Вечното Бъдеще...

- Криеница?- замисли се белокосият и се усмихна радостно:- Да играем на криеница тогава. Само внимавайте къде се криете!- пусна Джеси на земята и се засмя леко.
Нава ги погледна мило и притвори очи, в миг нещо му просветна, стаята им, ама, разбира се, тук те вече са семейство.

-Вие броите,ние се крием!...И играйте честно!
Двете деца излязоха бързо от стаята и се втурнаха някъде да се спотаят.Елфическата царица се усмихна,седна на едно канапе и започна тихичко да си брои...

Царят скръсти ръце и притвори усмихнато очи:
- Дали са открили нови места за криене или пак ще се правим на разсеяни докато ги търсим?- запита тихо и погледна към синекосата на канапето.

-Сигурно ще щъкат около новите ни гости...-вдигна рамене тя и продължи наум да си брои.-Нали ги знаеш какви са любопитни...

- Да...- усмихна се самодоволно той и продължи да гледа към вратата ,през която изхвърчаха двете елфчета.

"Добрее..."-мислеше си Джес,докато се въртеше под завивките.-"От вълнение не мога да заспа,а преди час-два припаднах...йей!"

Двете дечица тичаха по коридора,докато не стигнаха вратата към кухнята.Влязоха вътре и Нико се устреми към няколко от шкафчетата.
-Хайде,в този съм аз,в съседния си ти!-усмихна се на сестра си,докато отваряше вратичките на двете шкафчета,които бяха достатъчно големи,за да ги поберат.

Нава се отдалечи от стъклото на терасата и кимна на царя и царицата:
- Ще видя как е Джес, до после.
Белокосият го поздрави с усмивка.

- Добре!- отвърна момиченцето и бързо влезе в съседното шкафче, затвори леко вратичките и се сгуши вътре:- Тук няма да ни намерят лесно.- чу се гласчето й, но заглушено.

"Стодвадесет и две овчици прескочили оградката...стодвадесет и три...стодвадесет и четири дечица ми се пръкват пред погледа!"-момичето стисна здраво очи,бъдещата тя можеше много хубаво да и бръкне в мозъка...
Опитът да заспи,докато си брои някакви си изфантазирани овце се провали с гръм и трясък.

-Джеси...?-попита момченцето,докато още не чуваше стъпките на родителите си.-Онези хора...те защо така приличат на мама и татко,така и не ни обясниха...

Нава вървеше по коридора и размишляваше над това, което беше научил за бъдещето си. Щеше да е цар на елфите, с Джесика щяха да са родители, а светът около тях толкова се беше изменил, струваше му се като някакъв страшен сън, плод на фантазията, но беше толкова реалистично, бяха тук наистина.

- Не знам...- отвърна момиченцето и се замисли:- Трябва да ги питаме, а видя ли и онова момиче, то приличаше на Естер, а леля Джули каза че някога тя е изглеждала така...

Царицата подуши лекичко въздуха и веднага усети къде да търси малките дечица...Подсмихна се,на децата тепърва им предстоеше да открият силите си и да започнат да ги развиват,засега само елфическите способности бяха разкрити.
-Само дано да не са набарали шоколадовия кекс...-въздъхна тя и заедно с елфическия цар тръгнаха бавно и спокойно по коридора към кухнята.

-Ще накараме мама или татко да ни кажат,колкото и мама да е упорита,все ще някак ще успеем.-засмя се детето и се заслуша.

- Тате е по- лесен за накарване да каже нещо...- усмихна се Джеси и замлъкна, сгушила се в шкафчето.

Дългокосият Нава се спря и се огледа:
- А сега на къде?- замисли се и потърка чело, концентрира се и усети двете енергии, едната трябваше да е на царицата, а другата на младата Джес:- Значи насам...

Чу се леко отваряне на вратата и двамата владетели влязоха вътре.
-Хммм,къде ли са тези деца?-царицата нарочно се правеше на не в час.-Търсим ги навсякъде вече,Нава,според теб къде ще са се скрили така добре?
Нико се подсмихна,горд от себе си,че се беше справил.

- Хмм?- замисли се царят и се подсмихна леко:- Може би не са тук?
Джеси закри устата си с ръце и едва се сдържаше да не се разкикоти.

- Джес?- на вратата се почука леко, Нава май беше открил точната стая, където трябваше да стигне.

-Влизай,влизай...-чу се отчаяния и глас,защото сериозно се побъркваше.

-Може би,не знам...-повдигна рамене синокоската и тихо започна да се прокрадва към шкафчетата.-Къде ще са тези деца,много добре се крият...
Нико вече едва сдържаше смеха си,прикрил уста с длани,за да не се издаде.Царицата лекичко хвана дръжките на шкафчетата,рязко ги отвори и стресна децата:
-БУ!

Двете деца изпищяха стреснато, но после се засмяха:
- Винаги ни откривате, как успявате?- запита момиченцето и скочи в прегръдките на майка си.

- Джес, какво ти е?- попита белокосият, влизайки плахо в стаята:- Трудно е да го повярваш нали? Деца, владетели... какво ли още има!

-Ние никога не си издаваме тайните.-засмя се царицата и погали главата на момиченцето.-И вие ще се научите,спокойно.
Целуна я по челото и силно я прегърна,тя и Нико бяха нейното най-скъпо съкровище на земята.

-Кой знае,може изведнъж да вземат да ни светнат,че се чака и още едно дете...-настръхна Джесика,която за щастие лежеше с гръб към него,защото беше прекалено засрамена,за да го погледне.

- Хайде, мъници...- усмихна се царят и притвори миловидно очи:- Да видим къде са и как са гостите ни.

- Сега като се замисля, май не искам да чувам повече за съвместното ни бъдеще...- разтърси глава Нава и скръсти ръце:- Чудя се какви ли са силите на децата, все пак тъмнина и светлина в едно, явно мощта им е огромна, ако изобщо са я открили вече...

Двете деца кимнаха усмихнато и Джеси се дръпна от обятията на майка си,която леко намусено погледна към съпруга си.

-Много ме съмнява,изглеждат ми на около 6-7 годишни,а моите сили се събудиха,когато бях на десет...Чака ги дългъ път до осъвършенстване на силите им,а пък иза оръжията...Не ми се мисли,сигурно бъдещата аз направо ще ги побърка,за да се научат както трябва.А като говорим за нея...станала съм много подла.

- Знаеш ли..Съжалявам за преди малко..Бях объркан..Спомних си..Спомних си едното време, беше отдавна..Много неща се промениха от тогава.. - той погледна мъжа на коня - Идваш от друго място, идваш от миналото. Отдавна вече жезълът ми го няма..И много път е изминато от тогава.
Муртаг вдигна глава и го погледна. Лисицата спокойно вървеше напред, а момичето си играеше и плетеше плитки на баща си.
- Не ти се сърдя..Нормално е..поне за нас да се държим така.
Владетеля кимна и погледна от другата страна, където младежа все още яздеше умислено
- Не му вярвам - каза той и прониза новодошлия с ледения си поглед
- О да, много зле изглеждам нали..Спокойно, много не ми вярваха тогава. - дългокосия пак се обърна към Муртаг - Основно заради това, което бях..Не че сега ми имат особено доверие, но се чувствам значително по-добре. Може би ще му повярваш, ако ти кажа, че той е най-добрият приятел на Ним по онова време?
- На баща ми?Наистина ли? - учуди се младежа и вдигна глава
- Баща ти? - учуди се от своя страна Муртаг и стисна дръжката на меча.
- Да..Казвам се Нат..Наталио Никравзи, син съм на Ним - той се усмихна, не приличаше на баща си особено. Косите му бяха кестеняви, очите сини имаше нестандартен вид за зимен демон, какъвто беше и той.
- Няма да ти разказвам за тези години, през които не знаеш какво се случва. Не искам да развалям любопитството ти за в бъдеще - намеси се владетеля. - Да, това е Нат..Клайв и Кевин са мъртви, само Скай скитосва на около сега..Ним е в Мраморната кула, вече сме разделени. Предаде елфическото на мен, личи си нали?Сега е само зимен демон. А Мерик, последния летен демон е пленен от тези, срещу които отивам да воювам..сега за пръв път..Накратко това е.
- Значи съм един вид в бъдещето?
- Така изглежда..Смятам, че скоро ще разбереш защо..О, мисля че сме доста бързи.
Муртаг вдигна глава, но не видя нищо. Някъде далече само едва личеше нещо..Но той, там на лисицата се усмихна уверено.
- Да, добре сме избрали пътя. Али, казах ти да не ме скубеш и да не си правиш магии - обърна се към детето
- Ама тате! - той я погледна закачливо и се усмихна. Наистина се беше променил..заради нея
- Не знам, как се надушила човекът там, но си добра актриса. Свали магията за сляпост от очите си..
- Е, добре..Но искам да изплета още една плитка.
- Вече направи около пет, достатъчно е.
Детето поклати глава упорито, после разтърка очите си и се огледа.
- Той прилича на теб - веднага изказа мнението си и се скри зад владетеля притеснено
- Видях го, макар и ти да не го видя първоначално. Това съм аз, Али, ще ти обясня по-късно. Дайте сигнал на хората, че нашата армия орки доста зле изглежда отстрани, ако не се вгледаш за други същества..
Муртаг наду рога си по навик, което привлече погледите към него. Този странник, появил се от никъде сега даваше сигнал от тяхно име.
- Е, хубаво..Ела с мен тогава - каза владетеля след кратко мълчание, през което гледаше по-младото си аз.
- Съжалявам..
- Нищо лошо не си направил. Рога звучи така и сега. Последвай ме..
Лисицата тръгна напред, а детето се прехвърли пред баща си, за да може да огледа добре, а и да се сгуши в топлото наметало, което той така и не беше облякъл
- Все още не изпитваш студ?
- Ще разбереш, че идваш от рода Хикари Моуси. Ще разбереш, че си нечистокръвен черен господар с някои специални способности..И ще бъдеш владетеля на Мраморната кула, Дарсия ще предаде на теб скиптъра си, в последната ваша битка..Когато не мога да изреча какво става
- Тази лисица..
- Това е Матилда..Може би ти е позната.. - владетеля намигна и продължи, заедно с другия Муртаг до себе си. Детето го гледаше скришом,дали и тя някога щеше да види например порасналата себе си..Бъдещето я плашеше, винаги беше било така.
- Ти си..Ти си тате? - каза съвсем тихо, докато бащата, която тя познаваше съсредоточено обсъждаше нещо с Нат. Усмивката на по-младия Муртаг я успокои, доста пъти беше я виждала вече.
- Така е. Приятно ми е да се запознаем, Аливейл.
- Ние се познаваме! Али, аз съм Али. - тя се усмихна и се обърна към хората, които приближаваха
- Защо Аливейл?
- Обичаш странните имена, обичаш да разгадаваш тайното в тях. Това ти харесва, опитваш се да разбереш човека пред себе си, когато разгадаеш името му. Затова дъщеря ни се казва Аливейл..Все още търся тайното в това име. - владетеля се усмихна после погледна пред себе си - Не съм сигурен, че мога да вляза там. Кой съм аз, за да се натрапвам..Може би е по-добре да остана настрана..
Някъде там..Имаше замък..Някъде там, където владетеля същност искаше да заведе по-младото си аз, но..Както винаги не беше сигурен

- Само като си представя какво ни очаква... Не ми се мисли, ще има да се забавляваме когато пристъпи и ние по този път, през който тези като нас вече са минали...- усмихна се Нава и се замисли, за момент не разбра какво точно каза, опитваше се да опише състоянието си сега, но не можеше да намери подходящите думи.

- Естер, чакай!- извика зеленокосата жена и слезе бързо по стълбите навън. Малкото момиченце се гонеше с черна вълчица из двора под зоркия поглед на чичо си Джин, а все още младите Джули и брат й стояха горе до вратата и наблюдаваха играта на момиченцето с интерес:
- Значи така ще изглеждаме?- усмихна се Джули.
- Да, освен ако не го променим...- отвърна момчето до нея.
- Това не искам да го променям, това момиченце... Естер, харесва ми... А относно силите ми, не ми се ще да се отказвам от тях. Сега... десет години по- късно съм съвсем безсилна, разчитам на друга защита и това... не ми харесва изобщо.
Джин я погледна учудено, но замълча и пак върна погледа на порасналото си аз и на бъдещата си племенница.

-Човек,знам колко си объркан,но не ми нанасяй повче психически атаки от необходимото,моля те...-Джесика леко се повдигна на единия си лакът и се обърна към него.
Чудно беше само едно...откъде за бога царицата беше изровила тази светлосиня нощница,която сега Джесика беше сложила,явно момичето наистина е имало намерение да спи.Нищо чудно-навън небето беше тъмно и само малките звездици го осветяваха.

- Извинявай!- усмихна се бегло и миловидно Нава и се приближи до леглото:- Да се поразходим ли наоколо, май имаме доста да научим за бъдещите себе си? А най- ми е чудно кой ли е бащата на Естер?- замисли се белокосият и скръсти ръце.

-И аз това искам да знам и защо го няма ми е най-любопитно.-смръщи се елфката и дръпна завивките от себе си.-Добрее,първа магийка от онзи хаос...
Изправи се на крака и се загледа в нещото,в което беше облечена.След миг вече изглеждаше много странно...палото и беше преметнато над главата и,от едното и ухо висеше чорап,бронята и си беше поне наред.Ръкавиците на грешните ръце,изобщо една лудница.
-Ха-ха...-чу се ироничния и заглушен от палтото глас.

- Ъ, Джес... Я по- добре избягвай магийките от този тип, че току виж все си се изпообъркала...- закикоти се тихо дългокосият елф и се насочи към вратата:- Май като за начало няма да е зле да разберем за това, а пък после да видим къде можем да открием онова момиченце, човечността на Съдбата.

-Да,добре ще бъде да си свършим работата,за която дойдохме...-заговори елфката,докато упорито се бореше с чорапа си...
Най-сетне обу крака си,но толкова некадърно,че залитна назад и падна на леглото,а момичето започна да се смее.Закри устата си с шала,увит около ръката и,не стига,че света се беше обрънал с главата на долу,ами сега и дрехите и и противоречиха...