КАКЪВ Е ТОЯ БЕЛЕГ?!
Сърцето и едва не спря.Царицата паникьосано опипа белега през окото си,докато младоците се бяха втренчили в нея.Обърна се с гръб към тях и засрамено приведе глава.
-Не е нужно да знаеш...
-Напротив!Аз съм ти,ти си аз!Трябва да знам...
-Раниха ме...
-Кой?!
-Намару...
-ТОЙ?!

- Намару ли?- стресна се младият Нава:- Онзи, който ти пишеше и ти пращаше цветя?!
- Същият.- отвърна царя и стисна ръцете си в юмруци.
- Но как така, какво се е случило и как този е успял да те рани... как по- точно ще успее да го направи?!

-Една вечер,първата вечер от управлението ми...Той ме преследваше без аз да го усетя.-промълви тихо царицата.-По едно време ме склещи,не можех да се измъкна и нямаше никой наоколо.Започна да ми крещи в лицето и щом го отблъснах,той хвърли един нож към мен.Успях да го избегна,но...не се бях досетила,че му беше направил копия.Едното ме рани в ръката,другото през окото.Явно от това сега...ослепявам...
-Осле...пяваш...?!-стресна се Джесика.
Не можеше да повярва,че този слабак би си позволил да направи това.Само да се прибере у дома,така щеше да го подреди,че да не може да хвърли и един нож.

- Ослепяваш?! Как така, но Тя нищо не ни е4 казала за това, за мен каза, но за Намару...- Нава потрепери стреснато, но се и разгневи и придоби сериозно и хладно изражение:- Не го познавам добре този, но ще си плати за в бъдеще!

-Чакай,чакай.-обади се Даниел.-Първо ще дадеш на мен да му разкъсам ръцете,с които ще посмее да я нарани и после ти.
-А мен забравяш нещо.-очите на Джесика просветваха зловещо,беше бяс-на.

"Далеч, махай се, махай се от там..Веднага!"
Не можеше да търпи повече четирите стени..И отново беше навън, за да задоволи интереса си. В пустото поле, някога пълно със сгради, сега стоеше една единствена. Черен дракон обвиваше къщата, втренчил се в небето.
"Далеч, махай се, махай се" беше неговият глас..И щеше да създаде проблеми само на себе си този път..Негово задължение беше..И той не му харесваше особено много
- Глаурунг, когато го доведеш до тук..Остави на мен удоволствието да си поговорим - лилавокосия, който усърдно се опитваше да изкопае нещо погледна дракона за миг, после продължи. Беше го измислил, оставаше да го изпълни..Не беше трудно

-Аз ще отида за малко лед...-Царицата притвори едното си око от леката болка,която изпитваше в главата от удара със стената и тръгна по коридора към стълбите,водещи до кухнята.
-Чакай,може би ще изпробваш новата ми отвара...?-брат и въодушевено тръгна след нея,но последва силен крясък,който трябваше да бъде "НЕ" и момичето побягна стреснато надолу по стълбите с думите "От твоите отвари няма повече да пия!".

Нава настръхна и затърси Даниел с поглед:
- Какво ще правиш в бъдеще, та така те отряза за отварите?- засмя се леко и поклати глава.