Вечното Бъдеще...

-Ъъъ,да,странни роднински връзки имаме...-преглътна елфическата царица,опитвайки се да замаже положението.-Нищо за гледане,хайде,отивайте в лагерите,за да се излекувате и да починете,следващия ден тръгваме обратно у дома.
После погледна към копието си и към другия белокос елф:
-Да знаете,не избрахте точното удачно време да се появите така...Ще имаме да измисляме извинения...-каза по-тихо,за да не чуят останалите.
-А ти ще имаш да обясняваш на Джеси и Нико защо се изпари ей така от замъка...-чу се глас и Джесика щеше съвсем да си глътне езика...
Стивън,с посивяла вече коса,стоеше скръстил ръце и тупаше земята нетърпеливо с крак.Истинският Стивън остана безмълвен,сграбчи няколко от сините си кичури и започна да гледа тези и другите на неговия бъдещ образ...
-Нико и Джеси...?-плашливо попита Джесика.

- Амиии...- замисли се белокосият на коня и се усмихна леко:- Джеси и Нико са... сега ще се шашнете много, но... Те са децата ни, всъщност децата ви...
- Деца?!- ококори се Нава и се занесе назад, разтърси глава и остана като вкаменен и с празен поглед, загледан в снега и червените петна по него напред.

Мечът на Джесика едва се държеше в ръката и,докато тя зяпаше в пространството.По-възрастната елфка избухна в смях и се подпря на главата на черния тигър,който недоволно изръмжа.
-Деца...значи...деца...
Хайде пак,въпреки ужасния студ,лицето и стана много хубаво червеничко и не можеше да погледне изобщо към Нава.

Конникът се засмя леко и вдигна глава, Киара отново се зададе над тях и изрева, порасналия Джин се смръщи недоволно но се усмихна:
- И още нещо ново...- вдигна ръце нагоре и драконката пусна малко зеленокосо момиченце, може би на около 2 или 3 годинки /цък/:
- Пусни ме! Пусни ме!- пищеше то, но като видя новодошлите се сгуши в момчето:
- Нека ви запозная с племенницата си, Естер, дъщерята на Джули...
- Д... Дъщеря...- заекна момичето и се появи зад Нава и Джесика, погледна детето в ръцете на младия командир и падна назад в снега.

-Айде стига бе,сега и разбирам,че тринаийсетгодишната ми Джули ще си има дъщеричка!-ококори се Джесика.-Сега остана да ми кажете,че и Даниел си е намерил някой.
-ЕЙ!-чу се от двете страни и още по-страшно стана...
Пред нея се беше озъбил един Даниел,който беше оставил косата си да порастне и сега зелените кичури падаха по гърба му,пък жълтите очи гневно пробляскваха.Елфката вече не издържа и се занесе настрани,искаше да припадне и като се свести да разбере,че е халюцинирала.

Дългокосият Нава я хвана, но все още гледаше към другия белокос елф с изумление.
- Май... май всички сме тук...- промълви малкото кестеняво момче и погледна порасналия си образ:- Здравей!
Момчето погледна Джин и очите му светнаха:
- Бях забравил как изглеждах като дете!- засмя се и пусна момиченцето на земята:- Естер, това съм аз като малък, а това е... майка ти.- посочи зеленокосото момиче на земята и приклекна леко.
- Мама е с лилави очи?- промълви детето и наклони глава на една страна.
- Беше със зелени, като твоите, но веднъж умрях и тя се отказа от силите си за да ме върне, затова сега е с лилави...
- Лилави?- Джули се изправи на крака и потърка очи:- В каква каша се забъркахме?!

-Ооох,не...-продължи да се смее царицата.-Какви сте забавни в момента,само да се видите!
Джесика дрънкаше някакви несвръзани срички,втренчвайки се в небето.Отпусна се съвсем назад,карайки Нава едва да не я изтърве.Даниел отлепи за малко вниманието си от копието си и погледна към двамата Стивъновци,които се усмихваха лукаво...е на това му се викаше страшна картинка!

- Хайде, да се връщаме в двореца, че току виж нашите гости от миналото са изпоприпадали тук и после ще се чудим как да ги съвземаме!- засмя се белокосият елф и погледна към командирът:- Джин, ще дойдеш ли?
- Първо ще оставя това диваче в къщи и ще кажа на сестра ми за гостите ни!- усмихна се и леко се поклони:- Бързо ще се върна, извинете ме, Милорд... Милейди.

-Знаеш ли,някой ден ще те накарам да направиш много коремни преси,за да спреш да ми викаш Милейди!-смъмри го синокоската и въздъхна тежко.-Върви,Джин,сигурна съм,че сестра ти ще иска да си спомни как изглеждаше като по-малка.
-Нава...-тихо промълви Джесика.-Ние луди ли сме...това да не са халюцинации?

- Не е халюцинация, Джес... изобщо не е...- отвърна елфът и въздъхна тежко и замислено.
- Хайде, мама ще се тревожи, че си излязла без разрешение...- усмихна се момчето и вдигна малката на ръце.
- А баба ще дойде ли?
- Баба със сигурност няма да дойде, някога тя не беше обичана и на мястото от където идват те тя все още е такава...
- Но сега е добра?
- Сега да, но е претърпяла много за да стигне до това положение сега.
- Баба ли?- смръщи се малкия Джин:- За коя баба става на въпрос?

-БАБА?!-втрещи се Джесика.-КАЛИСТО?!
Съвсем изперка,събра очите си при носа си и рязко ги затвори,сега пък и Калисто била добре...нуждаеше се от терапия,веднага!
-Аз ставам мама...Джули става мама...Калисто става добричка...Джин става командир...

- Тук става тотален хаос!- изкрещя Джули и затупчи с крака в снега:- Искам обяснение, къде попаднахме и защо всичко това е така?!
- Десет години напред сте, поне според спомените ми когато си сложих очилата и от когато ви помня такива мъници.- замисли се белокосият и погледна към Нава:- Но има още много странни промени, не само че с Джес сме... е няма да го кажа, защото напълно ще изпаднете в стрес, но ще кажа другото... Ние сме настоящите цар и царица на елфическото царство!
Не, Нава не можеше повече да издържи, притвори очи и падна назад по гръб, повличайки и Джесика със себе си.

-Мили боже...-въздъхна Даниел,докато гледаше двете фигури на земята,бяха изпаднали в абсолютен транс.
Двамата Стивъновци се скъсаха да се хилят,а пък елфическата царица се подсмихна този път.
-Хайде,да ги вземаме с нас,едва ли ще се събудят за известно време.-въздъхна тя и скочи от тигъра,който леко притеснено побутна главите им.

- Господи!- въздъхна белокосият цар и се засмя леко:- И ние ли бяхме такива преди десет години?- запита тихо, докато вдигаше Нава внимателно от земята.

-Сигурно...-засмя се Джесика номер две и издърпа пладото си копие от снега.-Хааайде,ти отиваш при Тиг.
Черното животно се шмугна под ръцете и,с които държеше елфката и след миг тя вече лежеше върху него.
-Стряскащо е,като наши огледални образи са...-замисли се царицата,докато гледаше внимателно лицето и.-Много ми е интересно как ще реагират,щом видят и децата.

- Не ми се мисли!- подсмихна се царят и качи белокосият младок на коня.
- Само още нещо преди да тръгнем?- Джин вече се беше посъвзел, за разлика от сестра си:- Аз имам ли деца?- попита съвсем плахо, очакваше да му кажат Да и щеше да падне в снега и той.

-Ти?-вдигна вежди елфката.-Човече,ти толкова време загуби да тренираш при мен,че нямаше време да се заглеждаш по каквито и да е момичета,така че се успокой.Няма съзнанието ти да бъде чак така травмирано...Да разбереш,че имаш деца на толкова малко години...
Подсмихна се и хвана юздите на Тиг,заедно с късокосия Нава тръгнаха през тази пустош към лагера,следвани от останалите.Елфката го прегърна с едната си ръка,без да спират,просто си вървяха ей така спокойно.

Белият кон тръгна след тях и тигърът и изцвили тихо, виелицата като че ли беше поспряла или просто тук беше по- спокойно:
- Казахте, че Калисто е тук и е... добра, какво е станало?- запита плахо Джин. Царят обърна глава назад и леко се усмихна:
- За това нашата Джули може да разказва много, така че ще оставя на нея да ви обясни... Накратко, Калисто беше принудена от сестра си да се върне и да помага на дъщеря си.

-Как успя да го стори и аз не знам...-завъртя очи елфическата царица.-Тази жена никога не ми е харесвала и дори и сега да ми дрънка,че нищо няма да направи,не и вярвам.Не и след всичко,което ни причини...

- Почти никой не й вярва все още, но Джули се възползва от помощта й у дома, вещицата само нейните заповеди приема. А и никакви тъмни сили не са й останали, само слаби магии...- отвърна късокосият елф и въздъхна.

-Моите са си още на място и никъде няма да си отидат!-усмихна се гордо елфката и погледна към лагера,където сигурно вече ги чакаше портал към вкъщи...

-МАМО!
Царицата беше повалена на земята от двете деца,които се стрелнаха към нея като светкавици,щом я видяха.Вкопчили се във врата и ръцете и,те радосто се усмихваха,че майка им се връщаше жива и здрава от бойното поле.
-Оох..-засмя се тя.-По пода вече трябва да залепим дюшеци,става ви навик...
Младичката Джес пък не смееше да погледне,скрила се зад гърба на Нава и се чудеше дали да надникне или не,защото се страхуваше да не получи сърдечен удар от вълнение.

Нава беше стиснал силно очи, само слушаше гласчетата им, момченце и момиченце.
Джули и Джин гледаха с разширени очи двете елфчета, те толкова приличаха на родителите си:
- Хайде, хайде... пуснете майка си.- засмя се леко елфическият цар, но децата се нахвърлиха и на него. Най- сетне дългокосият Нава се престраши и отвори бавно очи, които щяха да изпаднат при гледката:
- Ама те... те...- заекна той и затаи дъх. Момиченцето беше със синя коса и очи, също като майка си, а момченцето с бяла коса и също със сини очи.

Тя и Той

-Нико,престани да дърпаш косата на баща си!-засмя се царицата,докато се опитваше да махне момченцето о т късокосия.
-Мамо,искам да си играем!-извика недоволно то.
-Ще си поиграем,но после...Сега мама и татко имат работа,хайде...-усмихна му се тя и разроши косата му.
-Хайде,Джеси.-обърна се Нико към сестра си и я хвана за ръчичката,която пък втренчено гледаше в Джесика и Нава.
-Ъъъ,здравей?-усмихна се елфката плашливо,когато се престраши да ги погледне.

Двете дечица ги погледнаха учудено:
- Вие приличате на мама и татко?- запита Джеси и пристъпи крачка на пред, погледна майка си и другата синекоса и леко се усмихна:- Аз съм Джеси, а това е братчето ми Нико. Вие кои сте?

-Ние ли?-мислеше трескаво,как да им каже,че всъщност те са онези двамата,които се подхилкваха тайничко,без да стресне децата?-Ние сме нови войници и имаме да говорим с родителите ви.
Двете деца се усмихнаха и Нико изведнъж застана между двете елфки,хвана гиза ръцете и се оплези на Джеси.
-Аз си имам две мами.
-Аз си имам пък двама татковци!