Вечното Бъдеще...

Нава я погледна за момент и избухна в смях:
- Май малко помощ няма да ти е излишна, освен ако дрехите не решат и на моите магии да упорстват...- промълви тихо и щракна с пръсти, от което се появи малка бяла светлинка, която се насочи към елфката.

-Мерси...-въздъхна тя,когато вече всичко си беше наред,което беше рядкост xD.
Оправи набръзо завивките и се насочи към вратата след Нава,имаше сигурно още много изненади чакащи ги,но двамата щяха да се справят заедно,колкото и стряскащи да бъдат те...

- Добре, от къде да започнем... май всички се разпръснаха наоколо, да опознават бъдещето или да си припомнят миналото...- въздъхна Нава и излезе в коридора умислено.

- Къде изчезна тя?!- жената вече започваше да се безпокои и с една ръка си играеше нервно с червеното шалче на врата си.
- Тук е някъде, спокойно сестричке!- отвърна момчето и скръсти ръце, оглеждайки наоколо:- Знаеш, че Ишизу не пропуска момент да не се покрие в сенките заедно с Естер...
- Боя се, Джин! Знаеш, че...
- Да, но спокойно... ще я намерим, няма къде да отиде.
- Можем ли да помогнем?- запита малкия Джин и със сестричката му се приближиха до възрастните си образи.
- Не, ще се оправим... малката често прави така...
- Нека помогнем, все пак тя ми е бъдеща дъщеря, една кръв сме!
Жената погледна зеленокосата и се усмихна леко:
- Благодаря!

-Даниел сигурно се учи на нови открити факти за правенето на отвари,Стивън сигурно пък учи нови гадни номерца...-въздъхна Джесика,не и се помисляше как можеше да я измъчва после синокоското.
-А,ето ги!-чу се детско гласче и след миг вече Нико и Джеси бяха накачулени по стресната елфка,която веднага подскочи и нададе слаб писък.

Нава също се стресна, но се засмя и погледна мило децата:
- Здравейте, къде се загубихте?
- Тук сме, играехме си с мама и татко!- отвърна Джеси и прегърна дългокосият Нава, елфът получи и втора прегръдка от малкия Нико. Нава гледаше момченцето с интерес, нима и ако той беше нормално роден е щяло да изглежда така като дете, не знаеше, помнеше само този си облик сега и онази трансформация в Графството преди години, за него бяха три, но за това време... тринадесет.

Джесика погледна дечицата с топъл поглед и понечи да погали Джеси по главата,когато изведнъж царицата изскочи иззад рамото и:
-Ей,вие защо ни крадете децата бе?-попита тя засмяно.
-От една гледна точка се броят и за наши...-тихо отвърна другата синокоска.
-Ама пак са си мои,така че нях-нях.-и се оплези,боже,що за царица беше...

- А защо и ваши?- попита момиченцето и погледна двете синекоси с поглед пълен с любопитство:- Защо си приличате толкова?Мама и татко... и вие, и другите...
Нава трепна и насочи погледа си към царя, който стоеше на страна и търкаше челото си замислено, чудеше се дали да им го обяснят и как да го направят, беше малко странно.

"Тези дечица вече добре чуват..."-стресна се момичето.
-Ъм,исках да кажа,че и наши,защото...защото...ъъъ...
Царицата я гледаше с един строг и хладен поглед,Джесика много здраво беше сгафила и сега не знаеше как да оправи ситуацията.
-Ами...как да кажа...ниесмепредишниобразинародителитеви!
Нико я погледна неразбиращо,тя така бръзо го беше изплюла,че едва можеше да разбере какво му говори.
-Може ли пак...?

- На кратко сме много- много близки роднини, от което може да се определи че от части вие се падате и наши деца, това е чиста наука, сложно е да се обясни с прости думи...- засмя се нервно младият Нава и разроши косата на врата си.

Изведнъж разговорът бе прекъснат от странно сияние, поевило се на тавана на кориидора. Дведе Джесики извадиха оръжията си, готови за отбрана. Същото направиха и Навовците, докато децата бързо се шмугнаха зад родителите си.
Сиянието стоеше на тавана няколко секунди, след което изчезна, а на негово място се поеви падащ мъж, който се разби на пода, пред шестимата.
Когато странникът се изправи и потърка глава, той се загледа в тавана и извика:
- Анубис, ако те пипна, скъпо ще си платиш за това!!! - тъкмо, когато приключи изречението си, той се обърна към "публуката" си.
Мъжът бе на средна възраст, с кафеникава дълга брада, кафява коса, мустаци и очи и буйни вежди. Той бе облечен в бронята и дрехите на Траян...Носеше и същите оръжия.
Мъжът погледна първо по- младите, после по- старите, ококори се, потърка главата си и каза:
- Очевидно съм си ударил главата по- силно, отколкото подозирах...Вече виждам двойно...

- Стига вече..Къде е Торн? - Муртаг слезе от коня и застана пред лисицата.
- Мъртъв е. Висна Тройл също, Алзиеа. Само Вилла е останала от онова време. Куикнинг е мъртва, не успя да защити драконите. Скай има нов дракон, нормален. Можеш да използваш Атрею, но..какво си замислил?
- Скоро ще разбереш. Аливейл, би ли убедила баща си да дойде с нас?
Детето се усмихна и кимна. Обичаше да лети. Атрею вече беше една много стара птица. Скоро четирима човека я бяха наобиколили и спореха тихо за нещо.
- Моля те тате..
- Ще го преживея..
- Йей! - детето хвана ръката му и го погледна още веднъж за по-голяма сигурност.

- Значи не съм се объркал..
- Не си..Исках да стане така, защото твоята несигурност не ми харесва..Нося я от съвсем малък и..Е, може би си запознат.
Птицата кацна на малък бряг и нададе своя пронизителен писък. Детето се свлече от гърба й и се огледа, после хукна весело към гората
- Али! - извика притеснено баща й, но тя не го чу.
- Тя може би е права..Да я последваме - Нат погледна другите, повдигна рамене и последва детето
- Нека вървим и ние.. - каза тихо Муртаг на себе си и тръгна напред към гората. След кратко колебание другия го последва.
- Нат!Виж колко е хубаво тук!Виж, виж, виж! - детето вече беше излязло на поляна и тичаше без да се оглежда. Зимния демон вървеше след нея и бдеше по-внимателно
- По-тихо Али..Тук има нещо, което не ми харесва.
- Недей отново да ме плашиш!На предишния Хелоуин ми изкара акълите. - детето се засмя и се обърна щастливо към младежа. Една стрела се заби между тях и накара Нат да действа бързо. Скоро бяха сред дърветата
- Казах ти да си по-внимателна. Да оставим баща ти първо да говори с тези, а?
- Не сме ли на тяхна страна?
- Не знам..
Муртаг и Муртаг също се озоваха на поляната, като огледаха внимателно. Бащата видя Нат и дъщеря си и кимна в разбиране.
- Тук не е безопасно..
- Какво ни интересува - по-младото му аз тръгна уверено натам, откъдето беше дошла стрелата. - Една, две, три - броеше стрелите, които ловеше с ръка. Бяха изтрелвани някак неопитно - Мразя да идвам тук. А може ли да спрете да стреляте, защото ще запратя тези по вас?А така е по-добре..Елате, да видим как вървят нещата тук.
- Ти си луд..
- Значи и ти също...Нат, Али?
Детето се усмихна, откъсна се от ръцете на зимния демон и прекрачи прага на едно друго място

-Траян?!-стресна се младата Джесика и прибра обратно меча си в ножницата.-Ти какво правиш тук?!
Царицата хвана ръчичките на двете стреснати деца и тихо им прошепна да не се плашат.Нико трепереше от страх,сините му очи прескаша от една точка по лицето на новодошлия към друга,сякаш беше някой озлобен Дядо Коледа,който идва не за да им даде подаръци,ами да ги изяде...

- Брей че объркана работа.. - той вървеше из места, които познаваше, а копието му от след 10 години го следваше неотлъчно. Муртаг следваше детето и Нат.
Тя радостно тичаше из коридора, все едно беше вкъщи..После..После се озова някъде, където имаше хора..Дали я бяха видели..Не знаеше, но спря преди да сгафи повече. Нат я хвана успокояващо, а Муртаг се появи до тях объркано.
- Трябвало да я възпиташ по-внимателно.
- Сигурно, какво правиш, знаеш ли, че не е хубаво да се разхождаш така, не и тук
- О да големия ме учи, виж, ако си спомняш, по-непукист съм от теб. Най-много да сме попаднали в някоя кухня.
Той се засмя на изражението му и се огледа.
- Всичко се променя

- Нека позная!- усмихна се младият Нава:- Анубис е виновникът за това, да не би чакалът да е пренесъл всички тук? В каква каша се забъркахме само...- Джеси се сгуши в баща си и затвори стреснато очи, сиянието я беше уплашило повече от появата на този човек.

" Естер, отдалечихме се, майка ти ще се тревожи!"
" Няма, спокойно Ишизу... Тя знае, че няма да се отдалечим..."
Черна вълчица вървеше бавно по снега, вече извън портата на елфическото царство, а на гърба й малкото зеленокосо момиченце се усмихваше радостно, държеше се здраво за козината на гърба й и не се притесняваше за опасностите.
" Не биваше да излизаме."
- Няма страшно, близо сме, можем да се приберем по всяко време...
" Естер Дракинзи, как може да си толкова малка и толкова дива?"
Момиченцето се засмя тихо и притвори леко очи.

"Тате страх ме е"
"Аливейл, тук съм. Ела и ме остави да се оправя, нали?" тя се скри между баща си и зимния демон и огледа с интерес по-младия си баща, само веднъж го беше виждала в един спомен. Той нече вървеше напред, а баща й го последва намръщено.
- Къде се намираме? - попита високо и звучно Муртаг и се обърна.
- Където искахме да стигнем. Ще те хвърля в тъмницата, само ми напомни ако ще се връщаме в Мраморната кула.
- Килия с легло ще е идеална. Попаднах тук случайно, но..Трябва да разбера защо, знаеш ме.
- Да се махаме от двореца
- О не, не си познал..Тук е хубаво, но нямам спомени да съм влизал много пъти..Ще се изгубим, ако следвате моите мисли, така че вижте навън е хубаво време.В градинката?Имам да си спомням някои неща.
- Щом желаеш. Но после си тръгваме.
- Ще видим. - двамата последваха детето, което вече се беше обърнало за назад - Две копия е много лош случай
- Ти го казваш - владетеля бутна Муртаг към стената насмешливо - Ще ти покажа аз на теб с кого си имаш работа

Когато Нава ме потроши, Мерлин призова душата ми в неговото тайно измерение, къде аз трябваше да преодолея петте най- страшни изпитания, познати на човечестсвото, за да оспея да изкарам злото от себеси. Когато преодолях и петте изпитания, Морт - злото в мен, изчезна, а аз възвърнах истинския си облик - този. Сега имам всичките си сили, плюс няколко нови, за които сега няма да споменавам...А сега, ще ми обясните ли, защо сте четирима и кои са тези хлапета - Траян посочи към двете дечица, които се стреснаха и се свиха при родителите си.

-Ами...ъ,дори и на нас ни е трудно да го повярваме,но...-започна да обяснява Джесика.-Това сме ние след десет години и...ъъъ...това...са децата ни...
Последното го каза със зачервени бузи и приведе глава.
-Малко е сложничко,знам,ама се свиква.

Траян вдигна изненадано вежди и каза:
- Деца?... - той леко се ухили - изглежда доста ще има да работите през следващите десет години.
- Моля! - издразнено попита Джес.
- О, нищо, нищо - заекна Траян - А аз къде ще се вържа след десет годони?
Мъжът повдигна везди, леко се ухили и погледна царя и царицата.

-Джес,Джес,ДЖЕЕЕЕЕС!-изкрещя царицата,докато се опитваше да удържи вече ядосаната елфка,която цялата беше станала червена като домат.
-Няма да му се размине,няма,няма,няма!
Двете деца я погледнаха учудено и избухнаха в смях,майка им също се държеше така,но наскоро е нямало такива забавни случки.

- Нава, ще има много да претърпяваш за в бъдеще!- подсмихна се леко царят и поклати глава.
- Хей, стига де, не е честно!- изчерви се дългокосият и покри лицето си с ръка.

-Престанете бе!-недоволно изръмжа Джесика.-Ти...аз...абе няма значение...си станала много хитра.
-Спокойно,и при теб ще се случи,нали аз съм ти бъдещ образ.-ухили се невинно владетелката и се отдалечи.

- Да..
- Не..
Двамата се спогледаха, но спорът беше излишен..Твърде много се беше променил..Това беше основното, което Муртаг забелязваше в себе си.
- Не..
- Да..
Явно с 10 години по-възрастния Муртаг отдавна не се беше появявал на около. Неговата работа се ограничаваше само в земите на Мраморната кула. Интересуваше се и от външни проблеми, но отдавна не беше се включвал в тях..Сега, неговите дрехи много точно изказваха откъде идва и явно беше любопитно присъствието му тук. А и може би го мислеха за опасност. Бяха войници, естествено, младия Муртаг беше забравил тази подробност
- Проблеми ли имате? - зимния демон наистина беше прихванал един странен характер.
- Успокой се, Нат..Не бива да се държим невъзпитано с хора, на които същност идваме да помагаме май..

- Официални поздрави! - вече наистина бяха на правилния път и се озоваха пред другите. Значи не беше сам..не сънуваше себе си след 10 години..Или много тежко си беше ударил главата. Детето се скри зад по-стария му образ, а зимния демон се намръщи. - Надявам се да не съм се ударил докато падах от Торн?

- Май много промени ще претърпим и в характерите си?- запита Нава и се обърна към по- възрастния си образ.
- Наистина са много, особено след като ви качат на трона и се появят мъничетата...- отвърна владетелят и последва съпругата си.

" От къде знаеш за тази пещера?"- черната вълчица вървеше до малкото момиченце и оглеждаше несигурно наоколо.
- Баба ми е казвала за нея и веднъж ме доведе до тук!- отвърна Естер и се усмихна:- Ти познавала ли си баба, Ишизу?
" Познавам цялото ти семейство още от хилядолетия, все пак вече два пъти съм се прераждала."
- А майката на чичо Джин, Горгодия...
" За нея може само твоята майка да ти разкаже, аз нямам това право."
- Добре...- усмихна се момиченцето и се затича напред:- Хайде, Ишизу... не се бави!
" Естер, не бързай, ще... Естер!"- вълчицата трепна и тръгна след зеленокосото момиченце.

Нико бегло се усмихна на новодошлия и се затича заедно със сестра си след родителите им.
-Ъъъгх...-въздъхна Джесика исложи ръка на лицето си.-Нямам думи.Та,Траян,ти защо реши да дойдеш в тази бъркотия?

Траян се изкашля, почеса се по главата и каза:
- Просто, когато се сабудих, незнаех какво се е случило с вас...Дали ти си добре...Как е Нава...Впрочем, доста добре се биеш... - траян се усмихна и продължи - Реших да дойда, защото, както знаете, несъм от тези които само стоят в стаята си и чакат новините...Впрочем Дейвид е доста бесен, че сте го изоставили, така, че по- добре нему се мяркайте много - много пред очите...
Магът се разсмя и поглади брадата си.