Вечното Бъдеще...

Нава трепна и се усмихна бегло:
- Четирима родители, какъв късмет имате деца!- дочу се тих смях и тракане на токчета, след малко пред тях стоеше висока жена с къса до раменете зелена коса и лилави очи и се усмихваше мило, едната й ръка беше на кръста, а за другата се държеше малката зеленокоса Естер.

-Лельо Джули!-извикаха радостно двете дечица.
-Нава,първата ни работа е да разберем на кого още е детето на Джули...-отчаяно прошепна Джесика,вече не знаеше какво да мисли и какво да очаква.
"Сестра ми си има дечица...страааашноооо!"-дочу мислите на Даниел...

- Здравейте!- извика порасналата Джули и приклекна за да прегърне двете елфчета. За момент погледът й се насочи към другото зеленокосо момиче, които я гледаше с разширени очи:
- Естер, така изглеждах преди десет години...- промълви тихо и се усмихна.
- Чичо Джин ми каза.- отвърна момиченцето и притвори радостно очи:- Джеси, Нико... искате ли да си играем?

-Искаме,искаме!
Колкото бързо ги хванаха за ръцете,толкова бързо и изхвърчаха с детето нянякъде.
-Добре,за днес официялно психиката ми е разтресена прекалено много пъти...-въздъхна Джесика.

- Като ви гледам май ще имате още много моменти за разтрисане на психиката.- подсмихна се зеленокосата жена и пристъпи напред:- Каква изненада е да се видиш жив преди десет години...- погледна към Джин и се усмихна:- Още помня брат си на тази възраст, а сега е командир на войската.
- Как е станал командир...?- заговори малката Джули, но брат й я прекъсна.
- Като аз не обичам да се бия?
- С годините ще се научиш и битките ще станат неизменна част от живота ти...- отвърна тя и се усмихна леко.

-Така...-въздъхна елфическата царица,но после се усмихна.-Ето как станаха нещата,след около две или три години след онзи портал нещата наоколо започнаха много бързо да се движат...Цар Хенри и царицата бяха убити,убиецът още не е намерен,никой не може да го открие.За няколко месеца радица от заместници се редуваха да седят на трона,но наставаше някакъв същниски хаос.Нямаше много време за действие и решиха мен да ме назначат за царица,тъй като съм водила войските ни от доста време и явно имам довериято им.Точно тогава и започна нещо ного объркващо...всяка сутрин гадене,странен апетити или изобщо никакъв,да,досещате се и след девет месеца се появиха Джеси и Нико.Орките продължават да ни създават проблеми,пък имаме по бреговата линия гномчета,които не спират с глупавите си експерименти да взривяват къщите си и да ни се оплакват на нас.

- Господи...- обади се Нава и въздъхна тежко:- Значи бъдещето е по- зле от времето, в което живеем ние по принцип?
- Може да се каже, тъмнината сериозно надделява, а само елфическото и драконовото царство останаха, всички други са разкъсани на области и постоянно воюват помежду си.- отвърна царят и поклати глава.
- Като се има в предвид, че майка ми Калисто е на наша страна, а аз и брат ми живеем в селцето малко по- надолу, предполагам сте го видели?- заговори порасналата Джули.

-Да,видяхме го.-кимна Вичи и продължи да се оглежда,дори в миналото не беше посещавала елфическия замък,бляскавите стени и под бяха украсени с различни орнаметни,наподобяващи цветя и дървета.Мебелите бяха много странно извити,но все пак красиви и впечатляващи.Дълги завеси падаха по кряищата на огромните прозорци,през които се виждаше леко заснежените гори наоколо,навсякъде имаше растителност.

- А как се справяте със зимата?- попита дългокосият Нава и се огледа през един от прозорците.
- Някои добре, други не чак толкова...- отвърна елфическият цар и погледна към късокосата Джули:- Тя как е?
- Не много добре, но Калисто се грижи за нея. Анаю е възрастна вече, прекалено много битки преживя, много болка и рани...- отвърна жената и приведе глава.
- Анаю, моята Анаю, какво й е?!- стресна се малката и погледна жената уплашено.
- Боледува често, то няколко години насам е зле, отварите и другите лекарства не й помагат много... Мислехме, че Киара ще има проблеми със студа, но тя се справя.

-Чак и моите отвари не действат.-цъфна отнякъде дългокосият Даниел.
-Може би ще успеем да помогнем някак...-приведе леко глава Джесика,не можеше да гледа дори и порастналата Джули тъжна...-А как е Шадол?

"Ама че тук било весело" Муртаг се поизправи, същност къде беше, не го съзнаваше..Никога не беше усещал нещо такова..Беше там, далече, а сега беше някъде съвсем другаде.
Макар и да не беше попаднал на точното място, те не го виждаха..Те..Тези хора, страх го беше от тях..
Те се движеха леко, начело с една наистина огромна лисица. Върху лисицата седеше умислен мъж с дълги, изключително странно оплетени коси..Лилави коси. Беше елф, не, полуелф беше и носеше на главата си нещо като корона. Той носеше нещо, което Муртаг веднага разпозна. Беше Гламдринг, меча вече не сияеше..И май никога не беше сиял. Разпозна и мъжа.
- Но, господарю, няма да го издържим
- Колко пъти да повтарям...Подкрепяме елфическото царство и драконите, аз съм тук за да..
- Да, да, знам, но.. - до мъжа яздеше едно умислено момче - Защо вие?Откога?
- Мраморната кула винаги е била това, което аз съм сега. Отдавна чернотата вече не се крие там, знаеш го..
- За първи път излизате в бой, за пръв път Мраморната кула се отзовава на повика на войната.
- Вече съм подтикнат да го направя. Господи, те какво правят тук - лисицата спря и мъжа намръщено погледна идващите отпред приличащи на свещеници хора
- Тя не желае да стои там. - каза единия, а детето между тях вдигна глава виновно - Дъщеря ви, господарю..
- Муртаг, и нея ли ще подложиш на опасност.
- Тишина!Това ще се обсъди..Сега да не губим време. Ела, скъпа, все още не е опасно.- той я погледна строго, но звучеше по-мило
Детето се подсмихна победоносно на свещениците и хвана ръката на баща си, за да се озове върху лисицата.
"А не..Това вече е върха на въображението. Трябва да се събудя..Но Ним къде е?" един друг Муртаг се скри зад скалата..Това не беше истинско, не беше
- Виж! - чу се детският изненадан вик и Муртаг отново отвори очи. Някой го беше видял. Една детска глава се показа през процепа и лилавите очи се засмяха
- Здрасти!Защо се криеш там?
- Коя си ти?Какво е това място? - Муртаг се чувстваше объркан. После тази ръка..Ръка обсипана с пръстени. Беше нещо толкова странно
- Излез, колкото и странно да изглеждаш. Кой си ти, откъде идваш?Защо, защо изглеждаш така? - той погледна нагоре, към учудените проницателни очи. И подаде ръка на себе си.
- Идвам от..Друго място..Не мога да съм на две места едновремено - объркано каза по-младия Муртаг и се вгледа в мъжа.
- Това и аз го виждам..Имам много за обсъждане..И да знаеш, това, че така се отнасям с теб не значи, че ти се доверявам. Бойци на Мраморната кула!Донесете някой кон..
Детето ги гледаше объркано, не беше виждала преди такива хора. Коня беше голям и кафеникав.
- Виж какво..Нещо тук не ми се нрави. Отивам към драконското или елфическото царство, не знам точно къде..Смятам да се присъединя към битката. Ще говоря с теб в движение и само да направиш нещо нередно..Ще те убия, не ме интересува кой си ти..
- Казвам се Муртаг..Като теб..Спокойно, нямам много за разказване..Ти си владетел?
- Точно така - мъжа отново го изгледа и кимна. Лисицата се обърна и продължи пътя си, коня я последва.
- Аз съм Аливейл!Дъщерята на..Е, на тате.. - каза радостно детето, отново качвайки се на лисицата и посочи баща си.
"Аливейл.."

- Шадол.- усмихна се порасналата Джули:- Той е добре, свободен е и рядко се включва във битки, обитава ниските пещери в планините, където е малко по- топло за разлика от върховете... Явява се нещо като един от най- възрастните дракони- пазители и учители на по- малките.

-А пък сега още се учи от Киара и Анаю...-въздъхна Джесика,но се стресна и леко се смути.-Исках да кажа,че преди...не,сега...не...не..Ааааагх,отказвам се...
Единственото нещо,което сега искаше беше едно меко легло,чаша горещ билков чай и малко сън...Първо ги напиха с отвари,после минаха през някакъв си портал,след това битка,след това копия,след това дечица...Нуждаеше се от някаква терапия,нямаше да издържи много...

- Като ви гледам сте много уморени?- скръсти ръце зеленокосата жена:
- Значи малко почивка няма да ви се отрази зле?- запита тихо елфическият цар и леко се усмихна:- Пък после можете да се разходите и да огледате наоколо, има много промени... а относно това, което търсите... същността на Съдбата, открихме това което преди десет години искахме да открием едва преди няколко месеца, онова малко момиченце... нейната човечност...

-Супер,но първо...КАКВО?!-ококори се Джесика.-Намерили сте я?Супер!Това значи,че няма много да се задържаме тук и да се побъркваме съвсем,нали?
Елфическата царица я напуши на смях,сякаш гледаше себе си отстрани в момента,дори за десет години не си беше променила детския характер...

- Всъщност...- засмя се късокосият Нава и въздъхна:- Няма да ви е толкова лесно, тя е на около 5 и е доста дива, не позволява никой да се доближава до нея, малка арогантна, но и забавна...
- Наистина я открихме, но до сега сме говорили с нея само три пъти и то за не повече от половин час, но я познахме, тези очи и това излъчване, същата е.- прекъсна го по- възрастната Джули и скръсти ръце:- Ще има да я молите да поговори с вас дори за момент, а за сълзите й... не знам.

-Ъъъгх...-Джесика прие някакъв ужасяващо отчаян вид.-Легло...почивка...моля ви...
-Добре,добре...-засмя се царицата и я поведе по коридора,докато Джес се тътреше като пребит кон по пода.
-Толкова депресирана сестра си не съм виждал!-засмя се късокосия Даниел,пък двата Стивъновци се ухилиха самодоволно.

- Странно е да видиш себе си след десет години, а и да видиш децата си.- подсмихна се елфическият цар и погледна към малките Джули и Джин:- Ами вие?
- Ние май няма да почиваме...- заговори момчето.
- Аз... искам да видя Анаю!- промълви сестра му и погледна към възрастния си образ:
- Починете първо, пък после ще ви отведа, тя ще се радва да ви види.- отвърна жената и леко кимна с глава.

-Ето,заповядай!-усмихна се царицата,докато подаваше на Джесика чашата с чай.
Момичето вече си беше направило труда да се просне на едната страна на леглото и пое напитката с усмивка.Чаят винаги я поуспокояваше,а сега точно от това се нуждаеше.
-Стряскащо е,нали?-продължи царицата,като седна на ръба на леглото.
-Мхм...-кимна Джесика,докато преглъщаше голямата глътка,която беше отпила.
-Да ти кажа,той е много секси...-подсмихна се другата синокоска,още повече години покрай Стивън я бяха научили как да бъде много гадна.
Джесика на момента си изплю чая и се задави,а пък жената започна тихичко да се смее.
-Кхъ-кхъ...забавно ти е,а...кхъ...

- Разкажи ми какво е станало в онзи ден с порталът?- запита Нава и погледна белокосият до себе си, намираха се в една малка стаичка, на терасата, която беше затворена и покрита със стъкло, снегът не я беше навалял.
- Взехме същото решение и Анубис отвори дъгата с кристалите, но няколко минути след като пристъпихме под дъгата порталът ни изхвърли от другата страна и отново се озовахме до чакалът, той ни погледна неразбиращо, а кристалите загубиха цвета си и се превърнаха в обикновени камъни. Ден след това Джин загина, пронизан от тъмни сили, Джули затвори своите сили в амулета си и с тази цена върна брат си сред живите...
- Това е ужасно! Но сега успяхме, защо?
- Не знам, сега е нещо различно... не мога да отговоря, знам че от тогава никога повече не видяхме Анубис, Анасази или Плетачката, а Джиерда изцяло се сля с меча и духът й повече не се материализира...
- Джиа, тя...
- Мечът още съществува, ти го видя, тя все още говори и понякога се явява но като блед образ, който бързо се връща в оръжието...
- А, Джесика, тя как е понесла всичко?
- Тя, беше й трудно... Бях до нея, както и ти ще си до нея за в бъдеще!- подсмихна се царят и опря длани в стъклото, а по лицето на Нава се изписа бледа розовишкава ивичка.

-Какво...какво стана?-опита се бързо да смени темата Джесика.
-След портала?Изхвърли ни,много неща се промениха от тогава...Джин загина,Джули си даде силите,Джиерда се материлизира съвсем...Бъдещето тогава не вещаеше нищо добро,след като се залостих в стаята си в замъка,защото Даниел ми направи възможно най-силната си магия,за да не ме пусне да стигна до Отвъдното,та Джули да не прави такава саможертва...Тръшкаха по вратата,докато Нава накрая не ме изкара от там,а аз бях психически напълно срината...
-Сега...сега не е чак толкова...
-Не,не е,въпреки,че преди много години беше идеално.В къщата в Графството,която сега вече е срутена до основи сигурно,си прекарвахме така страхотно,въпреки многото атаки.
-Да,пък Нава не искаше да се признае за победен...-измърмори намусено Джесика.
-И аз това му натяквам вече години и пак не се предава!

- Ами другите, Грегор и Зини, Андори... Ийв, те?
- Зини е добре, все още е жрец в пустинята, храмът беше сринат и подземните тунели и копани наново... Грегор, той почина от тежка болест, опит Зини да бъде отровен, но отровата попадна в джуджето и го разболя тежко... Андори и Ийв все още живеят сред русалките, макар и народа им да е почти минимален и двореца им вече да е малка крепост на брега на морето.
- Толкова много неща ще се променят...
- Може би да, а може би не... нали за това сте тук, за сълзите, една сълза може да промени бъдещето на някого година за напред, а да не говорим за повече...
- Виждали ли сте сълзите й?
- Никой не е виждал това дете да плаче, тя постоянно се смее и забавлява, където и да се намира... Ще ти дам един съвет, ако ще променяте бъдещето си не променяйте това с децата, може би още не го осъзнавате, но Джеси и Нико са най- голямото щастие в живота на Джес и в моя, съответно в твоя...
Нава го изгледа учудено, но се усмихна и кимна с глава:
- Това няма да го променяме, със сигурност...

-Мамооо...-чу се недоволно гласче от вратата и царицата рязко се обърна.-Каза,че ще играем,обеща!
-Добре,Нико.-усмихна се синокоската,стана от леглот,отиде при него и го вдигна в ръцете си.-Да намерим татко ти и да видим на какво ви се играе...
Джесика гледаше с топъл поглед към момченцето,нима то след време щеше да бъде нейно?Е,нямаше търпение...

- Тате, тате!- развика се малкото елфче и влезе в стаята тичайки:- Искам да си играем, моля те?- погледна го натъжено и застана мирно пред царя:
- Е, добре... хайде!- усмихна се той и я вдигна на ръце:- Ще те оставя за малко...
- Да, върви...- усмихна се Нава и погледна малката Джеси, неговата бъдеща дъщеричка.

Някъде отвън хвърчаха снежни топки:
- Чичо Джин!- извика Естер и хвърли малка топка към момчето с бялата броня, той я избегна и се усмихна лукаво:
- Ах ти малко диваче...
- Джин, моля те, внимавай, тя е...- заговори притеснено зеленокосата жена от стълбите.
- Спокойно, сестричке, тя е наследила голяма част от семейните черти!- отвърна момчето, но докато се разсейваше отнесе снежна топка в лицето, момиченцето беше по- близо и беше успяла да го улучи иначе дори не можеше да откара до него.

-Тези мъници никога не спират да играят!-усмихна се синокоската,докато влизаше с Нико в ръцете си.-Дечицата ми те...
Тупна момченцето леко по носа и те се разкикоти щастливо.
-А,Джесика остана в стаята ви,да почине мъничко,че май наистина ви дойде в много!-обърна се към долгокосия Нава с усмивка.
-Мамо,тате,хайде да играем на криеница!-извикаха двете деца.