Вечното Бъдеще...

- Ами съвместно действие?- запита Нава и се приближи до елфката:- Да съединим силите си, може и да стане!
- Защо не опитате наистина, вече съм виждала на какво са способни възрастните вие и наистина резултатът е изключителен.- кимна с глава жената и се усмихна леко, но тревогите в очите й не я напускаха, малкото й момиченце беше вътре, зад невидима могъща бариера.

-Добре.-кимна Джесика и го хвана за ръката,а другата пак допря до преградата.
-И този път гледай повече да се концентрираш!-извика Стивън.
-Помагаш ми,знаеш ли...?!

- Хайде, сега спокойно и заедно.- промълви тихо белокосият и също опря ръка в бариерата. Бели ивици се плъзнаха от него, а черни от нея. Разпростяха се навсякъде по стената и се сляха, преплитайки се в една и придобивайки сив цвят. Бариерата се разтресе и сякаш придоби друг цвят, блед бежовишкав като камък, скоро се забелязаха и пукнатини между сивите ивици..

-Супер...
Момичето стисна свободната си ръка в юмрук,около него се насъбраха няколко ивици и тя удари бариерата.Нава я последва и бариерата се натроши на парчета,които се разтопиха на земята и образуваха някаква ледена покривка.

- Странна магия.- замисли се белокосият, оглеждайки ледената покривка от разтопилите се парчета.
- Същата като на майка ми.- отвърна късокосата Джули и пристъпи напред:- Тя е накарала Естер да изгради бариерата, но защо?
- Скоро ще разберем!- смръщи се брат й и застана до нея с ръка на меча.

-Уоооу...-стресна се Джесика и се вкопчи здраво в ръката на белокосия,щом започна да се хлъзга.-Тука е опасно,а то продължава още напред!
И наистина,земята беше покрита с прекрасно изгладена блестяща покривка.Колкото и красива да изглеждаше,на никой не му се ходеше на ледена пързалка в момента.Първо-защото нямага кънки,второ-защото щеше да боли...

- Бавно и внимателно тогава...- промълви Нава и я хвана за ръка, изненадващо беше как възрастната зеленокоса и брат й се движеха спокойно по леда, без да се хлъзгат и без да трепват:
- Как го правите?- запита малкия Джин и се вкопчи в сестра си.
- Свикнали сме, в компанията на дете със силите на Естер се свиква, а и тя... тя е наследила цялата мощ на Калисто и Горгодия, единствено гадателските й умения още не са известни, но за баба й... за Калисто, всичко е ясно, на китката си Естер има онзи символ, който се разполага на челото на Нава.- отвърна високото кестеняво момче и леко се усмихна.

-Онзи,който махнаааах?-залитна,но не падна.
Елфката настръхна,щом си спомни какво беше станало веднъж...преди три години.За миг се запита какво ли щеше да бъде сега...ако онзи кошмар беше продължил?

- Същия, при Царя, при Нава сега се появява само ако е много разгневен, но просто като символ от който зависи колко е ядосан, а при Естер... при нея е по рождение, от него извира силата й, в него Калисто прехвърли мощта си още когато Горгодия се превърна в душата на дъщеря ми.- отвърна жената и приведе глава.
От дъното на пещерата се чу детски писък, после плач и вълче ръмжене.

"Колко интересно"
Защо беше решил това?Не го интересуваше..Вече не..Усещаше как това нещо напира в него и просто правеше неща без да мисли. Лисицата стъпи на хлъзгавата повърхност и тръгна напред, без дори да издаде звук. Може би ако тръгнеха да излизат щеше да бъде твърде късно..Може би вече искаше дори да ги нападне..Но още малко..Само малко..

-О,не!-лицето на елфката рязко загуби цвят и тя се затича по ледената повърхност като луда,забравила,че може да си счупи врата така.
-Ооой,Джес!-паникьосаха се двамата Даниеловци и всички се юрнаха надолу по пещерата.

- Естер!- изкрещя възрастната Джули, цялата трепереше. Чу писъкът на момиченцето отново и дочу името на другото.

- Сентмирамита!
Вълчицата захапа яката на зеленокосото момиченце и я дръпна от пропукалата се повърхност и пропадащите надолу камъни:
" Защо е това?"
- Тя го прави, Естер не може да контролира силите си, а сега ги е изпуснала.- отвърна чернокосата спокойно и се качи върху дървеното трупче, като площта около него също се срина и пропадна.
" Ами ти?!"
- Аз ще живея така или иначе, но и вие не можете да си тръгнете.
- Искам... искам при мама!- изпищя момиченцето до Ишизу и се вкопчи в черната козина, на китката й червен символ сияеше ярко и подът на пещерата се напукваше.

-Ще види този,който е решил да тормози Естер!-намръщи се Джесика,докато продължаваше да тича по леда,без изобщо да се хлъзга.-А?!
Кристална ледена стена реши да им препречи пътя,явно магиите тук излизаха извън контрол.Преди да се сблъскат с нея,елфката изкара меча си и го хвърли срещу препяствието срещу тях.То се разби на парчета,а оръжието и попадна отново в ръцете и.

- Това са нейните сили, същите като на Калисто, но тя ги контролираше а малката не може.- промълви кестенявия и извърна поглед за момент към сестра си, зеленокосата жена беше пребледняла, не можеше да усети чии сили бяха, не владееше вече магии и това я тревожеше, но сега най- голямата тревога беше в дъщеря й.
Ишизу отскочи на страни с детето на гърба си и изръмжа гневно:
" Спри го!"
- Не мога да сторя нищо, аз...
" Ти си тази, която те търсят, ти..."
- Замълчи демонично същество, млъкни и се пази, пази и нея, а мен ме остави!- изкрещя чернокосото момиче и стъпи на пода, под краката й той се пропука и очите й се разшириха стреснато.

-Ооо,не,не,нееееее!
Пътят стана по-стръмен,ако нямаше лед,щеше да бъде безопастно да се върви по него,но сега беше същинска пързалка.Елфката се хлъзна,падна на гърба си и се завлачи надолу с някакъв ужасен писък.Движеше се прекалено бързо,за да определи дали имаше някой с нея и къде се намираха точно.Просто се хлъзгаше надолу и надолу,като усещаше как земята под нея леко се разтрисаше,което и се стори странно...

- Джес?!- изкрещя стреснато Нава и се насочи надолу след нея.
- Вземи това!- високият Джин издърпа меча си, оръжието беше познато, онова оръжие което той получи в Динзел при гръмотевичната буря там, но сега беше различно, имаше допълнения към него, онзи блестящ медальон който беше получил от дядо си, медальона на сестра си, подаръкът от Арагорн и черен кристал на дръжката. Елфът го пое неразбиращо, но бързо се осъзна, оръжието придоби друга форма, метална дъска, със сребърен проблясък, която се плъзна бързо, но плавно надолу.

Тя спря, което я накара да се подхлъзне леко, но се задържа успешно и погледна учудено господаря си. Но той не каза и дума, просто я подкани да върви по-бързо и после отново спря. За миг очите му просветнаха, но се покри в мрака и зачака, вече беше по-спокоен. Защото в пещерата, не..същност нямаше значение за никой друг
- Ще спасявате някой.. - попита тихо, отдавна не беше говорил на глас

- Кой е там?- стресна се малкия Джин и се обърна рязко назад, действието му беше последвано и от останалите.

- Ишизу... боли.- промълви момиченцето и стисна ръката си, червеният знак гореше в тъмно червено и непозната за нея сила напираше.
" Ще мине, спокойно. Защо е така?"- обърна се към чернокосата, която също вече не се чувстваше толкова спокойна.
- Не съм сигурна, но мисля че...
" Че?"
- Нещо друго се променя, някой там ще загине, някой от тяхното време, по вина на някой с тъмнина в себе си... те прекалено дълго се застояха!- каза го плахо и бързо, преди каменен блок да падне до нея.
" Трябва и ти да бягаш! Сентмирамита!"
- Не, аз няма да бягам, няма да пострадам, но не мога да пусна и вас!
" Значи можеш да ни измъкнеш?"
Момичето кимна с глава и погледна вълчицата някак разсеяно.

- Някой.. - той се поколеба, но..Хайде какво толкова, вече нямаше значение, беше му олекнало и то много - Някой който ви следва от доста време - довърши, докато лисицата внимателно излезе пред тях с присъщото си безразлично изражение

- Муртаг... - промълви момчето и го погледна с разширени очи.
- Не точно.- отвърна голямото му копие и се смръщи:
- Какво прави владетелят на Мраморната кула тук?- запита жената до него, брат й я дръпна назад и й направи знак да замълчи.
- Владетел на Мраморната кула, искате да кажете следващият Тъмен господар?- стресна се дългокосото й копие и потръпна.

- Това е личен въпрос. - усмихна се, макар че споменаването кой е леко го върна към действителността. - Мога да кажа, че не е като предишния път, когато се срещнахме по същия начин..Преди една две години мисля..Този път е просто от любопитство и не смятам да се бия. Не и докато се разхождам някъде отвън под друга форма с дъщеря си

- Дъщеря... Аз напълно се обърках! А и Муртаг от нашето време също ли е тук?- малкият Джин отстъпи назад и потръпна при следващият детски писък някъде вътре.
- Нали казах, че ще има още много неща да научите и да не се изненадвате особено, явно е така.- отвърна високият му образ и кимна към мъжът:- Милорд, предполагам любопитството ви може да бъде полезно, до определена степен.

- В повечето случаи много зле ми служи това любопитство..Сигурно с радост бихте ме извинили, може би няма да ви преча дълго, аз само служа за публика - поклони се леко от лисицата, се още мразеше учтивите отношения към него, но нямаше време за това сега - И да, аз от вашето време съм тук, някъде навън с намерение да променя себе си, млади Джин. Отчаяни опити, десет години не са малко време
Намръщи се, самият той се дразнеше от себе си, цяло чудо беше как ли се е търпял сам..Но може би защото сега се беше променил..

- Това е целта, заради която всички са тук.- отвърна момчето и приведе глава:- Дали не объркахме нещо? Наистина десет години не са малко време, но може поне да се опитаме да променим нещо...
- Мислех, че Тя ви е пратила тук, тя е искала да върнете Сентмирамита и да промените каквото искате и можете.- намеси се късокосата Джули:- Поне нашата цел беше такава преди десет години, но остана неизпълнена, сега е друго, сега и други са тук с една цел.- поредният писък и вълче ръмжене от дъното:-
- Да вървим!- смръщи се порасналият й брат и извърна глава нататък.

" Изведи ни от тук и ела с нас, те имат нужда от теб, иначе..."
- Не мисля, отдавна е така, така и ще остане... аз ще остана такава, ще обикалям безцелно и нелогично из света, от време на време, от едно измерение на друго, от свят в свят до края на вечността.
" Ако Естер пострада, знаеш какво ще се случи, тя е седмият демон, ако тя загине с нея загиват още много... Аз, брат ми, Гато, господарят Нава, Джиерда също ще бъде унищожена, Калисто, господарите Джули и Джин... Не го искаш!"
- Така е...- промълви тихо, вълчицата не я чу, не се и опита да я чуе, подът се пукаше прекалено бързо.

"Той няма да го промени"
Обърна лисицата точно навреме и пропусна летящото напред нещо. Пребледня за части от секундата, после слезе от лисицата и се спусна след нея. Какво правеше тя тук за бога. Как..
- Аливейл! - беше последната му дума, но се скри след нея по пързалящия се коридор.
- Аливейл! - изкрещя още веднъж, но не беше той, същност беше, но в по-млад вид. Лисицата го препъна, в опит да спре нещото, което прелетя през него и се втурна към господаря и дъщеря му - Ама че сън..Без повече сън - простена Муртаг след малко като удари главата си в земята